Китай постигна важен крайъгълен камък в развитието на енергията от ядрен синтез със завършването и експертното валидиране на най-големия свръхпроводящ магнит в света за термоядрени реактори, заедно с успешното тестване при пълно работно състояние на високотемпературна свръхпроводяща централна соленоидна намотка, и двете с изцяло вътрешни вериги за доставки.
Магнитът с тороидално поле, с размери 21 метра дължина, 12 метра ширина и 3,3 метра височина, тежи 582 тона – което го прави най-големият свръхпроводящ магнит за термоядрен реактор по физически размери в световен мащаб. Това е критичен компонент на Комплексното изследователско съоръжение за ключови системи за термоядрени реактори, основен национален проект за научна и технологична инфраструктура. По време на работа на термоядрения реактор свръхпроводящите магнити генерират мощни магнитни полета, за да ограничат плазмата, нагрята до над 100 милиона градуса по Целзий. Магнитът с тороидално поле специално изгражда пръстеновидното магнитно поле, което ограничава плазмата, намалявайки въздействието на високоенергийни частици върху стените на вакуумната камера.
Високотемпературната свръхпроводяща централна соленоидна намотка, която завърши тестването на пълните работни параметри в същия ден, е основен компонент на компактните експериментални устройства за енергия от термоядрен синтез. Той обслужва критичните функции за индуциране и задвижване на плазмен ток, като същевременно динамично регулира конфигурацията за задържане на плазмата. Магнитът постигна водещи международни нива на производителност по всички ключови показатели.
От решаващо значение е, че и двата магнита постигнаха 100% местно производство по цялата верига на доставки – от свръхпроводящи материали през структурен дизайн до цялостни производствени процеси. Ключовите показатели за ефективност на магнита с тороидално поле надминават международните аналози и всяка връзка в производствената верига вече е под независимия контрол на Китай.
Тези два основни технологични пробива установяват солидна свръхпроводяща инженерна основа за китайската програма за реактори за ядрен синтез. Те значително ще подобрят независимите изследователски и инженерни възможности на страната в областта на термоядрената енергия, доближавайки Китай до целта за практическо производство на енергия от термоядрен синтез. Постижението беше официално обявено от Китайската централна телевизия на 27 юни 2026 г. след експертен преглед и процедури за приемане в националния изследователски център.