Разговор специално за Радио Китай с г-жа Ирина Белева, старши съветник на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, генерален консул на Република България в Шанхай в периода 2011-2015 г., икономист, китаист и дипломат. След конкурс през 2011 между 95 кандидати, г-жа Белева печели конкурса за генерален консул в Шанхай. Периодът на нейния мандат се характеризира с подем на китайските инвестиции в България, както и на бурен политически, културен и образователен обмен – двустранни посещения на високо и най-високо ниво, побратимяване на Шанхай и София, на Пловдив и Шенджен, ненадминати по участие и по резултати инвестиционни форуми в Шанхай и в Пловдив. След завръщането си в България през 2015, тя е организатор на събития от инициативата 16 + 1, проведени в България: срещата на кметовете на столични градове на страните от Китай и ЦИЕ в София през 2016 и на областните управители на страните от Китай и ЦИЕ в Пловдив през 2017 г.
Въпрос: Г-жо Белева, само преди седмици, Вие участвахте в Петата онлайн среща на местните лидери на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай и съпътстващия го бизнес форум в Шенян, столицата на провинция Ляонин. Бихте ли ни разказали повече за събитието?
Отговор: На 5 февруари 2021 в Шенян, столица на провинция Ляонин се проведе Петата онлайн среща на местните лидери на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай и съпътстващия го бизнес форум за двустранни онлайн срещи China (Liaoning) – CEEC (Regional) Business Cooperation Match-making online meeting, организиран от Китайската строителна банка чрез специална платформа. По покана на правителството на провинция Ляонин, имах възможността да участвам в това събитие. От българска страна участваха още областния управител на София област г-н Илиан Тодоров, а Областният управител на Пловдив г-жа Каназирева изпрати поздравителен адрес. Перспективен за българските производители и фирми бе бизнес форумът с двустранни срещи, на които участвах, заедно с български фирми и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие /БКАБР/ . След Петото пленарно заседание на местните лидери от Китай и ЦИЕ в същия ден бе проведено и 6-ото заседание на работната група на Асоциацията на областните управители от региона на Китай и ЦИЕ с участие на 13 представители на местните власти от 10 ЦИЕ държави, посланици и лидери на 6 китайски провинции.
Въпрос: Кажете моля нещо повече за домакините на онлайн форума, за участниците от китайска и българска страна, както и основните цели и акценти на събитието?
Отговор: Домакин на Петата онлайн среща на местните лидери на страните от ЦИЕ и Китай бяха Народното правителство на провинция Ляонин, Координационният секретариат за сътрудничество Китай-ЦИЕ, Асоциацията на областните управители на страните от Китай и ЦИЕ и Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина. Срещата се проведе под наслов: “Да работим заедно за общо развитие и споделено бъдеще”, с основна цел – задълбочаване на механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ, както и допълнителното насърчаване на сътрудничеството във всички областите на инициативата 17+1 и „Един пояс, един път” и обсъждане на планове за бъдещо сътрудничество. На срещата бяха одобрени и заявления от трима нови членове – провинция Дзилин, автономния район Нинся и провинция Хубей за присъединяване към Асоциацията на местните провинциални управители на Китай и ЦИЕ. Отчетени бяха 212 споразумения за побратимяване на градове в рамките на сътрудничеството. Както винаги, китайското правителство демонстрира взаимодействие между държавните структури и частния бизнес с участието още в началото на срещата на Лиу Нин, губернатор на провинция Ляонин , заместник- губернаторът Чен Лупинг. Уанг Синвей, изпълняващ длъжността кмет на град Шенян, столица на провинция Ляонин, Лин Сонгтян, председател на Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина, Хуо Южен, специален представител по въпросите на сътрудничеството между Китай и ЦИЕ в Министерството на външните работи, която няколко пъти е посещавала България. Кратки приветствия към участниците представи г-н Илиан Тодоров, областен управител на София област и областния управител на провинция Задар в Хърватия .
Въпрос: Този форум се проведе четири дни преди онлайн Срещата на върха Китай-ЦИЕ, която се състоя на 9 февруари т.г. Какво е общото между двата форума? Може ли да ни представите и някои конкретни статистически данни, както и изводи за отношенията между България и Китай в икономическите отношения?
