„Черен въглен, тънък лед“ (Black Coal, Thin Ice), 2014, Китай, 106 минути, сценарист и режисьор Дяо Инан, продуцент Вивиан Цю, оператор Дун Дзинсун, музика Уън Дзъ, в ролите: Ляо Фан, Гуей Лунмей, Уан Сюебин, Уан Дзинчун, Ю Айлей.
Награди: „Златна мечка” (Дяо Инан) и „Сребърна мечка” за мъжка роля (Ляо Фан) от Берлинале ’14, за операторско майсторство (Дун Дзинсун) от Asia Pacific Screen Awards ’2014, за мъжка роля от Asian Film Awards ’2015.
Разпространител за България – Bulgaria Film Vision
Носителят на миналогодишната „Златна мечка” дойде на тазгодишния София Филм Фест и вцепени.
След „Пиано във фабриката” (2010) на дебютанта Джан Мън, показан на „Любовта е лудост” през 2013, „Черен въглен, тънък лед” е вторият „производствен” и абсурден филм за съвременен Китай, оттласнал се от прословутата му мощна индустрия с глобално влияние. За разлика от предишния обаче, тук комунистическата идеология е елиминирана – от нея е останало само обръщението „другари”. А надеждата за щастие е напълно изтърбушена.
Действието започва през 1999 – сред въглища в северен Китай е открита човешка ръка. В стая мъж (Ляо Фан) и жена му играят на карти. В миг чуваме учестено дишане. Следващият епизод е на гара – той я поваля върху купчина пръст, тя се съпротивлява, разтваря чадър, изчезва с влака, а на него му остава свидетелството за развод.
Из цялата жалка и жежка провинция в разстояние на 160 километра са разпръснати еднотипно пакетирани части от разфасовани тела. Оказва се, че мъжът от началото е детектив, натоварен с този извънреден случай. Той ритва ядно празна бутилка, чието издрънчаване отеква злокобно. С полицаи ръфат диня, а след това нахлуват във фризьорски салон при заподозрян, където става зловещо-нелепа патаклама, сякаш изскочила от филм на братята Коен, Тарантино или Китано.
Изведнъж идва зима – 2014. Виждаме детектива свлечен до стената на тунел, кьоркютук пиян, а моторът му се валя до него. Оказва се, че той е вече охранител във фабрика. В ресторант сервират месо, мярва се око в купата. Оказва се, че има нова порция жертви. Неизменно смръщеният герой намира своя бивш съдружник и го въвлича фатално в алтернативното си разследване. Започва да следи вдовицата на първата жертва (Гуей Лунмей), замесена в три убийства – всеки, приближил се до нея, е ликвидиран. Тя работи в пералня-химическо чистене. Крехка е. Безизразна. И мистериозна. Рефренът й е „Не ме следете”. Той се влюбва. Наоколо – тъмнина, зъзнене, сняг. До половината филм няма музика – само шумолене, бучене, хриптене, сърбане… Когато зад кадър зазвучава валс, в заплетената история се намесват зимни кънки – на пързалката и извън нея. И кожено яке от 1999. И кон в полицията. И клуб за танци. И секс. И казино. А „Дневни фойерверки” е и наименование на игрален дом, и ироничен финал.
Филмът е оскъден на думи и действие. Стеле се с издевателска макабреност а ла Линч, но с китайска символика. В същото време, показвайки всекидневието в затънтено градче, е безкомпромисно реалистичен.