Колко харчат китайските туристи, когато пребивават в чужбина

Медиите обикновено разглеждат китайските туристи по доста опростен начин. Това се вижда от общите годишни „пътувания“, като разходите им са разделени от общия брой китайски туристи пътуващи в чужбина.  Фиг. 1 също така изглежда подкрепя такова твърдение.

Проблемът възниква, когато започнем да анализираме подробно разбивката на позициите под „Перо пътуване“. Достигаме до заключението, че само европейските туристически органи, националните туристически организации и заинтересовани от туризма в ЕС са в състояние да разберат подробно разходите на китайските туристи.

В „Перо пътуване“ се съдържат елементи, които експертите по туризъм може да не искат да приемат точно като разход на турист, или биха предпочели да се разделят ясно разходите на китайските туристи.

Инструментите за такова фино регулиране на данните могат да бъдат са местните туристически структури във всеки от посочените обекти по местоназначение. Това също може да стане и чрез проучвания или интервюта както и др.

От търговска гледна точка туристическата дейност е търговия с услуги. Когато китайски турист отива в чужбина и ползва обяд в ресторант, придобива услуга, оттам Китай го отчита като внос на такава услуга.

Китай, както и много други, все още не прави изследвания по  въпроса  „Перо пътуване“ в главата търговия с услуги.

Информацията  е, че Китай  за 2016 се обявяват 261 милиарда щатски долара под раздел „Перо пътуване“. Това е същото количество, което се появява в инфографията на Световната туристическа организация на фиг. 1.

Следващата стъпка за медиите и информационните обекти е очевидна, разделя се броят на китайските туристи пътуващи в чужбина, което е лесно за намиране.

Много често срещаме в медиите и от такова разделение:

През 2016 г. се съобщава, че 122 милиона китайски туристи са пътували в чужбина, така че разходите за турист са приблизително около 2 000 щ.д. (261 467 милиона, разделени на 122 милиона).

Всъщност дали е така?

Работата е, че китайското правителство отчита много по-ниски разходи на китайските туристи в чужбина. Това са данните, които официалните източници знаят отлично, тъй като обменът на RMB с чуждестранна валута може да се случи само в Китай преди пътуването (В голяма част от сучаите),  разходите по кредитна или дебитна карта са предмет на докладите на участващите клирингови къщи и не на последно място, има горна граница на наличните пари, които изходящите пътници могат да вземат с себе си, когато напускат Китай.

Този паричен лимит от около 2 500 евро на човек, е твърде рестриктивен макар че съществува подобен и в ЕС, –   10 000 евро, с изключение на временни ограничения на дадени държави-членки.

Китай отчита 261 млрд. Долара на  „Перо пътуване“. Правителството обаче информира, че общото потребление на китайски пътници в чужбина е достигнало 109,8 млрд. Долара през 2016 г.  В резултат на това средните разходи в чужбина на китайски турист са 900 щ.д., а не гореспоменатите 2 000 щатски долара.
Скоро след август 2017 г. консултантската фирма Оливър Уиман приема  като коректна сумата – 261 млрд. Долара, което е до е някак изненадана, защото според собственото си проучване средният китайски турист е похарчил около 986 щ.д. Ако беше умножена тази численост по броят на пътуващите в чужбина китайски туристи бихме забелязали голямото несъответствие с раздела“ Перо пътуване“.
Във Финландия друг наблюдател на туристическата индустрия съобщи, че средно всеки китайски турист харчи 896 евро на посещение, което потвърждава, че това е мястото, където може да се получи точна информация за разходите на китайски турист, а именно чрез проучвания и интервюта.

Двата примера по-горе показват почти съвършено съответствие с разходните данни за китайски пътник в чужбина, които китайските туристически органи предоставят.

Остава проблемът за това, което е включено в определението „Перо пътуване“, чието количество – 261 милиарда щатски долара – се интерпретира от мнозина като парите, изразходвани от китайски туристи в чужбина.

Както показват горните примери и всяко търсене в Google ще потвърди Цифрата е в очевидно несъответствие с реалната ситуация, което се открива в изследването на  китайското правителство, което притежава собствени графики за на разходите в чужбина, т.е. 109,8 милиарда долара.
Не е необичайно някои хора да отхвърлят несъответствието с убеждението, че  „Перо пътуване“ включва и разходите за транспорт, т.е. полети и т.н. Това не е така. Транспортът има свое собствено „перо“ в отчетите за търговията с услуги.

И така, какво всъщност е включено под обозначението „Перо пътуване“?

Тук се включват стоки и услуги, придобити от чужденци в чужбина. Пътникът се определя като лице, което пребивава или възнамерява да пребивава за по-малко от една година в страна, в която той или тя не е постоянно пребиваващ или като чуждестранно лице, чиято цел е да получи образование или медицинско лечение, без значение колко дълго остава.

Тази категория изключва пътнически въздушен транспорт за пътувания между държавите, които са включени в транспорта. Включва също разходите на граничните, сезонните и другите краткосрочни работници в тяхната икономика на заетост.

Според Министерството на образованието 544,500 китайци са учили в чужбина през 2016 г., около половината посещават колежа и около 20% са записани в следдипломна квалификация.

Например, има повече от четвърт милион китайски младежи учат в колежи в САЩ, като средната годишна цена на таксите за обучение в САЩ е оценена на 33 215 щ.д., след като се прибавят и разходите за живот вероятно общата сума ще  се увеличи до около 60 000 щ.д. годишно на един студент.
Дали китайските студенти в чужбина се считат за туристи и дали образованието е вид „Туристическа услуга“ е въпрос на обсъждане на експерти в тази област.

Простата истина е, че само образованието в САЩ добавя повече от 15 милиарда щатски долара към означението – „Перо пътуване“.

Наименованието „Перо пътуване“ е най-важното при търговията с услуги внос към Китай. Той представлява 58% от общия внос на китайски услуги. Това представлява значителен отлив на пари. Следователно не е изненадващо, че е под контрола на китайското правителство, тъй като представлява 9% от валутните резерви.

Като показател размера при изтичането на пари, може да се вземат плащанията, които Китай прави в чужбина за използване и заплащане на права върху интелектуална собственост. Този показател и  над е десет пъти по-малък или около 24 милиарда щатски долара това се равнява на 5,3% от общата търговия при внос на услуги.
Китайското правителство е абсолютно наясно, че въпреки пътуванията в чужбина тези пътници да представляват само 3% от общия брой туристи в страната. Те представляват и 16% от разходите. Китайското правителство разполага с инструменти при управлението, за да балансира към все повече вътрешни разходи. Един от примерите е  либерализиране на свободното пътуване в авто-каравани в рамките на територията на Китай и насърчаване към туризъм по живописни места с паркинг, къмпинг и помощни услуги. Идеята е с един куршум два заека -увеличавайки вътрешния туризъм и увеличавайки разходите чрез продажба или отдаване под наем на авто- каравани правителството знае със сигурност, че направените разходи остават в Китай.

Всичко това е в ръцете на китайското правителство да отвори още сектора на услугите, като по този начин създаде ново търсене и потребление.

Благодарим за статията на нашият приятел Рафа.