Помните ли ерата от преди „финансиста“ от Банкя? Ако сте от по-младото поколение ще Ви припомним. За да не повтаряме грешките си трябва да се чете и препрочита историята.
Има и една много подходяща поговорка по случая.
Не е важно, че в нашия край на стадиона ние гордо скачаме на високо цели 50 см., а да погледнем в другия край на същия стадион, където скачат над 2 метра висок скок. Още по-важно е обаче да знаем, че при мъжете световният рекорд е от 2,45 m и принадлежи на Хавиер Сотомайор от Куба.
Какви са фактите и най-вече крайния резултат от действията няколко десетилетия по-късно?
За да разберем по-добре „гениалния“ замисъл на „финансиста“, който убеждаваше нацията, че не е добре да се взимат кредити при отрицателна лихва, а изключително добре при близо 5% нека започнем историята от дните преди 1989 година. Ще направим една ретроспекция на това, което беше Румъния тогава и какво се случва с България през този период..
Тогава преди 1989 година в Румъния нямаше нищо по магазините освен тук-таме китайски стоки.
Да, десетилетия под ред ходихме до Румъния за да си купуваме китайски кецове и потници за без пари. Удивлявахме се на километричните опашки за месо или обикновени хранителни стоки. Ежедневно границата се пресичаше от хиляди румънци, които коленичеха и се кръстиха пред българските магазини в Силистра, Русе или Видин. Те просто не знаеха, че в магазините може да има стоки и те да бъдат от полза, а да не са място за получаване на заплати за наши хора.
По време на така наречения „преход“ нещата започнаха да се обръщат.
Точно там изгря звездата на „финансиста“. Приложение 4 Това бяха онези тъмни времена, когато бизнеса беше мачкан и рекетиран от онези трибуквени силови групировки наречени застрахователи. Тогава само определени фирми контролираха всичко и така имаше избрани от тях, които охраняваха всички от самите себе си. Същото, което САЩ правят в момента. Та да припомним на по-младия читател, че основният бизнес на този „финансист“ беше да „охранява“. Охрана от тези „охранители“ имаше дори на едно лице на име Сакскобурготски, което ни „оправи“ за 800 дни. Може да се ползва думичката „уреди“ само себе си.
По това време обаче в Румъния започна забележима промяна.
Тогава от България все още доставяхме технологии и продукти с висока добавена стойност на Румъния. По това време имаше изключително добри български компании, които де факто помагаха на Румъния в пътя и напред заради „структурата“ на охраната в България. За съжаление още от 1999 година нещата се обърнаха не в наша полза. Много скоро дори по БВП Румъния ни изпревари. Все пак започна израстването на „финансиста“ и той стана главен секретар на онзи с 800-те дни „оправяне“.
Да се върнем на данните.
Числата изглеждат почти невероятни. Πpeз 2002 гoдинa БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo в Pyмъния e 2300 eвpo или пoдoбнo нa нивoтo в Cъpбия, пpи 7100 eвpo в Унгapия и 2200 eвpo в Бългapия, cпopeд дaнни нa Eвpocтaт. Тук разликата не беше голяма, но се усещаше, че те се отлепяха от нас икономически. През 2000 г. БВП на Румъния беше 40 милиарда евро (по-малко от 2000 евро на глава от населението), докато през 2017 г. стойностите достигнаха 188 милиарда евро, или 9600 евро на глава от населението, а тази година ще надхвърли много над 300 милиарда евро или доста над 10 000 евро на глава от населението. Приложение 2
Да това беше повратна точка в съревнованието между двете страни.
Тогава пак ще припомним главен секретар на МВР стана същият този „финансист“ от същата тази Банкя отгледан от същите тези „охранители“. Във Франция трите десетилетия след Втората световна война подобен период се наричат „les trente glorieuses“ (славните тридесет), тъй като са били период на бърз напредък, ниска безработица, нарастващо благосъстояние и намаляваща бедност – невидима революция, казват някои експерти. Приложение 3 У нас този период беше свързан с късането на опашки на гущери и появата на „феномена“ Пеевски.
При нас би трябвало да се наричат славното унищожение на Българската икономика
Как се случваше това ли? Тогава да си спомним веднага след като завършва училище Пеевски става директор на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз. Всъщност анализаторите казват, че Румъния се е превърнала от „много бедна страна“ преди 2000 г. в „бедна страна“ до присъединяването към ЕС, а след това в „не толкова бедна страна“ от 2007 г. Дори не споменават периода преди 1989 година.
Ето и още малко данни и къде сме ние тогава?
