Възможно е да има „океан”, скрит под един от най-сухите райони на земята, според откритие на китайски учени, информира „Саут чайна морнинг пост”, цитиран от fbr.bg. Количеството солена вода под басейна Тарим в северозападната провинция Синдзян е 10 пъти повече от водата във всичките пет Големи езера в Северна Америка. „Това е ужасяващо количество вода”, сподели професор Ли Ян, ръководител на изследването на Института по екология и география в Урумчи, столицата на Синдзян. „Никога досега хората не са дръзвали да си представят такова количество вода под пясъка. Нашата дефиниция за пустиня може да се наложи да се промени”, допълни Ян.
Тарим е най-големият басейн-анклав и е дом на Таклимакан – най-голямата пустиня в Китай. Местността е известна с богатите си залежи на петрол, но за да има достъп до тях се изисква голямо количество вода. Дълго време учените подозирали, че водата от разтопените ледове от високите планини се събират под местността, но точното количество на водните запаси оставаше неизвестно. Трудно е да се направят точни оценки, защото повърхностните води в района – под формата на сезонни реки и езера – се появяват на случаен принцип на непостоянни места, което прави преките измервания невъзможни.
Екипът на Ли се натъкнал на откритието случайно. „Търсехме въглерод, не вода”, информира той.
Въглеродният диоксид може да се абсорбира в определени региони като например горите и океаните. Откриването на тези региони помагат на учените да разберат по-добре промените в климата. Преди около 10 години, екипът на Ли открил големи количества въглероден диоксид който изчезва в Тарим, без никакви обяснения как се случва това.
В доклад в списание „Geophysical Research Letters”, екипът съобщил, че може да има голямо количество вода под най-големите пустини на Земята, които служат като резервоари на въглероден диоксид, които са еднакви по важност с горите и океаните. Учените установили, че под пустинята в Тарим, на дълбочина от хиляди метри, съществува огромно количество солена вода с въглероден диоксид. Екипът получил проби с подземна вода от близо 200 места в пустинята. Чрез измерването на количеството въглероден диоксид в тези проби и сравняването с въглеродния диоксид във водата от разтопените снегове, учените успели да изчислят какво е количеството на водата. „Оценката ни е консервативна. Реалното количество може да е по-голямо”, информира Ли.
Разтопената вода идваща от планините се използва от хората в Синдзян за напояване в селското стопанство от хиляди години. Почвата на обработваемата земя в региона е алкална, което подпомага за разтварянето на въглеродния диоксид във водата. Чрез определянето на възрастта на въглерода от екипа на Ли открили „скок на отлагането на въглероден диоксид” след откриването на древния Път на коприната преди над две хиляди години. „Улавянето и съхраняването на въглерода е идея от 21 век, но нашите предци са го правили несъзнателно в продължение на хиляди години”, сподели той.
Ли подчерта, че „океана” в Тарим не би бил на разположение за непосредствена употреба за икономическото развитие на областта. Водата не просто е солена, но и съдържа голямо количество въглероден диоксид. „Това е като кутия с кола. Ако я отворим всичкия парников газ ще навлезе в атмосферата”, каза той.
Най-големият въпрос сега е дали подобни „океани” могат да бъдат открити и в други големи пустини, като например Сахара. Ли сподели, че ще работи с изследователски екипи по цял свят, за да разбере отговора. Шансът да има вода под тези пустини е висок, тъй като количеството на въглерод в тези „океани” може да достигне над трилион тона, което съответства с количеството на „липсващия въглерод” на планетата, според изчисленията на екипа на Ли.
Източник: Черно море