Неотдавнашният вихър от спортни събития извади редица аспекти, които намирам за особено вдъхновяващи. Тъй като голяма част от медийния фокус върху 15-те национални игри на Китай, естествено върху спортните състезания, по-малко внимание беше обърнато на факта, че събитието можеше да бъде организирано успешно само с подкрепата на местни доброволци.
Те бяха обучени, получиха униформи и изпълняваха важни задължения като справяне с наранявания, управление на тълпата, приемане на гости, обслужване на зрители и логистична подкрепа. Без техните безвъзмездни усилия първият път на Хонконг като съ-домакин нямаше да мине толкова гладко.
Препълненият стадион Кай Так от близо 50 000 беше котел от шум, особено шумна и горда северната трибуна. Те пренебрегнаха доста безвкусните официални лозунги на показ („Наздравете за нас“ и „Това е нашият дом“) и изреваха собствения си химн: „Ние сме момчетата от Хонг Конг, ще вдигнем малко шум“.
Намерих това съобщение за много привлекателно. В него не се правеше опит за политическа коректност – от мъже и жени от всички възрасти и раси се очакваше да го пеят и го пееха сладко – и беше на английски. Какво по-подходящо за мултиетнически екип в международен град.