Отговор: Интересни статистически данни бяха изнесени по време на тази Пета онлайн среща на местните лидери на страните от ЦИЕ и Китай и по-късно на срещата на върха 17+1 , която се проведе няколко дни по-късно – на 9 февруари т.г.. През 2020 г. обемът на търговия между Китай и 17-те държави от Централна и Източна Европа е достигнал 103,45 милиарда щатски долара, надхвърляйки за първи път 100 милиарда щатски долара, което е увеличение от 8,4% и което е по-висок темп от този на растежа на външната търговия между Китай и Европа през същия период. Общо 12 400 експресни влака Китай-Европа са изпратени през 2020 г., което в период на пандемия, затворени граници и въздушни пътища бе спасително средство за захранване със спешно нужни стоки за пандемията и поддържане на трайни доставки. Изградените контакти и инфраструктура по линия на инициативите 17+1 – Китай и ЦИЕ в Европа и „Един пояс , един път“ наистина изиграха ключова роля по време на пандемията. През 2020 г. нови български фирми започнаха внос и износ с Китай, но за съжаление все още страната ни не е част от инфраструктурата на експресни влакове Китай-ЦИЕ, която съкращава времето на доставки до 16 дни, за сравнение – доставките по море отнемат 35-45 дни, което време е над 2 пъти по-бавно и затруднява износа на български стоки за Китай.
Важната новина от Петата онлайн среща на местните лидери на Китай и ЦИЕ са възможностите за българските фирми по осъществяването на износ на български традиционни стоки в Пилотната зона за свободна търговия на провинция Ляонин .
Въпрос: Вие сте старши съветник на БКАБР, по чиято инициатива в България са организирани десетки събития, в контекста на българо-китайското сътрудничество на местно ниво. Бихте ли ни запознали с някои по-характерни от тях, които са реализирани лично по Ваши идеи и принос, както и очакванията Ви за бъдещото им развитие?
Отговор: Местното сътрудничество е важна подкрепа за съживяването на икономиката на Североизточен Китай и сътрудничеството между Китай и ЦИЕ. Като един от 15-те основатели на Асоциацията на областните управители от Китай и ЦИЕ, провинция Ляонин пое поста председател през 2018 г. и бе домакин и на срещата на кметовете на столиците 16+1 през 2018 г. Делегации от провинция Ляонин и Шенян създадоха трайни връзки на сътрудничество с България за последните години с участието си в Срещата на върха 16+1 , проведена в София на 7 юли 2018 г. и делегациите , които правителството на провинция Ляонин и департамента по търговия на провинция Ляонин изпратиха за установяване на контакти и сътрудничество по линия на Инициативата 16+1 с областите София, Пловдив, Бургас и Варна. С мое съдействие Българо-китайската асоциация за бизнес развитие подписа Споразумение за сътрудничество със Ляонинската народна асоциация за приятелство с чужбина същата година.
Искам да напомня, че България бе домакин и на две важни регионални срещи в рамките на сътрудничеството 16+1–на Четвъртата среща на местните лидери на страните от Инициативата „16+1“, която се проведе на 20.10.2018 г. в София под мотото „Глобално мислене, действия на местно ниво“ и на Третата работна среща на Асоциацията на областните управители на страните от ЦИЕ и Китай 16+1 , проведена на 18 -19.11.2017 в Пловдив по моя инициатива и активно участие в организацията с мото “Пловдив – най-древният град по пътя на коприната”. Участвах активно и в организацията и подготовката на Декларацията на Първата среща на кметовете на столиците на страните от ЦИЕ и Китай , провела се на 27.09.2016 г. в София. Почти всички участници от Китай в тези срещи 16+1 за първи път посещаваха България, впоследствие по тяхна препоръка дойдоха туристически групи и правителството на провинция Ляонин изпрати свой представител в Пловдив за продължаване на контактите и изучаване на възможностите за внос на стоки в Китай. В област Пловдив функционира инвестиция в селското стопанство на Тиандзин Агро, която бе осъществена след среща на инвестиционен форум, чийто организатор бях като генерален консул в Шанхай.
