Китай е свил експозициите си към държавните ценни книжа на САЩ със 180 млрд. долара през последната година, но високото търсене на този тип активи е туширало пазарния ефект от разпродажбите, пише Bloomberg. Други големи кредитори на САЩ също са намалили инвестициите си в техните ДЦК, но въпреки това доходността по облигациите с 10-годишен падеж е спаднала с 0.6% за периода март – май, показват последните данни на финансовото министерство. Доходността по облигациите спада, когато търсенето расте.
Променящ се пазар
Това опровергава опасенията, че големият дял на Китай сред външните кредитори прави САЩ уязвими, отбелязва агенцията. През миналата година китайските инвестиции в щатски ДЦК достигнаха рекордните 1.65 трлн. долара. Според последните данни Китай е намалил тези активи до 1.47 трлн. долара, като тази сума включва около 200 млрд. долара, които според анализаторите на Nomura Holdings Пекин притежава неофициално чрез финансови фирми в Белгия. Инвеститорите от Япония също са се включили в разпродажбите. През юни те са се освободили от дългосрочни щатски ДЦК на стойност 1.17 трлн. йени (9.4 млрд. долара), което е най-високото ниво от две години.
Доходността по десетгодишните ДЦК на САЩ обаче достигна двумесечно дъно от 2.14% през миналата седмица. Преди година доходността по тези облигации е била над 2.7 на сто. Това се дължи на повишения интерес от други инвеститори, които запълват създалата се празнина. Затегнатите финансови регулации през последните години карат банки и други финансови компании да трупат активи с висок рейтинг. Взаимните фондове също се ориентират към държавния дълг, тъй като клиентите им го предпочитат пред рискови инвестиции в акции или депозити, които в момента осигуряват много ниски лихви.
Нови тенденции
„Китай може да отстъпва от досегашната си роля, но има голяма база купувачи за ценните книжа, особено в такива времена на несигурност“, коментира Брандън Свансен, мениджър в RBC Global Asset Management. САЩ разчитаха на външните инвеститори за подкрепа на пазара на ДЦК, който набъбна до 12.7 трлн. долара в годините след финансовата криза заради разходите за стимулиране на икономиката и стабилизиране на финансовата система. В момента чуждестранни инвеститори държат щатски ДЦК за 6.13 трлн. долара спрямо 2 трлн. през 2006 г.
Китай бе един от най-активните купувачи, като увеличи инвестициите си в щатски ценни книжа от под 350 млрд. долара до сегашните нива. Доскоро Пекин изкупуваше долари, за да предотврати поскъпването на юана на фона на бурния икономически растеж. Скорошните икономически проблеми на Китай и постепенното либерализиране на валутната политика обаче обръщат тенденцията.
Източник: Капитал