Пробив в радиоимпулсите, открити от централен компактен обект – клас млади, плътни мъртви звезди, отдавна смятани за напълно „радиобезшумни“ – предостави решаващи доказателства, за да помогне да се разбере как се формират и еволюират младите звезди.
Проучването, проведено от изследователи от Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките и университета Цинхуа, бележи първото успешно откриване от този вид. То установява пряка наблюдателна връзка между тези неуловими обекти и обикновените радиопулсари, които са бързо въртящи се неутронни звезди, които излъчват редовни лъчи радиовълни като космически фарове. Констатациите са публикувани в списанието Nature Astronomy през юни 26.
Централните компактни обекти или CCO се намират в самия център на остатъците от свръхнови – светещите, разширяващи се облаци от отломки, останали след експлозията на масивни звезди. Докато CCO блестят ярко на рентгенови лъчи, те не показват признаци на радиовълни. Въпреки десетилетия на обширни търсения, откакто пулсарите бяха открити за първи път през 1967 г. – пробив, който породи две Нобелови награди по физика – никога не са били открити радиоимпулси от нито един CCO, което им спечели репутацията на напълно безшумни.
Това изследване най-накрая отговаря на дългогодишния въпрос дали тези обекти са наистина безшумни или просто са твърде слаби, за да бъдат открити от сегашната технология.
Използвайки високочувствителния радиотелескоп Meer-KAT в Южна Африка, изследователският екип се насочи към множество CCO. По време на наблюдения Джан Лей, първият автор на изследването и докторант в Националните астрономически обсерватории, откри слаб радио импулс, повтарящ се на всеки 424 милисекунди. Сигналът идва от 1E 1207.4−5209, типичен CCO, разположен вътре в остатък от свръхнова, наречен PKS 1209−51/52.
Ли Ди, съответният автор на изследването и професор в университета Цинхуа, нарече новата активна звезда „пулсар със синьо око“, тъй като комбинираните радио и рентгенови изображения разкриха отчетлива синя форма, подобна на око.
Джан отбеляза, че откритието е станало възможно благодарение на изключителната чувствителност на Meer-KAT и специализирана стратегия за наблюдение. Екипът използва разширено, насочено проследяване и усъвършенствана цифрова обработка, за да филтрира космическия фонов шум и да извлече изключително слабия сигнал.
Освен това изследователите откриха, че през 2025 г. неутронната звезда е претърпяла значителен „спинен проблем“ — рязко увеличаване на скоростта на въртене. Учените спекулират, че тази внезапна промяна може да е нарушила и променила магнитната среда на звездата, като ефективно е включила или увеличила радиоизлъчванията, които преди това са били неоткриваеми за наблюдателите на Земята. Екипът обаче отбеляза, че е необходимо допълнително дългосрочно наблюдение, за да се провери тази теория.
Откритието оспорва конвенционалната астрономическа гледна точка, че CCO по своята същност са тихи, доказвайки, че дори млади неутронни звезди със сравнително слаби магнитни полета могат да излъчват радиоимпулси. Това също предполага, че огромен брой слаби, млади пулсари може все още да са скрити в Млечния път.
По-рано беше установено, че това специфично небесно тяло има уникални маркери в неговия рентгенов светлинен спектър, които действат като пръстов отпечатък за измерване на магнитното му поле. Намирането на пулсара Blue Eye сега позволява на учените да изучават неговите радиовълни, рентгенови лъчи и магнитни линии заедно по единен начин, потенциално разкривайки сложните магнитни структури на тези екстремни звезди.
Екипът каза, че следващото поколение високочувствителни радиотелескопи – включително MeerKAT, китайският петстотин метров апертурен сферичен радиотелескоп и бъдещият Square Kilometer Array – се очаква да подпомогнат откриването на повече от тези обекти, допълвайки още повече картината на това как звездите се развиват в най-добрите лаборатории за дълбокия космос на Вселената.