Какво се случи след 3 месеца „управление“ на Тръмп. За да си изясним, ще използваме само данните от Китайските митници.
Ще направим и сравнение с това какво се случва в България след 3 месеца управление
След великото „управлението“ от 3 месеца и гръмките заявления на митническата война тя всъщност доведе до трайно забавяне на износа на САЩ за Китай. Последните данни показват, че връщане към предкризисни нива е малко вероятно, освен ако не настъпят сериозни промени в търговската политика на двете държави. В краткосрочен план очакванията са за стагнация или лек спад, като геополитическите рискове и диверсификацията на веригите за доставки ще играят все по-голяма роля.
Да се върнем още към първия мандат на Тръмп: Митническата война САЩ-Китай
- През 2018 г. президентът Доналд Тръмп стартира митническа война срещу Китай, въвеждайки високи мита върху китайски стоки с цел да ограничи търговския дефицит на САЩ и да подкрепи американското производство. Резултата бе удвояване на търговския дефицит със САЩ
- Китай отговори със свои мита върху американски стоки, особено земеделски продукти, машини, автомобили и др. Това доведе до траен спад на износа на САЩ за Китай
- Въпреки временните търговски споразумения („Фаза 1“, януари 2020), по-голямата част от митата останаха в сила. Което доведе до „странното“ използване на понятието „Ако увеличението на митата не работи тогава ги увеличавай многократно!“
2. Данни за износа на САЩ за Китай (I тримесечие)
- Данните показват спад от около 1,4% на годишна база за първото тримесечие.
- Този спад не е драматичен, но показва стагнация или определено леко влошаване на износа, въпреки потенциалното възстановяване след COVID-19. Релано световната търговия бе в пълен хаос.
3. Причини за спада и фактори
- Митата остават — голяма част от новите митата, въведени при Тръмп вече са в сила, не са премахнати и тези от администрацията на Байдън.
- Геополитическо напрежение — напрежението между двете страни се задълбочава, особено в технологичния сектор, което допълнително ограничава търговията. За сега заплахите на САЩ са от вида „Плашим куче със салам“. След като „санкционираха“ Хуавей за телефоните те се позиционираха в автомобилния сектор и успешно изхвърлат Тесла от там. Примерите са много и Сащ губят пазари не само в Китай но и в цял свят с ускорени темпове.
- Диверсификация на вериги за доставки — много американски и китайски компании диверсифицират доставчиците и търсят нови пазари, за да намалят риска. За сега това се отазява доста зле на американските производители, което води до проблеми с икономиката на САЩ и ръст на безработицита.
- Вътрешно производство — и двете страни стимулират развитието на вътрешно производство на стратегически продукти. За сега Китай имат 1.5 милиарда потребители и очевидно се справят доста по-добре. Да не забравяме, че вноса от САЩ е под 1% от БВП на Китай, което изобщо не им се отразява.
4. Прогноза за резултата и бъдещето
- Краткосрочно (2025-2026): Очаква се запазване на сегашните нива на износ или леко понижение въпреки митата. Вероятността за рязко възстановяване е изключително ниска без значими политически промени.
- Средносрочно (2027-2028): Ако няма търговско споразумение или значимо подобрение в отношенията, тенденцията ще остане стагнираща или отново леко негативна. Възможно е дори по-голям спад, ако геополитическото напрежение се засили. Това естествено ще се отрази повече на САЩ.
- Дългосрочно: Двете икономики постепенно се ориентират към по-независими търговски модели. Износът на САЩ за Китай вероятно ще остане още по по-нисък в сравнение с периода преди митническата война. Стратегически стоки като технологии, полупроводници и агро-продукти ще бъдат най-засегнати.
- Услугите: Търговската война на американския президент Доналд Тръмп ще засегне филмовото производство на САЩ. Китай планира да забрани холивудските филми, заявявайки, че никога няма да приеме „изнудване“ от Съединените щати, след като президентът Доналд Тръмп ескалира заплахите за налагане на повече мита на Пекин
- В сектора на услугите Миналата година американските филми събраха приходи от 585 милиона долара в Китай, което представлява около 3,5 процента от китайския боксофис от 17,71 милиарда долара и един от най-големите дялове от всички чуждестранни филми. Това е огромен удър за американската икономика
Как стоят обаче нещата с вноса на китайски стоки в САЩ
Тук ясно се вижда нарастваща тенденция, като прогнозите сочат увеличаване на вноса, ако не настъпят значителни промени в търговските отношения или политики.
