От началото на годината до месец септември 2020 сме изнесли Златни руди и техните концентрати без сребро на стойност 45 613 139 щатски долара или 42 950 674 килограма. Показват данните, публикувани от митническата администрация на Китай. В сравнение със същия период на миналата година увеличението е 8.9 пъти. Тогава сме изнесли руда за 5 126 516 щатски долара или 30 643 016 килограма. Прави впечатление цената на износа през миналата година и през тази. Разликата в цената на килограм също е огромна и доста странна, което е предпоставка за проучване от страна на съответните служби, но при това правителство и този главен прокурор е ясно, че това няма как да се случи.
Убедени сме, че никой нама да разследва нито издевателствата на бизнеса в Банско така и износа на цветни метали за Китай.
Защо се изнасят камъни, а не готов продукт съответно при 32 810 657 килограма на стойност 20,716,970 щатски долара за провинция Шандонг (Шандонг и по-специално пристанище Циндао не са крайната дестинация на рудата) и съответно 10 140 017 килограма за три пъти по-висока цена 24 896 169 щатски долара за трудно достъпната логистично провинция Гансу е риторичен въпрос. В провинция Гансу предприятията за преработка на златна руда са основно с канадско участие подобно на тези в Намибия, които също преработват българска златна руда.
Отговора на всички тези страности е прост: На питане към министър Министър Теменужка Петкова тя отговаря, че основния износител на златна руда е „находище „Челопеч“, с концесионер „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД от Канада като концесионните плащания за периода от 1999 г. до 2014 г. включително са в размер на 69 млн. 859 хил. 394 лв. без ДДС. “ Можете сами да сметнете става дума за 70 милиона за 15 години или колосалните 4.6 милиона лева на година, като тук се включват и другите цветни метали, а не само злато. Само износа на медни катоди към Китай до септември 2020 е над 1 милиард лева. Естествено понеже преработката не е в България, кой ще докаже какво е количеството на извлечените метали още повече, когато става дума за видимо свързани предприятия. За това не бива да Ви учудват разминаманията в стойността на вноса и износа защото те не се определят на пазарен принцип, а на принципа да се внесат по-малко данъци в Бюджета на България.
Съгласно доклада на Сметната палата концесионна такса е 1,5% от стойността на металите в рудата, което не само е смешно, но и при занижени декларирани стойности на концентрата в бюджета влиза сума сравнима със статистическата грешка.
Отново влизаме в хипотезата не е луд този, който яде баницата.
За няколко дни успяхме да Ви представим наколко продукта, които изнася България за Китай и при всеки един от тях загубите за бюджета са огромни.

1. Загубите за България в Китай от липсата на запазено географско означение „Българско Кисело Мляко“ поради некадърността на правителстваните служители в Брюксел.

2. Износа на българско вино за Китай е почти преустановен

3. Износа към Китай за първите 9 месеца на медни катоди с чистота 99.99% надхвърли един милиард лева при ръст от 6.97%. Колко и дали бюджета ни получава нещо от това?

4. Ръста на износа на царевица за Китай е над 100 пъти за първите 9 месеца. Трябва ли България да продължава да субсидира зърнопроизводителите за да изхранват китайския народ на цени под себестойност?

В следващите няколко дни, ще Ви предложим още анализи на продуктите и услугите от България, които се представят изключително добре на пазара в Китай, но за наше съжаление те показват, че Европейското „финансиране“ или по-скоро „усвояване“ е директна форма на ограбване на населението и то не е обвързано с положителни резултати. Сектори, които не се подпомагат превят изключително добро представяне и не им пречи да рекламират името на България. Други сектори, които са свръх субсидирани очевидно се ползват за да изтичат нашите средства като данъкоплатци към Китай.

Ние тулупите, негодниците, наглеците, тарикатите, лузърите, тинята на обществото, маргиналите и прочие наричани от Вас управляващите, какво щяхме да правим без Вас – еми щяхме със сигурност да имаме шанса да живеем по-добре и децата ни нямаше да бягат в чужбина.