По мое предложение започна по-активен обмен между български университети (УНСС, ПУ) и китайски университети от източен Китай, а с мое съдействие Варненския свободен университет подписа споразумение със университета „Санда“ в Шанхай, Китай и прие първите студенти от Китай. През 2014 г. във връзка с отбелязване на 60 год. от установяване на дипломатически отношения между РБ и КНР, Хуавей отпусна стипендии за няколко български студенти.
Винаги съм работила активно за разширяване на образователния, културния и стопански обмен като съм организирала участието на български фолклорни групи на фестивали в Китай, Дни на българската култура в центъра на Шанхай през 2015 г. и активното участие на български фирми със безплатни щандове на множество изложения в Китай /Шанхай, Нинбо, Хъфей, Суджоу, Иу, които доведоха за опознаване на българските стоки в Китай и разширяване на продажбите на българските фирми.
Въпрос: Като консул на България в Шанхай в продължение на пет години, както и като личност, която познава добре Китай дълги години преди това, можете ли да направите паралел между предишни Ваши посещения в провинция Ляонин и сегашната ситуация там, в контекста на ефективните резултати в борбата срещу бедността от страна на китайското правителство?
Отговор: За пръв път посетих провинция Ляонин през есента на 1990 г., когато съпругът ми бе студент по китайска медицина. Тогава град Шенян, столицата на провинцията, бе един студен, мрачен, замърсен град от индустриални производства и неефективна текстилна индустрия. Работих в китайска държавна компания в град Шенян 5 години в периода 1991-1995 г., след като бяха премахнати бартерните операции между Китай и ЦИЕ и Русия и съм свидетел колко трудно е установяването на контакти между Китай и ЦИЕ. Свидетел бях както на гостоприемството на обикновения китаец , така и на недоверието към чужденците , неразбирането на начина на мислене , непознаването и не приемането на стоки от ЦИЕ и преклонението само към качество от Япония , САЩ и Западна Европа. Мечтата на обикновения китаец в провинция Ляонин бе да има стая и колело, по-заможният притежаваше мотор, а колата все още бе непостижима мечта. Град Шенян и голяма част от провинция Ляонин все още не бяха открити градове за външния свят въпреки провежданата над 10 години политика на отваряне на Китай към света.
През 2021 г. Шенян е един модерен град с паркове и чист въздух, пример за изкореняване на бедността, опазване на културните традиции, създаване на просперитет и активна политика за стимулиране на икономически напредък на района.
Въпрос: А разликата в търговско-икономическите отношения между България и Китай преди години и сега? Какво е мнението Ви за бъдещите възможности за сътрудничество между двете страни?
Отговор: В онези години бе немислимо да се продаде българско кисело мляко, сирене, кашкавал, вино, розово масло, минерална вода в тази провинция, защото почти не се консумираха млечни и козметични продукти, вино, а за мляко все още имаше купонна система. Напомням всичко това за да оценим развитието и възможностите, които даде за ЦИЕ инициираното през 2012 г. сътрудничество между Китай и ЦИЕ 16+1 /сега вече с присъединяването на Гърция през 2019 г. разширено до 17+1/ и инициативата „Един пояс, един път” , която бе стартирана от Си Дзинпин през 2013 г. Много важни за България са участието ни в практическите инициативи като павилионите на стоки Китай-ЦИЕ /China-CEEC/ в Нинбо и международно изложение на стоки и услуги в Шанхай /China International Import Expo, Shanghai/ , които показват тенденцията на изграждането на китайската отворена икономика и споделянето на големият пазар на Китай за света със създаване на всеобхватно пазарно ориентирана законова международна бизнес среда с политическа подкрепа.
Български делегации от Столична община, общините Пловдив, Плевен и Перник участваха в Първата среща на местните лидери между Китай и ЦИЕ, проведена в Чунцин през юли 2013 г. Като генерален консул на Р България в Шанхай /2011-2015 г./имах възможността да участвам в тази първа среща и оценявам резултатите на правителството на Чунцин, откъдето тръгнаха първите комбинирани транспортни канали – експресни влакове до Европа вкл. ЦИЕ. Така през 2020 г. общият обем на вноса и износа между Чунцин и 17-те държави в ЦИЕ е достигнал 19,98 млрд. юана, което е увеличение от 24,7% в сравнение с 2013 г. Изводите са ясни – важно условие за страната ни е развитие на бързи инфраструктурни канали за износа на стоките.
