Продължете към съдържанието

Председателя на Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта г-н Лъчезар Динев даде интервю за Епицентър

  • от

Лъчезар Динев председател на  Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта

Лъчезар Динев председател на Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта

Председателя на Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта г-н Лъчезар Динев даде интервю за Епицентър.

http://epicenter.bg/article/-Losha-reklama-skapi-vizi-i-marzelat-na-polititsite-ni-blokirat-biznesa-ni-s-Kitay/95228/11/34

Журналиста Маргарита Димитрова зададе следните въпроси

Лъчезар Динев е роден през 1970 г. Завършил е информатика в УНСС Преди двадесетина години основава фирма „Интернет България“. 
Като част от делегацията на президента Плевнелиев в началото на 2014 г. в Китай Динев направи пробив и сключи сделка за износ на розова вода, която се приема много добре от местните потребители. В момента Лъчезар Динев е председател на Българско-китайската търговско промишлена палата. 
-Напоследък у нас често се говори за Пътят на коприната. Какво се случва с него, г-н Динев.

-Тръгнал е Пътят на коприната, но въпросът е кога ще дойде в България. Още преди две години  първите влакови композиции поеха от Китай и стигнаха до Лайпциг. От няколко месеца вече има път до Южна Азия, до Иран. Идеята е да бъде включена и България, защото най-прекият път от Китай до Европа е именно през нашата страна.

-Значи бизнесът да се готви за скок. До къде стигнаха  връзките между България и Китай, за които се говори много в последните няколко години?
-Чисто статистически стокообменът се подобрява. Но, ако погледнем по-глобално, имам сериозни притеснения. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в Китай скача с почти 1000 долара всяка година, а у нас – с по 10-15 долара.

Това не е приятно, но не означава, че трябва да изпуснем и последния влак. Всяко едно посещение на държавник с високи позиции е добре дошло за рекламата на България.

Основен проблем е, че българското правителство и бизнесът не отделят особено внимание на Китай.

-Това не е вярно, често се говори как ще изнасяме вино, сирена, царевица, че даже и люцерна…Изобщо Китай е любима дестинация на много чиновници в последните години.
-Ангела Меркел ходи два пъти годишно там и всеки път подписва споразумения за по няколко милиарда. За последните 14-15 години два пъти български президенти са били в Китай и не мисля, че това означава кой знае колко добро взаимоотношение.

След визитата на президента Плевнелиев през януари 2014 г., следващото посещение беше на министър председателя Бойко Борисов в края на миналия ноември. Т.е. почти две години българска голяма делегация не е била там. А това е грешка. Самото показването на подобни лица по телевизията е страхотна реклама са България. Иначе трудно можем да продаваме там.

-Българо-китайската търговско промишлена палата започва серия от семинари в страната от понеделник. За кого са те и каква е целта?
-След като виждаме, че вече няколко месеца и след последното посещение на наша делегация в Китай нищо не се случва, решихме да подпомогнем българския бизнес да разбере какви са възможностите, но и рисковете при стъпване на китайския пазар.

Затова правим поредица от семинари. И подчертавам – те са абсолютно безплатни. Идеята е да покажем на българските бизнесмени какви са проблемите, с които ще се сблъскат, когато решат да поемат пътя към тази огромна дестинация.
Пазарът е огромен, но в същото време е изключително конкурентен. В момента ние трябва да положим неимоверно по-големи усилия от всички други страни, които вече са там и продават своите стоки.

Единственият шанс за успех е българският бизнес да бъде обединен, добре информиран и мотивиран да влезе на този пазар. Това може да стане само с повече знание, с добро разбиране на особеностите на културата на китайските бизнесмени.

-Какво е особеното на бизнеса там?
-Например, в Китай няма Facebook, няма Google, няма Youtube. От там не може да се вземе информация какво става в Европа. Нещата са много по-различни отколкото, да кажем, в България.

-Е как е възможно това, нямат ли мобилни телефони?
-Имат, но нямат достъп до страниците, до които ние имаме.  Има интернет и китайска търсачка, която се казва Baidu. Онова, което е правилно, бива показвано на първо място. Може да похарчите хиляди левове, за да направите една прекрасна интернет страница, но тя да не се вижда от китайска територия.

Ще ви дам конкретен пример с официалния туристическия портал на страната ни bulgariatravel.org. Вече 7 години обяснявам на българските министри на туризма, че това, което рекламират не може да бъде видяно от китайците в тяхната държава. Парите, които нашата страна харчи, нямат никакъв ефект.
В същото време, китайските туристи са най-много в света. 120 милиона пътуват в чужбина. От тях голяма част харчат огромни средства, за миналата година това са 197 милиарда долара. България годишно издава 3 000 визи на китайци.

