Китай и Русия на прага на мащабно сътрудничество

Китай и Русия на прага на мащабно сътрудничество

През последното десетилетие Пекин и Москва бяха колкото партньори, толкова и конкуренти. Но очевидно, отношенията между тях се променят, доколкото руските и китайските ръководители възнамеряват да обединят регионалните проекти на своите страни – Евразийския икономически съюз и Икономическия пояс по пътя на коприната.

Според съществуващата информация, по време на своите срещи на двудневната среща на върха на Шанхайската организация президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Китай Си Цзинпин обсъждаха от една страна рамкова програма за съвместна реализация на проекти, свързани със строителството на китайска мрежа за автомобилни и железопътни пътища и тръбопроводи за Централна Азия на стойност няколко милиарда долара, и от друга страна Евразийския съюз – постсъветския икономически блок, в който влизат Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Русия. В случай на реализация на този план и двата проекта, обединени под егидата на ШОС (бел.р. Шанхайската организация за сътрудничество) – не съвсем разбираемата организация ще се превърне във водещ съюз със сфера на влияние от Шанхай до Санкт Петербург.

„На първо място по този въпрос е създадена работна група, и в този момент обединението на тези два проекта изглежда съвсем реално“, каза в свое интервю за Foreign Policy ръководителят на програмата „Русия в Азиатско-тихоокеанския район“ в московския център „Карнеги“ Александър Габуев. Предложеният от московското ръководство проект ще е свързан с колосални финанси от страна на Китай, който вече е инвестирал в Централна Азия повече от 50 милиарда долара. Такова обвързване на разни проекти в Евразийското митническо пространство би помогнало съществено да се намалят транспортните разходите за доставка на стоки от Китай в Европа, и в този случай преди стоките да попаднат на територията на Европейския съюз, те ще пресичат само една зона с единна митническа тарифа. „ В основата на този план има съществена търговска част и работата не е само в геополитиката“, твърди Габуев.

ШОС, създадена от Китай, Русия и четири други държави от Централна Азия в 2001 г., отначало служеше като терен за регулиране на погранични спорове между участниците. Като изпълни тази първоначална задача, през следващите години организацията не един път сменяше соята посока – от съюз по координация за развитието на страните-членове, до антитерористичен блок. Във всеки случай се стремеше да играе определяща роля.
В петък лидерите на страните-членове в Уфа одобриха кандидатурите на Индия и Пакистан за пълноправно членство в ШОС, а Русия се надява в Шанхайската организация да влезе и Иран след като на Техеран бъдат махнати санкциите на ООН. „ ШОС, укрепила своите позиции благодарение на китайско-руското партньорство, може рязко да повиши своята значимост“, счита Глазго Лука Анцески, специалист по проблемите на Централна Азия.

Държавните средства за масова информация на двете страни вече тръбят за предложените планове за сътрудничество и ШОС, а китайската държавна информационна агенция „Синхуа“ го нарече проект „осигуряващ сътрудничество и процъфтяване на целия Евразийски континент“. Тези крачки свидетелстват за явния отказ на Москва и Пекин от политиката на борба за влияние в Централна Азия.

След като Путин се оказа в изолация от Запада, а икономиката на страната му претърпя вреди от санкциите и падането на цената на петрола, Кремъл реши да укрепи своите отношения с Пекин. Рязкото обръщане на Русия на Изток се изрази най-вече в сключването на сделки за доставяне на енергоносители, пример за което стана подписаният миналата година договор за доставка на газ на стойност повече от 400 милиарда долара. Освен това през тази година Москва встъпи в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, организатор на която е Китай и както следва от преговорите на срещата на върха в Уфа, тя има намерение да създаде в рамките на ШОС нова банка за развитие – проект, който досега Москва отклоняваше, защото се опасяваше, че ще предостави на Китай твърде много възможности в сферата на нейното влияние.

Въпреки това в тази променена обстановка Русия преоценява своята роля в Централна Азия и другите страни от постсъветското пространство. „Евразийският съюз не можа напълно да оправдае надеждите на Москва“, отбеляза Анцески. От момента, в който договорът за неговото създаване влезе в сила през януари т.г., съществуването на съюза се помрачава от търговските спорове между Беларус, Казахстан и Русия, и той не можа да стане стимул за развитие на икономиката, както беше обещано от неговите членове. „Кремъл знае, че не може да се сравнява с Китай по мащаби на инвестиции, каза Анцески. Русия просто не е в състояние да се конкурира с него.

Затова Русия се опитва да запази своето влияние в качеството на гарант на сигурността в региона и поддържа тук своето военно господство с помощта на военните бази в Централна Азия, сключените сделки за доставка на оръжие и Организацията на договора за колективна сигурност – военнополитическия съюз на бившите съветски републики. Тази схема устройва и Китай, който се страхува да разположи свои войски извън границата на своята територия, и страните от Централна Азия, които вече са свикнали с военното присъствие на Русия. „В рамките на това споразумение Китай ще е банка, а Русия – голямото оръдие“, казва Габуев.

Въпреки че срещата на върха в Уфа набеляза пътна карта, по пътя към реализацията на споразумението има както и преди големи бариери. Според експерти, мнението на представители на руското ръководство по въпроса за такова силно обвързване с Китай, съществено се разминават. От една страна прагматичните технократи в руското правителство, считат че сътрудничеството с Китай е икономически необходимо и отчитат, че след като Русия развали отношенията си със Запада, тя не е в състояние да се конкурира с огромните финансови възможности на Китай и се нуждае от неговите инвестиции. Руските силови структури както и преди се опасяват , че след като получи безпроблемен достъп, Китай може да отслаби влиянието на Русия. Във всеки случай засега изглежда, че в този спор печели лагерът на прагматиците.

Източник: Факти