Разбира се пред България все още стоят множество неотложни въпроси по изграждането на достатъчен производствен капацитет за износ в Китай, наред с осигуряването на нужната инфраструктура. За сравнение предоставям данните от речта на Лиу Нин, губернатор на провинция Ляонин, че комбинираните транспортни канали “ Ляонин -Манджурия-Европа“ и “ Ляонин -Монголия-Европа“ преминават през 12 града в 5 държави в Централна и Източна Европа. През 2020 г. Ляонин е изпратил 392 влака по линията Китай-Европа с общ обем на вноса и износа от 2,89 млрд. щатски долара до 17 държави в Централна и Източна Европа, а общо 32 предприятия са с инвестиции в страните от Централна и Източна Европа за общо 240 милиона щатски долара. За съжаление страната ни все още е “наблюдател” и не е активен участник в това развиващо се сътрудничество. От тази гледна точка участието на наши представители на Петата онлайн среща на местните лидери на Китай и ЦИЕ е добро начало за създаване на връзки между предприятията за износ на традиционни български производства на големия североизточен пазар в Китай. Искрено се надявам страната ни да ускори инфраструктурните връзки и митническото сътрудничество и дори да се включи в инициативата „Интелигентни митници, интелигентни граници и интелигентна свързаност“. Изключително важно , особено в период на пандемия, е функционирането на т.нар. демонстрационни зони за сътрудничество в областта на селското стопанство, логистичните хъбове и павилиони за електронна търговия със селскостопански и други продукти в Пловдив и да се опрости процедурата по внос на стоки /основно на храни и селскостопански стоки / от ЦИЕ в Китай.
Си Дзинпин предложи на срещата на върха /09.02.2021 г./ да се удвои износът на селскостопанска продукция от страните от ЦИЕ за Китай през следващите пет години и да се създаде пазар за търговия на едро с фермерски продукти в региона на ЦИЕ и въвеждане на програма за обмен на млади земеделски специалисти. Понастоящем Китай е пазар с над 400 милиона китайски граждани със среден доход и вярвам, че все повече български фирми износители и производители ще се включат с нужната подготовка, ресурс, реклама в амбициозната програма на Китай в следващите пет години Китай да внесе над 170 милиарда щатски долара стоки от страните от ЦИЕ.
България вече има добра основа за това и чрез Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа, официално открит през 2018 г. Като член на ЕС в рамките на всеобхватното стратегическо партньорство Китай- ЕС –през 2020 г. завършиха и преговорите за всеобхватното споразумение за инвестиции, бе подписано споразумението за географските понятия и стартиралите партньорства за зелено и цифрово сътрудничество.
Затова съм оптимист, че колкото и труден да е пътя до потребителите на китайския пазар, регионалните срещи в рамките на сътрудничеството 17+1 са важен първи етап за опознаване, оценки и срещи с нови потенциални партньори особено в период на локдаун и пандемия, а сравненията с постиженията на другите страни от ЦИЕ (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения) могат само да амбицират частната инициатива за навлизане и приоритизиране на този пазар с повече организация, предварителна подготовка, реклама и предложения към държавния сектор за практични мерки по защита на търговските ни марки, по опростяване на процедурите по внос на български храни и селскостопански стоки в Китай, защита на нашите географски понятия и български брандове, активизиране на сътрудничеството ни в сферата на медицината в период на КОВИД-19 и участието ни в изложенията на стоки, демонстрационните зони и индустриални паркове за бизнес сътрудничество между Китай и ЦИЕ в китайските градове /Нингбо, Хангжоу, Хайкоу, Шанхай, Шенян, Гуанджоу, др./, включването на България в създаването на съвременна инфраструктура и митнически координационен център за координация на митническото оформяне за страни по експресната линия Китай-Европа Суша-Море.