Те не могат да видят нашата страница  bulgariatravel.org, защото по-голяма част от съдържанието й е постнато в youtube.

Някой си е спестил хостинга, вместо да го сложи на една нормална страница и всичко да се вижда в Китай. Като поискаш да отвориш страницата там, се получават големи празни прозорци със забранено съдържание. Види ли го това един китаец, бяга от тази страница.

До скоро беше възможно да се правят, казано опростено, тунели, през които можеше да се гледа целият интернет. Вече не е възможно. Когато съм там, например искам да вляза през такъв канал в българската банка и да си правя банкиране, но дори това не мога вече.

Някои от самолетите на борда предлагат интернет, но го изключват над територията на Китай, защото нарушават тяхното законодателство.

-А как може, образно казано, да влезем в тяхната търсачка?
-Много лесно. Може да направите там страница, която да е одобрена от тяхната Агенция за информация. Съответно да има лиценз, който ви дава възможност да публикувате информация в интернет. И, ако е неправилна, ще ви бъде отнет лицензът.

-Значи има голям контрол на държавата върху информацията?
-Да, почти както в Щатите, където пък ви слушат телефоните.

-Добре, нека да обобщим: за да рекламираш стоки или услуги през интернет в Китай, страницата трябва да е направена според техните правила?
-Да, това са малки, но важни детайли. Но Министерство на туризма не променя нищо. А многокретно съм предупреждават за това, изпращал съм писма до парламента, до президента…

Нашата страница я има на фински език, но не и на китайски. А също е добре да се знае, че много малка част от това огромно население знае друг език освен китайски.

Като слушам, започвам да си мисля, че да правим бизнес с Китай изобщо не е толкова лесно?
-Пазарът там дава огромни възможности, изключително конкурентен е, с големи приходи и печалби, но трябва да се постъпи по правилния начин. Има малки детайли, които са изключително важни.

Аз, например продавам вода с екстрат от българско розово масло и дори тежината на бутилката е от огромно значение. Да не говорим за начина на затваряне – не може да е на 180 градуса, а трябва да е на 360. И т.н. Тези детайли хората не ги знаят.

Затова и провеждаме серия от семинари в различни градове у нас. Започваме в понеделник в Пловдив, във вторник сме в Стара Загора, след това в Бургас, Варна, а в края на седмицата сме в София.
Но това е само началото и ще се опитаме да кажем на българските бизнесмени как да работят и какво да правят.

Неглижирането на този огромен пазар е просто престъпление. А най-лошото е, че стъпването там не изисква огромни парични ресурси.

Турция с 1 млн. долара направи така че няколко милиона туристи дойдоха в течение на броени месеци. Създадоха едно онлайн шоу, при което известни китайски артисти отидода в Истанбул – хранеха се, забавляваха се и хората просто ги гледаха какво правят. Стана уникално.

Но най-добрият пример за България трябва да бъде Шри Ланка. Преди две години и половина имаше три хиляди китайски туристи. Така както са у нас. В момента има 4 млн. туристи. От Пекин до Шри Ланка полетът е 6 часа и половина, до България – е 7 часа и половина.
И защо ние през последните няколко години нищо не направихме?

А освен плаж и море, можем да предложим и спа, култура, изкуство, невероятна природа. Това не може да го предложи Шри Ланка. Но те имат туристи, а ние – не.

-Поне проблемът с визите решен ли е?
-Не, той е огромен. Допреди 3-4 години между България и Китай имаше споразумение и визите бяха безплатни. България всъщност е втората страна в света, която е признала Китай. Първата е СССР, която вече не съществува.

И само поради тази причина ние сме много уважаван партньор. Нашите политици не използват това нещо по никакъв начин. България направи визите платени и китайците отговориха със същото.

Но големият проблем е, че да изкараш българска виза там трябва да платиш 1300 юана, което е над 200 евро. За толкова пари хората пътуват и почиват в петзвезден хотел в Индонезия или Тайланд в продължение на седмица. Да не говорим, че нашите визи се издават за десет – петнадесет и дори повече дни. Ако става дума за по-специална инвеститорска виза, рекордът в моята практика е 9 месеца и 4 дни.

За един предприемач е леко безмислено да идва да инвестира в тази държава. Ако случайно му разрешат, не може да иде, например в Гърция.

 -Как го правят другите?

-Французите изкарват визи за 4 часа на китайци, максимумът е 24 часа и съответно имат 2,8 млн. китайски туристи, които харчат милиарди.

За две или три седмици един китайски турист харчи средно 10 000 – 15 000 евро. Кой друг го прави? Пияните англичани на Слънчев бряг ли?