SEPA (СЕПА)  – Може би по-правилният въпрос е:

Всъщност ние не  сме сигурни дали БНБ само нарушава законодателството и по точно член 2, точка 4 от ЗБНБ както и повече от година SEPA – СЕПА или регламент 260/2012 (Единна зона за плащания в евро) или

Може би БНБ и всички български банки са просто една добре организирана престъпна група, която изнудва всички български фирми и граждани да плащат над лимита всички транзакции в SEPA зоната?

Какво е SEPA – СЕПА или регламент 260/2012 и защо е толкова важно за българския бизнес и икономиката ни.

1. Българските банки таксуват транзакциите в евро до 10 000 пъти над себестойността им. Това отрязва възможностите на българския бизнес да бъде конкурентоспособен в ЕС и на  световния пазар. Пример. BISERA7-EUR, управлявана от Борика, е активна от 2011 г. насам, а транзакцията за SEPA – СЕПА струва само 0,07 лева.
2. Единствената банка, която предлага ясна SEPA (Това е ПроКредит Банк), но я таксува 5 лева. Всички други банки таксуват минимум 20 Евро  и максимум 500 Евро и % от транзакцията. Обикновено те не споменават в Общите Условия каквито и да са думички като SEPA – СЕПА или регламент 260/2012. Проблема е че въпросната банка не приема всички клиенти искащи да се възползват от услугите и – т.е. грубо нарушава ЗЗК.
3. Прехвърлянето на средства чрез  SEPA трябва да се извърши до няколко часа. Всички български банки извършват трансфер към IBAN в седмичен период (те заявяват, че използваме SWIFT – това естествено не е вярно и нарушава регламента SEPA). Ако искаш за стане по-бързо таксите ти се умножават неколкократно, а това е забранено по регламент.
4. Това изглежда като картелно споразумение между българските банки и пряко убива българския бизнес. Сигурни сме че както и при горивата КЗК няма да открие картел – то си е нормално в България при такса от 7 стотинки да ти вземат 1000 лева. Всъщност това зависи не от КЗК това вече зависи от нас.
5. Огромен проблем е и че целият входящ трансфер към IBAN трябва да бъде чрез SEPA и да не се начислява такса за входящи трансфери както е и записано в Регламент 260/2012. За наше съжаление и за тяхна радост (на банките) всички български банки таксуват входящи трансфери от IBAN от 10 до 20 EUR.
6. Не само бизнеса е засегнат от неспазването на СЕПА повече от година – това важи и за всички български граждани. Един доста простичък пример -Българите, които работят в ЕС правят ежемесечни трансфери до своите родители и близки. Тези трансфери по данни на същата БНБ, която покровителства фалит на българска банка за 4 милиарда – са за около 2 милиарда евро годишно. Този бизнес рекетиращ изгонените от България българи и техните роднини не може просто да бъде прекратен от БНБ заради някакъв си регламент, защото ще наруши финансовите им интереси. Всички те биват таксуват като входящи трансфери по SWIFT, коeто нарушават регламента за SEPA и това е със протекцията на БНБ.
7. Според регламента от 30 октомври 2016 година всички български банки трябва да предлагат SEPA съгласно регламента, но повече от година това не се случва и ще платим глоба всички ние докато българските банки трупат печалба на наш гръб.

Какво направихме ние и кого информирахме:

1. Информирахме Европейската комисия през март 2007 г. Очакваме всеки момент решение, с което ще ни глобят и отново ние ще платим.
2. Няколко пъти питахме БНБ – през Февруари и Март 2017 г.
3. През февруари 2007 г. информирахме Комисията за защита на потребителите – до ден днешен те нищо не са направили. Оправданието е БНБ е независима и от нея нищо не зависи…..
4. Европейският омбудсман през март 2007 г. – Нямаме отговор
5. Българският омбудсман през март 2007 г. – Нямаме отговор след три посещения в Комисията. Те нямали влияние над БНБ и банките.
6. Председателят на Комисията по икономика и туризъм в Парламента през септември 2017 г.
7. Председателката на Комисията по финанси в Парламента през Септември 2017
8. Искахме подкрепа от БТТП септември 2017 г.
9. Искахме подкрепа от Конфедерацията на Индустриалният Капитал
10. Българска медия BITelevision направи интервю по въпроса но не го излъчи, което поставя под голям въпрос нейната независимост
11. Писмо бе пуснато до всички по-големи медии, но резултат и до този момент няма
12. Европейски потребителски център през месец Август 2017
13. Активни потребители през Септември 2017 година

Планираме да информираме Комисията за защита на конкуренцията и както  всички  останали работодателски организации, които не са били информирани до момента.

Когато говорим за такъв случай на грубо нарушаване на Европейското и Българското законодателство ми е изключително трудно да си представя, че някой ще се съгласи да инвестира в България.

Уважаеми колеги в този момент Ви молим за вашата подкрепа по отношение на тези нелоялни търговски практики между Банки (с подкрепата и чадъра на БНБ) и всички обикновени потребители на платежни услуги.

Моля Ви, направете линк към тази страница от социалните мрежи и вашият корпоративен сайт. Изпратете информацията на вашите колеги и приятели. Убедени сме, че заедно можем повече и това въпреки затъмнението на този огромен проблем от „независимите“ български медии.

Ето и извадки от самия регламент:

Всички транзакции в евро до сметки с IBAN трябва да бъдат таксувани, както е описано в член 8,

б) таксата зависи изцяло от разходите;в) размерът на таксата не надхвърля действително направените разходи за обработка на „R-операция“ от най-изгодния сравним ДПУ (Доставчик на Платежни Услуги), който е представителна страна по договореността, по отношение на обема на операциите и характера на услугите;

Чл. 16

2. ДПУ, предлагащи платежни услуги в евро и разположени в държава-членка, която не е приела еврото като своя парична единица, при предлагането на платежни услуги в евро започват да спазват член 3 най-късно от 31 октомври 2016 г. Ако обаче някоя от тези държави-членки въведе еврото като своя парична единица преди 31 октомври 2015 г., разположените в нея ДПУ започват да спазват член 3 в срок до една година, считано от датата, на която съответната държава-членка се е присъединила към еврозоната.