Въпреки вниманието от последните седмици случващото се на капиталовия пазар в Китай е второстепенен въпрос, когато става дума за здравето на глобалната икономика и за разбирането на това какво следва. Основните въпроси, които си задава всеки, който се опитва да осмисли случващото се, всъщност са три и са взаимно свързани – колко сериозно е забавянето на китайската икономика, какво ще се случи оттук нататък със суровините и кога американският Федерален резерв ще вдигне основните лихви в САЩ, пише BBC.
Капиталовият пазар в Китай не е от съществено значение за инвеститорите извън страната, тъй като чуждестранната собственост все още е силно ограничена – в този смисъл движението му може да се разглежда по-скоро само като своеобразен измерител на нагласите. Значението му за инвеститорите в самия Китай не е много по-голямо, тъй като те представляват малка част от населението на страната. А лудешките му колебания не носят много информация за здравето на китайската икономика, пише редакторът на коментарната рубрика Newsnight Дънкан Уелдън.
Колко е забавянето в Китай
Първият реален въпрос всъщност е колко сериозно е забавянето на икономиката. Безспорно растежът е под отчитаните през миналото десетилетие двуцифрени стойности, но докато официалните източници посочват, че темпът на нарастване остава със здравословните 7%, според редица независими анализатори реалната цифра е по-близо до 5%. За страна, която се намира на етапа на развитие на Китай, това все още е здравословен темп. Забавянето на китайската икономика беше неминуемо, но за да се проумее паниката в момента – защото това е точният термин, посочва авторът – човек трябва да приеме една от две хипотези. Или че преди инвеститорите на практика не са отчитали факта, че икономиката действително ще се забави, или че се опасяват, че забавянето е още по-сериозно – до под 5%.
Последният пристъп на глобалното бягство от риск беше предизвикан от изненадващото решение на Китай да девалвира валутата си спрямо долара, което мнозина разчетоха като сигнал за паника сред китайските политици и опит за подкрепа на износа и растежа. Решението не беше комуникирано добре и при това съвпадна с по-слабата търговия и обикновено по-волатилните пазари през август.
От друга страна обаче, фундаментално има смисъл юанът да се откачи отчасти от покачващия се долар в период, в който американската валута вероятно ще продължи да поскъпва, а останалите азиатски валути са слаби. Действително миналата седмица данните за производството в Китай показаха отслабване и подновиха страховете за степента на забавянето на икономиката, но други данни, особено тези за потреблението, говорят за по-здравословен растеж.
Ако ръстът действително е около 5%, пред Китай стои трудната задача да се справи с икономическия преход, а тежестта на световната икономика ще започне да се измества, но в основите си глобалният растеж не е застрашен. Ако пък ръстът в Китай се е забавил до 3% или дори до 1%, то тогава последните понижения на цените на акциите са само началото, отбелязва Уелдън.
Накъде ще тръгнат цените на суровините
На второ място стои въпросът със суровините и най-вече с петрола. Цените им са на най-ниското си равнище от 1999 г. насам и това е в основата на дебата между „дефлационистите“ и поддръжниците на рефлацията (лека инфлация). Според някои ниските цени са сигнал за сериозни проблеми за световната икономика, доколкото слабото търсене на суровини говори за забавяне на растежа. За други обаче ниските цени са основно резултат от предлагането – добивът на петрол в САЩ например значително се увеличи. А по-евтините суровини създават ситуация, която противно на интуицията може да се смята за „дезинфлационен стимул за рефлация“ – ниските цени на петрола и храните подкрепят реалния разполагаем доход на домакинствата, като позволяват харченето на повече средства за други стоки. Евтиният петрол е двигател на растежа във Великобритания и Европа тази година, посочва авторът.
От друга страна, решението на Саудитска Арабия да запази високите равнища на добива миналата година, което според мнозина беше опит да се изхвърлят от пазара американските производители на шистов газ, чиито разходи са по-високи, претърпя неуспех. Причината е, че шистът всъщност има два двигателя. Този на високите цени на петрола, които правеха шистовия добив икономически устойчив, вече не работи, но другият продължава да е в сила – лесният достъп до кредитиране, който поддържа паричните потоци и финансира растежа. В допълнение към това, изправени пред по-ниските цени на петрола, американските производители се фокусират и върху най-добрите си находища, като подобряват ефективността си. При равни други условия, ако цените на суровините останат ниски, това би било от полза на вносителите в развитите страни и би забавило износителите от развиващите се пазари.
Кога лихвите в САЩ ще се повишат
Третият въпрос е кога американският Федерален резерв ще повиши основните лихви. Пазарите очакваха стъпката да стане факт през септември, но в настоящата ситуация това изглежда по-малко вероятно – пазарните сътресения, забавянето на глобалния растеж, падащите цени на суровините и вдигащият се долар (а оттам и намаляващият инфлационен натиск) дават аргументи на привържениците на идеята за изчакване. Отстъпването от първоначалния план обаче също си има цена – от една страна, може да създаде впечатлението, че се „награждава“ лошото поведение на пазарите. Фед има много отговорности, но поддържането на цените на акциите не е една от тях, припомня Уелдън. Централната банка може да не е склонна да изчаква, ако забавянето се приеме като опит за това – което би могло да окуражи извънредното поемане на риск в бъдеще.
Избирането на точния момент за преход от почти нулеви лихви до „по-нормална“ политика при всички положения щеше да е деликатна задача и Фед заложи много на комуникацията на процеса, като даде ясно да се разбере, че повишението ще се случва постепенно и по контролиран начин. Забавянето може да разклати доверието в тези хвърлени в комуникация усилия (тъй като предстоящото през септември повишаване на лихвите беше маркирано доста по-рано) и да направи евентуалната бъдеща задача още по-трудна. Редица икономисти вече прогнозират, че повишаването ще се случи през декември или дори през март 2016 г. Много обаче може да зависи и от това как ще се държат пазарите в следващите седмици.
Това са трите реални въпроса пред световната икономика и макар да е лесно човек да се увлече в поведението на пазарите в рамките на няколко дни, винаги си струва да се погледне по-общата картина. Глобалният растеж все още не се е върнал до равнищата отпреди 2008 г. и може би никога няма да се върне. Moделът на растеж на световната икономика се променя. Но поне за момента не изглежда като да сме на ръба на нова глобална рецесия, заключава Уелдън.
Източник: Капитал