Израснах в класна стая, където името
Норман Бетюн беше извикан с благоговение. Като всеки ученик в Китай, можех да рецитирам наизуст есето на председателя Мао от 1939 г. „В памет на Норман Бетюн“, което характеризира Бетюн като човек, дошъл отдалече, отдал живота си на китайската революция, олицетворяващ безкористността и интернационализма.
Години наред държах плакат в офиса си – известната маслена картина на Мао, срещащ Бетун в Янан – като тиха почит. С течение на годините и
Канадско-китайските отношения охладени, споменаването на Бетюн започна да се чувства като клише, реликва от пропаганда. Едва по време на скорошно посещение на мемориала на Норман Бетюн в град Шъдзяджуан в Хъбей се сблъсках с човека зад мита, осъзнавайки колко малко наистина знаех за живота му, артистичността му и пълната му отдаденост на справедливостта.
Мемориалът не просто репетира познатия разказ на канадския лекар, който е служил във войната срещу японската агресия. Той събира артефакти, които проследяват пътуването на Бетюн от Детройт до Монреал, като торакален хирург и художник, от страстен защитник на социализираната медицина до доброволец в Испанската гражданска война и накрая до прашните бойни полета на северен Китай. Виждат се неговите скици, медицинските му инструменти, писма, написани с ръка, която издава едновременно настойчивост и нежност.
Изложбата разкрива човек, който е не само лечител, но и творец, мислител, който вярва, че и медицината, и изкуството са актове на солидарност.
Стоейки пред тези предмети, почувствах внезапен, почти физически тласък: Бетюн беше сведен до символ на китайско-канадско приятелство, но всъщност беше сложно човешко същество, чийто живот пулсираше с противоречия и убеждения. Неговият ангажимент не беше дипломатически жест; това беше морален императив, роден от свидетелството за неравенство.
Това осъзнаване дойде в момент, когато официалните взаимодействия между Отава и Пекин често са оформени от търговски спорове, стратегическо съперничество и взаимно подозрение. Избирането на Марк Карни за министър-председател, негов
посещение в Китай през януари и на външния министър Ван И
скорошно посещение до Отава – това са важни събития, но те заемат равнина, далеч от живия опит на обикновените хора.
