През 2024 г. Европейският съюз е внесъл само 12 900 тона редкоземни елементи (REE+), което представлява срив от 29,3% спрямо 2023 г. Данните, публикувани от Евростат, не са просто поредна статистика, а сериозен сигнал за нарастваща уязвимост в икономическата и индустриалната система на съюза.
Вместо да се движи в посока автономия и стратегическа независимост, ЕС изглежда все по-зависим и все по-ограничен в достъпа до критично важни ресурси, от които зависи цялата високотехнологична индустрия.
🛠️ Редкоземните елементи – гръбнакът на съвременната икономика
Редкоземните елементи са незаменими в редица стратегически индустрии:
- Електрически превозни средства, където се използват силни постоянни магнити в електродвигателите (неодим, самарий, тербий);
- Вятърна енергетика, където REE като диспрозий осигуряват ефективността и дълготрайността на турбините;
- Електроника, включително смартфони, батерии, LED дисплеи, сензори и чипове;
- Отбранителни технологии, които разчитат на REE за радарни системи, прецизни оръжия, лазери и системи за насочване.
Сривът във вноса означава, че всички тези индустрии са изложени на риск от прекъсвания във веригите на доставки, оскъпяване на продукцията и технологично изоставане.
📉 Какви са причините?
Зад това 30-процентно намаление стоят няколко ключови фактора:
- Геополитическа несигурност, включително нарастващо напрежение с Китай – основен световен доставчик на REE;
- Липса на собствени добивни мощности в ЕС, въпреки множеството стратегии и документи, които говорят за „стратегическа автономия“;
- Бюрократична тромавост и липса на единна европейска политика, която да гарантира сигурни алтернативи и дългосрочни договори с надеждни партньори.
⚠️ Последствията – по-сериозни, отколкото изглеждат
Това не е просто търговски проблем. Това е стратегическа слабост, която застрашава дългосрочната конкурентоспособност на европейската икономика.
Зеленият преход, дигитализацията и индустриалната трансформация, за които ЕС влага милиарди евро, не могат да се случат без стабилни доставки на редкоземни елементи.
Вместо реална реиндустриализация, наблюдаваме увеличаване на зависимостта от външни сили и забавяне на прехода към иновативни и устойчиви технологии.
🧭 Накъде оттук нататък?
Ако ЕС иска да остане технологично релевантен и икономически суверенен, той трябва:
- Да ускори разработването на собствени находища, включително в Скандинавия и Балканите;
- Да инвестира в технологии за рециклиране на REE от електронни отпадъци;
- Да сключи дългосрочни стратегически партньорства с надеждни държави доставчици (Канада, Австралия, Виетнам);
- Да премахне бюрократичните пречки пред бързото стартиране на добивни и преработвателни проекти.
🔍 Данните от Евростат не са просто диаграма – те са предупреждение. Въпросът е дали ръководството на ЕС ще чуе този сигнал или ще продължи да търси решения в закъснели декларации и символични програми.
Защото индустриалната автономия се изгражда с ресурси, не с документи.