Китай обяви официално размера на златните си резерви за пръв път от шест години, съобщава Reuters. Според данните на Китайската народна банка към края на юни резервите на страната са възлизали на 1658 тона, което е 57% повече спрямо нивото от 2009 г., когато за последно Пекин е давал информация по въпроса.
Въпреки значителното повишение на тонажа златото отговаря за 1.65% от общите валутни резерви на Китай спрямо 1.8% през 2009 г. Съединените щати, които официално са най-големият собственик на злато в света, държат близо 73% от резервите си в благородния метал. Новите данни правят Китай шестата страна по големина на златните резерви след САЩ, Германия, Международния валутен фонд (МВФ), Италия и Франция.
Пазарни спекулации
През последните години на златните пазари се спекулираше много за размера на държавния златен резерв на Китай. Страната е най-големият производител на благородния метал в света и си разменя позицията на най-голям физически пазар на злато с Индия. Китай счита златните си резерви за държавна тайна и не публикува месечни отчети за обема им, както правят повечето членки на МВФ. При предишното публикуване на тези данни през април 2009 г. официалните резерви бяха повишени от 600 на 1054.1 тона.
Натрупаните през последните шест години 604 тона злато са на стойност 21.964 млрд. долара при текущите цени. Според централната банка увеличението трябва да гарантира сигурността, ликвидността и стойността на валутните резерви.
Според някои анализатори страната възнамерява да използва големите си златни резерви, за да промотира юана като международна валута. „На пазара отдавна се говори, че Китай трупа злато. Значението на това какви са златните резерви се увеличава преди заседанието на МВФ през октомври, когато Китай ще поиска юанът да бъде включен в кошницата валути за специални права на тираж (SDR)“, коментира Робин Бар, анализатор в Societe Generale. „Оповестените цифри за резервите не са изненадващи. Пазарите се по-скоро се изненадаха, че не са по-високи – очакваше се ниво от около 2000 тона“, добавя той.
През март агенция Синхуа съобщи, че китайският премиер Ли Къцян е поискал от ръководителя на МВФ Кристин Лагард институцията да включи юана в своята валутна кошница редом с долара, йената, британския паунд и еврото.
Петгодишно дъно
Обявлението на китайската централна банка не повлия на пазарите на злато. Впоследствие обаче цените на метала спаднаха до най-ниските си нива от над пет години, като основен фактор за това беше поскъпването на долара. В началото на търговията в понеделник големи разпродажби на златни фючърси на борсата в Шанхай също оказаха натиск върху пазарната оценка. Цената достигна 1088 долара за тройунция, което беше най-ниското ниво от март 2010 г. Впоследствие котировките отново се качиха над нивото на подкрепа от 1100 долара за тройунция.
Източник: Капитал