17 държави от ЕС регистрират AIC на глава от населението под средното за ЕС, като най-ниските нива са регистрирани в Унгария (30% под средното за ЕС), България (27%), Словакия и Латвия (и двете – 25%). БВП на глава от населението е над средното за ЕС в 11 страни от ЕС. То е най-високо в Люксембург (139% по-високо от средното за ЕС), Ирландия (111%) и Холандия (30%). В другия край на спектъра най-нисък БВП на глава от населението е регистриран в България (36% под средното за ЕС), Гърция (33%) и Латвия (29%).
Когато нямаш „финансист“ от такав ранг като този от Банкя и „експерт“ като Пеевски можеш да вървиш смело напред дори в Румъния.
Нека да сравним какво се случи само петнадесет години по-късно след 2002 година. През 2017 г., БВП на глава от населението в Румъния се е увеличил с 4,2 пъти до 9600 евро, докато Унгария е отбелязала ръст от 79 процента до 12 700 евро, показателят на България е нараснал с 3,3 пъти до 7300 евро, а този на Сърбия – 2,4 пъти до 5600 евро. Тогава тумора в „управлението“ в България започна да дава своите резултати.
Много важен е факторът ППС (Паритет на покупателната способност)
ППС се използва за по-добро сравняване на нациите предвид разликите в цените, Румъния влезе в ЕС с 39 процента от средното за ЕС (през 2006 г.), докато показателят беше 78 процента през миналата година. През същия период България регистрира увеличение 37 на 64 процента, а Унгария от 61 на 76 процента. Приложение 1
Много интересна е последната статистика за актуалното индивидуално потребление на глава от населението. Приложение 2
Всъщност тук Румъния се представя по-добре от Испания и Португалия.
Време е да спрем и да кажем ясно, че това повече не може да продължава и 34 години безобразия са ни повече от достатъчни. Румъния е към края на две десетилетия цикъл на бърз икономически растеж и скъсяване на пропастта със Западна Европа. Нашата родина през този период бе доведена до индивидуално самооцеляване.
Трябва да се концентрираме в проблемните области на България, а те не са една и две. Естествено първо трябва да обърнем внимание на достойнството си и да не допускаме език на омразата към нас. Не бива дори да даваме да продължава и секунда сегрегацията, която извършват неприятелските (вражески) Австрия и Холандия спрямо нас. Моля Ви прочетете актуализирания списък с компаниите от тези държави. Те допринасят за отрицателното ни салдо с тях в размер на -395.1 милиона с Австрия и -1 483.3 милиона с Холандия.
Абонирайте се за нашия телеграм канал, а за повече и детайлна информация четете нашия сайт. https://t.me/BulgariaChina
Приложения
- Евростат БВП и ППС Приложение 1
- Грабежът продължава, а ние не сме съгласни. Ако Вие сте прост ние не сме, но не сме и идиоти. Приложение 4
- Икономиката на Румъния Приложение 3
- Какъв беше този резил при посещението в САЩ? Приложение 2
- Кого точно заблуждава министърът ни на земеделието? Приложение 1
- Министъра на икономиката Везиева в две правителства на Борисов отново „твори“ Приложение 2
- Индекс на контейнерите Приложение 14
- Какво казва новата саката конституция Приложение 13
- Проучване от Маркет Линкс Приложение 12
- ЦИК Приложение 2
- Данните са от НСИ. Приложение 1
- Първа жертва на войната ЕС – Китай. Приложение 2
- Не може да спре да лъже. Някак си от вътре му идва. Приложение 3
- СТИВ или защо си играем на нагласени конкурси Приложение 4
- Бюро за търговска защите и разследване Приложение 1
- ЕС започна търговска война с Китай Приложение 2
- Прострелване в крака или опит за самоубийство Приложение 11
- ЕС наложи мита на Китай Приложение 12
- Собствениците на BYD Приложение 3
- Унгария не е съгласна с „бруталното“ наказание от страна на Европа Приложение 4
- BMW ще бъде засегната доста сериозно. Приложение 5
- НСИ нощувки Приложение 1
- Интервю Блумбърг Приложение 2
- Интервю България 24 Приложение 3.
- СТИВ или защо си играем на нагласени конкурси Приложение 1
- НСИ по основни търговски пъртньори Приложение 2
- Защо Румен Спецов е толкова „специален“? Приложение 1.
- Най-големите работодатели в България Приложение 2
- Избори ЦИК Приложение 1.
- Честни избори, ама друг път! Приложение 2
- Работни места Приложение 3
- НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ, ВЪЗРАСТ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Приложение 4
- НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2023 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Приложение 5
- Брой избиратели в избирателните списъци за гласуване в изборите за членове на Европейски парламент от Република България на 9 юни 2024 г. Приложение 3
- Брой избиратели в избирателните списъци за гласуване в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г. Приложение 4
- НСИ Бизнес климат Приложение 1