Силната стигма, която обхваща и татуистите и може да доведе до трудности при намирането на работа, идва от историческата му връзка с якуза и други престъпни елементи на японското общество, датираща от периода Едо (1603-1868).
Табуто продължава да съществува въпреки факта, че самото татуиране вече не се разглежда като потенциално престъпление.
Преди десетилетие индустрията беше изправена пред криза, когато татуистът Тайки Масуда, на 37 години, беше изправен пред глоба и евентуален затвор за липса на медицински лиценз. Той оспори закона в съда, аргументирайки се за артистично изразяване, и беше оправдан.
По време на неговата битка беше сформирана група за създаване на нови насоки за управление на хигиената и други усилия за насърчаване на общественото доверие в татуирането.
„Тази следваща част може да нарани. Моля, изтърпете“, казва Масуда, докато използва игла, за да очертае контур върху кожата на мъжки клиент в студиото си за татуировки в Суита, префектура Осака, западна Япония, в началото на септември.