Украинската криза, санкциите на Запада, 70-та годишнина от Втората световна война, руско-американското противопоставяне… тези заглавия в западните медии бяха свързани със срещата на лидерите на Китай и Русия Си Цзинпин и Владимир Путин.
За пореден път стана популярна темата, че „би следвало Китай и Русия да сключат съюз“, въпреки че двустранните визити на високо равнище се основават на съществуващите от дълги години механизми.
Относно „китайско-руския съюз“, в момента съществува следната достатъчно популярна гледна точка: първо, Китай и Русия не се интегрирани в съюзите на западните страни, в които ръководната роля принадлежи на САЩ, по тази причина отделни държави разглеждат КНР и РФ като врагове и заплахи. Второ, между Русия и Запада никога не е имало и няма да има доверие, затова на Москва ще й бъде трудно да намери по-добър съюзник от Пекин. Трето, правото на сключване на съюзи е дипломатическо право, което притежават суверенните държави и от което е невъзможно да се откажеш без да си го обмислил. Има и такава гледна точка, според която китайско-руският съюз може завинаги да погребе стратегическите амбиции на САЩ да изградят империя, едновременно с това, той ще бъде стратегически избор, необходим на страните за тяхното съществуване.
Нито Китай, нито Русия признават идеята за „съюза“. Представителите на министерствата на външните работи на двете страни открито заявиха, че КНР и РФ няма да сключват съюз. Съществуват още възможности за разширяване на икономическото взаимно допълване, политическата взаимопомощ и военно сътрудничество. Например, структурата на двустранното икономическо сътрудничество е все още нерационална, нивото на инвестициите е ниско, има небалансирано сътрудничество по големите проекти и малките търговско-икономически връзки, отделните подписани споразумения не се осъществяват. Освен това, отчитайки външната стратегия, Китай и Русия няма да се решат на пълно противопоставяне със Запада.
В тази връзка, китайско-руските отношения имат практичен характер, а сключването на съюз не може да повиши ценността на сътрудничеството.
В сравнение със съюза днешните двустранни отношения са многофункционални, гъвкави и всестранни. Китайско-руските връзки трябва да бъдат разглеждани в дългосрочна перспектива, не трябва да се целим в краткосрочни резултати. Само така може да се гарантира двустранното доверие, а също така продължителната стабилност в отношенията. На съвременния етап, независимо от честите контакти между двете страни в политическата, икономическата, културната сфери и областта на сигурността, Китай и Русия се сблъскват с външен натиск, но стабилните фундаментални принципи и желанието им да поддържат настоящата структура на сътрудничество им дават възможност да останат партньори и да не сключват съюз. /БГНЕС.
–––-
Лю Ин, Институт за международни отношения към Дипломатическата академия на Китай. Анализът е публикуван във вестник „Женмин Жибао“.
Пекин / Китай БГНЕС