През първото тримесечие износа ни за Китай расте с близо 11%, а вносът намалява с близо 21%. За първи път от много месеци и години имаме положително търговско салдо с Китай.

  • от
Внос и износ първо тримесечие на 2020

Днес бяха предоставени и данните за първото тримесечие, което показва влиянието на корона вируса върху търговията ни с Китай. Ние от Българо китайска търговско промишлена палата сащо се радваме, че благодарение на над 100-те събития които организирахме или участвахме през 2019  и поредицата от онлайн срещи през 2020 сме допринесли за тези данни.

Износа за първото тримесечие достига 326,540,340 щатски долара, което сравнено с година по-рано 295,055,040 щатски долара е ръст от 10,7%. Дори да вземем в предвид обезценяването на Еврото през март 2020 в сравнение с година по-рано от порядъка на 6% България е успяла да увеличи износа си за Китай. Само при 10 държави от ЕС имаме увеличение на износа и България е сред тях. При всички страни членки освен Малта се наблюдава спад на вноса от Китай.

Много интересен и казуса с вноса на китайски стоки. През първото тримесечие на 2020 сме внесли стоки на стойност  290,172,272 щатски долара, което сравнено с година по рано 349,767,228 щатски долара означава спад от 20,5%. Това, което виждаме за първи път от много месеци и години е че имаме положително търговско салдо в размер на 4,882,768 щатски долара.

Бихме искали да ви запознаем и със структурата на вноса от Китай в България за първото тримесечие на 2020 година. Първо трябва да отбележим, че голяма част от износа през месец Януари и Февруари освен традиционните цветни метали се оказаха предпазни средства за Covid 19, а през месец март тенденцията се обърна и основно беше внос на продукти свързани с борбата с COVID-19. Вглеждайки се в данните виждаме, че за да помогнем за борбата с вируса в Китай сме изнасяли маски на доста ниски цени през месеците Януари и Февруари, а сме внасяли след това на изключително високи през месец Март. През същия месец на 2019 година сме внесли 48,157 килограма маски с тарифен код 63079000 на стойност 292,685 щатски долара. През 2020 година съответно внасяме само 20,611 килограма от същия тарифен код, но стойността вече е 686,597 или 2,35 пъти по висока стойност за същите килограми. 

През месец Март 2019 година средната цена на килограм маски внесени от Китай е била 6,08 щатски долара, а година по-късно тя скача на 33,12 Щатски долара. Защо цената е само 5,48 пъти по-голяма ни обясниха много ясно.
Суровината за изработването на маските се казва „Нетъкан текстил“, който се изработва от петрол. Производителите на този нетъкан текстил са предимно държавни предприятия, а те в моменти на пандемия като тази вдигат координирано цената. Защо вдигат цената – обяснението е много ясно и просто –  цената на суровия петрол през Януари 2020 от близо 70 щатски долара за барел падна на под 20 долара за барел през Март 2020 и този спад от над 3,5 пъти трябва да бъде компенсиран с вдигането на цената на готовата продукция от  нетъкания текстил произведен за защитни маски над 5,48 пъти.  Има логика ако падат цените на суровините ти да увеличаваш контролирано крайната цена – ние не я виждаме, но сигурно я има някъде там…

Ние не можем да влияем върху политиката на възползване от пандемията на други правителтсва, но можем за изискаме обяснение от нашето Българско Правителство, което очевидно не се справя с икономическата катастрофа, която ни сполетя, а в същото време не предприема и никакви разумни мерки за излизане от кризата. Също така на 27 Март Министерски съвет съгласно закона за извънредното положение закупи от Синофарм (китайски посредник в областта на фармацията), а не директно от завод без търг или конкурс по неясно определени критерии за цена „1 176 770 бр. предпазни маски на стойност 1 412 124 евро и 50 респираторни апарата на стойност 1 500 000 евро“.

Защо правителството реши да направи това чрез посредник, а не директно, защо реши да го направи на 27 Март а не на 27 Февруари или на 13 Март, защо цената за респираторите е 30 000 евро а не 20 000 евро, а цената на маските 1,2 Евро, а не 1,03 Евро и колко ще ни струва след това транспорта сме сигурни, че няма да разберем.