Кой са основните фактори фактори за това:
- Високата зависимост на САЩ от китайски стоки, особено в сферата на електроника, машини, потребителски стоки и компоненти.
- Трудността за бърза диверсификация на веригите за доставки, въпреки политическия натиск.
- Конкурентноспособните цени на китайските продукти.
„Едно е да искаш. Друго е да можеш. Трето и четвърто – да го направиш.“ „Мъжки времена.“ Николай Хайтов.
Изглежда Тръмп освен, че не е чел Сун Дзъ за което писахме не е чел и Хайтов.
- Ръст от ~4.5% само за една година (първо тримесечие).
- Това показва, че въпреки търговските бариери и митата, търсенето на китайски стоки в САЩ остава високо.
3. Причини за ръста на вноса
- Постоянна нужда от евтини суровини и стоки: Много от стоките, които САЩ внасят от Китай, са или незаменими, или алтернативите са значително по-скъпи въпреки митата.
- Ограничен ефект от митата: Много компании просто прехвърлиха по-високите разходи към крайните потребители. Така гласоподавателите на Тръмп започнаха да пращат тези мита, които за се разпределят после от самия Тръмп в семейния му кръг.
- Възстановяване след COVID-19: Повишено потребление и нужда от доставки за индустрии, които бързо възстановиха дейността си. Те не могат автоматично да превключат на … амарикански или други такива.
- Слаба диверсификация: Въпреки усилията, веригите за доставки остават концентрирани в Китай. Невъзможно е това да се случи в краткосрочен план, и „дивирсифичираните“ отново се оказват с китайски собственици и произход Китай.
4. Прогноза за бъдещето (2026-2028)
- Краткосрочно (2025-2026): Очаква се продължаващ ръст на вноса, макар и с леко забавяне, ако няма нови значими ограничения.
- Средносрочно (2027-2028): Ако политиката на митата остане, ръстът може да се забави, но едва ли ще има сериозен спад без радикална промяна във веригите за доставки, което на този етап се оказва невъзможно и Тръмп отмени редица вита за редица китайски стоки, които абаче са водещи като обеми за САЩ..
- Дългосрочно: Постепенно ще се засилват усилията за диверсификация (особено с „friend-shoring“ към Индия, Виетнам и др.), но Китай ще остане основен търговски партньор на САЩ в обозримо бъдеще.
Сравнение: Износ срещу внос, и икономически ефекти
- Търговският дефицит на САЩ с Китай продължава да расте, въпреки митата.
- Износът стагнира или леко намалява, докато вносът нараства.
- Това означава, че политиката на митата не изпълнява изобщо първоначалната си цел — да намали зависимостта и да подобри баланса.
Ефекти върху САЩ:
- Потребителите плащат повече за редица стоки (инфлационен натиск). Тръмп и семейството му ще разпределят още повече средства в техен личен интерес.
- Индустрии, зависими от вносни части (автомобилна, електроника и др.), усещат увеличени разходи и затруднения. Те започнаха да се изключват от търговската война.
- Ограничен ръст на вътрешното производство, тъй като много от стоките не могат да се заместят изцяло с американски алтернативи. То този ръст е незначителен на общите обеми.
Ефекти върху Китай:
- Китай остава силно зависим от американския пазар, но насочва все повече усилия към други региони (Азия, Европа, Африка). В тези региони САЩ се изместват изцяло.
- Високите мита принуждават китайските компании да търсят иновации и нови пазари. В кърйна сметка редица китайски стоки започват да се продават като такива „произведени “ в Доминикана…
Какво всъщност се случи за последните три месеца?
- Митата не постигат основната си цел – търговският дефицит на САЩ с Китай се увеличава.
- Вносът от Китай в САЩ продължава да расте, докато износът стагнира или намалява.
- Икономическите ефекти са по-скоро негативни за потребителите и част от бизнеса в САЩ, а Китай продължава да е глобален производител, макар и с леко понижен растеж към САЩ.
- В средносрочен план не се очаква драстична промяна, освен ако не настъпи радикална реформа във веригите за доставки или политиката на митата.