Но за Китай необичайно предимство излиза на фокус: способността да се прогнозира производството на зърно повече от шест месеца предварително с поразителна точност.
Тази способност – усъвършенствана в продължение на десетилетия – може да позволи на Пекин да се придвижи рано, преобразувайки риска в стратегически ливъридж.
Ормузкият проток, жизненоважна артерия за глобалните енергийни и стокови потоци, се очерта като ключова уязвимост. Приблизително една трета от световния износ на урея минава през коридора, свързвайки пазарите на торове директно с геополитическата стабилност.
Въздействието вече се усеща в цяла Азия. Индия, която внася голяма част от своите торове от Близкия изток, е изправена пред нарастващ натиск преди сезона на засаждане. Индонезия, разчитаща на сярата от Персийския залив за фосфатни торове, също е изложена.