Проблема е че не само, че закъсня с поръчването на маските, но и с тяхната доставка.
 Както вече писахме другите държави излъчеха конкретни мерки за да е ясно как се харчат парите на данъкоплатеца, а у нас Министъра на Финансите продължава два месеца след катастрофата да говори само в Бъдеще време, а премиера на България говори за ненужни и вредни Супови операции, които очевидно изплашиха инвеститорите и благодарение на това се провали търга за нов дълг:
Какво направиха другите държави
1. Направиха регистър на поръчките и разходите за превенция.
2. Регистър на цените при които се доставят за да може да има прозрачност. 
3. Изпратиха държавните или на самото правителство самолети, които в този момент така или иначе са приземени да доставят въпросните материали за превенция, кото ги превърнаха в карго такива.

  Какво направи нашето правителство  на 17 Април или 35 дни след въвеждането на извънредното положение.
Благодарение на „безплатен американски“ – траспорт (за който платихме близо 3 милиарда лева барабър с комисионата) докара само 568 000 маски и то тип KN95 (Можеше да са KN100 или поне да са с европейски стандарт FFP2 или FFP3, но като няма търг или конкурс и се използва посредник 
така се получава). Също така не се казва те като са китайски, а не европейски стандарт KN95 за лична защита ли са тип GB 2626-2006 или за медицински цели GB 19083—2010.
Все пак се надяваме тази година да докарат и останалите маски.

На 3.4.2020 година Европейската комисия приема решение C(2020) 2146 final, в което ясно указва, че материалите за провенция на COVID-19 се внасят без мита и ДДС за периода 1 Януари – 30 Юни 2020 година.
Нашето правителство трябваше да издаде указание на Агенция митници как да изпълняват решението на ЕК. То трябваше да посочи кои НПО или други организации, да се занимават с  освобождаването на тези материали, когато са безвъзмездни. Понеже българските предприятия нямат навика да карат работниците да си купуват предпазните средства то те всичките отговарят на критериите съгласно решението на ЕК за безплатни дарения.
Какво се случи на практика – Министерски съвет се събра едва на 22 Април и обнови решение 158 и постановление 75 чрез ДВ. бр.39 от 28 Април 2020г. с решението на ЕК. Да вземат решение само месец по късно при спешна необходимост от материали за превенция не е нещо ново за нашето правителство,  но при това без да укаже реда и условията и кои организации могат да облекчат дейността на Червения Кръст, които единствени отговарят в момента на критериите за безмитен внос и освобождаване от ДДС когато става дума за дарения си и е леко кощунство.
Все пак ако трябва на 21 ноември 2016 година да подадеш оферта, после в неделя на 27 ноев 2016 да регистрираш домейн ilovebulgaria.eu, в петък на 02 декември 2016 година да обявиш търг за „Платформа ilovebulgaria.eu“ със Решение за откриване на процедура (ЗОП) (760894) въпреки че си налял милиони в реклама и развитие на bulgariatravel.org, след това на 13 декември 2016 година да подпишеш договор с въпросната фирма регистрирала домейна точно преди подаването на обществената поръчка тогава няма проблем всички бързат, защото е важно да се усвоят парите от правилната фирма.
 Все пак спечелилата световно безизвестна английска фирма е регистрина от индийци прехвърлена на трима българи преди няколко години. Тази компания няма почти никакъв оборот и дейност до подаването на офертата.  Въпросната фирма прави същото упражнение със същия домейн с министерството на туризма няколко пъти включително и с европейски средства финансирани по програма COSME на ЕС, което си е нерегламентирана държавна помощ за частна компания при неясни критерии докато bulgariatravel.org дори няма дори версия на китайски.

Искаме само да припомним, че защитните облекла имат мито от 12%, маските 6,3% и това мито се разпределя така, че само 25% остава в България и в този случай със закупените предпазни материали, които работодателите безвъзмездно предоставят на своите работници се субсидират икономиките на останалите страни членки въпреки, че отговарят на критериите на Решение № (ЕС) 2020/491 на Комисията от 3 април 2020 г.