Продължете към съдържанието

Защо бизнес посещенията на бизнесмени от Китай намаляват през 2019?

  • от
China Business Visits in Bulgaria

През 2019 година служебните пътувания на китайци в България са 4573 (колосалните 12 бизнесмени на ден) или с 284 броя по-малко в сравнение с 2018 година.
Тези 6.2% по-малко бизнес посещения се дължат на няколко фактора.

  1. През 2018 в София, България се проведе поредната среща на 16+1 от инициативата „Един пояс един път“ на президента Си. На тази среща присъстваха огромен брой бизнесмени, които очевидно са изкривили годишната статистика за 2018 година. Но след такъв форум на такова високо равнище където присъства и лично премиера на Китай Ли Къцян би трябвало през следващата година посещенията на бизнеса да се увеличат, но това не се случва въпреки посещението на президента на България г-н Румен Радев в Китай през 2019 година и Декларацията за стратегическо партньорство между България и Китай, която приеха президентите на двете страни Румен Радев и Си Дзинпин.
  2. Втория основен проблем, е че вече втора година чуждестранно физическо или юридическо лице от трета страна не може да си открие сметка респективно не може да започне бизнес в България.
    Според търговския закон за да се създаде българска компания трябва да се открие набирателна сметка.
    Това е и една от причините китайските бизнесмени да не се интересуват от бизнес в старана, в която откриването на търговска компания по презумпция е невъзможно.
    Проблема е че китайски компании, които вече имат бизнес в България и дори имат недвижима собственост и инвестиции им се закриват съществуващите сметки и отказват те да се използват или да им се открият други такива.
    Всичко това е непреодолимо препятствие за откриване на Бизнес в България както вече писахме от 2018 година до момента сме информирали за проблема Българския парламент и Министъра на Икономиката.
  3. Относно проблемите със СЕПА и регламент 260/2012 за разплащанията в единната система сме писали още през 2017 година и до момента имаме проблеми. Само преди 2 дни разплащане в евро и лева в ПИБ бяха таксувани съответно по 4 лева и по 1.5 което е нарушение на регламента от 2012 година. Стойността на транзакцията към Борика е в порядъка на 6 ст. В другите европейски държави таксите са от порядъка на 14 евро цента, което увеличава значително тежестта на правене на бизнес в България.
    Съгласно изследване на Евростат цената на разплащанията в България са най-високите в ЕС.
  4. Относно данъците и прословутия данък 10% имаме огромен проблем. При условие, че не се признават разходите за гориво, ДМА като автомобили, компютри и т.н. не може да твърдим, че инвеститорите оценяват корпоративния данък в България на 10%. Данъците за недвижимите имоти в Банско например са на база на данъчна оценка от близо 1000 лева за квадратен метър въпреки, че стойността на имота е под 55 лева за м2, което е над 15% годишен данък върху недвижимите имоти. Такъв данък няма никъде по света.
  5. Относно таксите има още по-голям проблем, защото въпреки, че в ЗМДТ е записано че таксата е свързана с извършената дейност и от 2000 година насам се говори, че закона ще започне да се спазва и в момента таксата за битови отпадъци е обвързана с данъчната оценка на имота, което няма връзка с извършваната услуга и отблъсква инвеститорите. Много често местната власт злоупотребява с тези такси и изнудва бизнеса.
  6. Относно НАП като се започне от наредба Н-18, която е абсолютно недоразумение и възпламени вече работещия бизнес в България и практиката на съда да не разглежда оспорваните актовете на НАП, което ощетява легалния бизнес и се стигне до проблеми с възстановяването на ДДС на експортно ориентираните компании.
    Въпроса при инвеститорите е защо в България, а не в Словения или Латвия, които като капак са и в Шенгенското пространство, което им дава възможност да се възползват от свободата на предвижване както го повтаряме през последните 7 години.
  7. Относно политическата стабилност и законодателната стабилност не искам да коментирам, защото само закона за Закон за чужденците в република България се променя от 8 до 14 пъти годишно и т.н.

Всъщност проблем е и показателното напускане на българи в работоспособна възраст от България и през последните години този поток не намалява. Въпроса е защо потенциалните чуждестрани инвеститори да навлизат на пазара ако местните бягат?