Продължете към съдържанието

Китай с над 30% от световния ръст

  • от

ПЕКИН – Очаква се производството с добавена стойност в Китай да се е увеличило с над 8 трилиона юана (около 1,13 трилиона долара) през периода на 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.), допринасяйки с над 30% за световния растеж, заяви официален представител във вторник.

Китай запазва позицията си на най-голям производител в света в продължение на 15 поредни години, заяви на пресконференция министърът на промишлеността и информационните технологии Ли Леченг. 

Очаква се производството с добавена стойност в Китай да се е увеличило с над 8 трилиона юана (приблизително 1,13 трилиона долара) през периода на 14-ия петгодишен план (2021-2025 г.), заяви правителствен представител в началото на септември 2025 г. Това представлява огромен принос към глобалния промишлен растеж – над 30% от целия растеж в производството в света, според министъра на промишлеността и информационните технологии Ли Леченг.

Китай запазва позицията си на най-голям производител в света за 15 поредни години – признак за устойчивост и растяща конкурентоспособност, подчерта Ли Леченг.

Какво означава „производство с добавена стойност“ и защо е важно

Производството с добавена стойност (manufacturing value-added output) включва стойността на произвежданите продукти, минус стойността на вложените суровини и междинни стоки. Това е ключов показател за това колко стойност реално се генерира в промишления сектор на дадена икономика, а не просто обем на продукция.

Увеличението от над 8 трилиона юана показва не просто количествен растеж, но и вероятно подобрение на производствени процеси, иновации, технологично обновление и преминаване към по-хардуерно напреднали или по-голяма преработваща промишленост.

Конкретни данни и тенденции

  • През периода 2020–2024 г. добавената стойност в общата индустриална продукция на Китай е нараснала от около 31,3 трилиона юана до 40,5 трилиона.

  • В същото време добавената стойност само в промишленото производство (manufacturing) се е повишила от около 26,6 трилиона юана до 33,6 трилиона.

  • Като част от стратегията, Китай е увеличил инвестициите си в научно-изследователска и развойна дейност (R&D). Големите производствени фирми (с годишни приходи над 20 милиона юана) отделят над 1,6% от оперативните си приходи за R&D.

  • Над 570 индустриални компании в Китай в момента са сред най-големите 2 500 корпорации в света по разходи за научно-развойна дейност.

Причини за този растеж

  1. Политика и планово управление
    14-ият петгодишен план (2021-2025) е поставил акцент върху модернизацията на индустрията, технологичната независимост, цифровизацията, зеления преход и подобряване на производствените вериги.

  2. Иновации и R&D
    Увеличението на разходите за научно-изследователска дейност, включително сред фирми с високи обороти, резултира в по-висока продуктивност, по-добри технологии, автоматизация и прилагане на напреднали производствени методи.

  3. Индустриални сектори с бърз растеж
    Сектори като производство на оборудване и техника, новоенергийни транспортни средства (electric vehicles), цифрово оборудване, високотехнологична промишленост са сред двигателите на растежа.

  4. Участие в глобални вериги на доставка и устойчивост на веригите
    Китай е предприел стъпки за засилване на устойчивостта и стабилността на промишлените и доставчиците вериги. Това му помага да посреща външни шокове и намалява зависимостта от прекъсвания.

Влияние върху глобалната икономика

  • С принос над 30% към глобалния растеж в промишленото производство, Китай е централна фигура на световната икономика.

  • Ръстът на китайското производство оказва отражение върху доставките на стоки, цените на суровините, конкурентоспособността на производителите по света и възможностите за инвестиции.

  • Развитието в Китай стимулира и технологичната трансформация глобално – фирми в други държави се адаптират, за да не останат назад в цифровизацията, автоматизацията и “зеления” преход.

Предизвикателства и рискове

  • Натиск върху ресурси и екологични последици: високо производство може да доведе до увеличено използване на енергия и емисии, ако не са съчетани с мерки за устойчивост.

  • Високи разходи за труд и логистика: с нарастване на стандарта на живот и заплатите, някои производства може да се изместват към държави с по-ниски разходи.

  • Международни търговски напрежения и санкции: Китай често е обект на митнически, технологични и търговски ограничения, което може да застраши някои високотехнологични вериги.

  • Зависимост от външни пазари и суровини: макар вътрешното търсене и вътрешните вериги да се развиват, Китай остава част от глобалната икономика, и нарушения в суровинните вериги или международната търговия може да окажат значителен ефект.

Перспективи до края на плана

  • Очаква се, че докато планът завършва през края на 2025 г., Китай ще надхвърли целевите параметри в няколко високотехнологични и зелени сектора.

  • Планира се още по-голяма промяна към устойчиво и “зеленo производство” – включително енергийна ефективност, източници на чиста енергия, екологично законодателство.

  • Засилване на ролята на иновациите не само в големите предприятия, но и сред средните и малките фирми, което ще помогне за по-широко разпространение на технологичните постижения.

Китай по време на 14-ия петгодишен план отчита значителен ръст в производството с добавена стойност – над 8 трилиона юана – което представлява сериозен принос към световния промишлен растеж (над 30%). Позиционирането му като най-голям производител в света вече 15 години поред говори за силна индустриална база, устойчиви политики и успешна трансформация към по-високи технологии и по-чиста енергия.

Тези резултати не са просто статистика – те показват, че Китай успешно преминава етап от глобалната индустриална конкуренция, като все повече се фокусира върху качеството, технологичното обновление и устойчивостта. Световните икономически тенденции ще зависят все повече от това как Китай ще се справи с предизвикателствата на бъдещето – от екологията до геополитическите напрежения.