Дебютира българското филмово изложение 2020 в Китайския филмов музей. От 10 ноември ще бъдат представени един след друг 6 висококачествени български филма, включително „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, „Три четвърти“, „Кралят на Белгия“, „Моето малко прасе“, „Чудо“ и „Слава“.
Представянето на българските филми в Пекин е една добра стратегия за запознаването на китайския потребител с това изкуство, но най вече с България и нейните възможности. България е един от големите производители на филми в света, но в Китай това не се знае.
През миналата година благодарение на Българо китайска търговско промишлена палата бяха направени 5 филма за България излъчени в прайм тайм на националната китайска телевизия CCTV и по-точно в нейният филмов канал, където 30 секунди струват 15 000 евро.
Естествено нямаше никаква финансова подкрепа от страна на България и на нашето желани да покажем най-добре България и нейното филмово изкуство. Стигна се до там директора на Националния Исторически Музей г-жа Бони Петрунова да откаже интервю на CCTV, защото били под нейното ниво и не можела да води разговори с тях. Оставам без коментар нейното виждане по въпроса и решението тя да заема въпросната длъжност. В същото време в Пловдив, който по това време беше Европейска столица на културата г-жа Радост Иванова отговаряща за рекламата на града отказа достъп до стария град и ако не беше своевременната намеса на Директора на охраната на Пловдив нямаше да има снимки там.
В България се снимат световни продукции и имаме изключително талантливи актьори и режисьори. За съжаление поради липса на стратегия и приоритети тази безплатна реклама за България се пренебрегва. Освен реклама това може да бъде и форма на добри приходи и възможност за незабавна промяна на отрицателното търговско салдо с Китай.
Творбите предложени в Пекин продължават естетическите традиции на българските филми, като романтизма от социалистическия период и вниманието към идеите, личността и индивидуалната психология, възникнали в края на 50-те години. Историческото преоткриване и темите отразяващи Българската нова вълна през 90-те години са днешното наследство и точно те са изложени в столицата на Китай. Тези настоящи творби ви показват умишленото отчуждение и нежен бунт на българските филми, те разкриват основата на естетиката на съвременната филмова индустрия.
Българските филми разчитат на елементите на реализма и специалния темперамент на независимата продукция и са обичани от много фенове. Прожекцията продължава 6 дни. Феновете на филмите могат да избират да закупят билети онлайн на платформите за билети Maoyan, Taoticket и Bigeye, а цената на билета е само 8 юана.
„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ е български игрален филм копродукция с Швеция и Холандия, (драма) от 2015 година. Режисьор и сценарист е Иглика Трифонова. Оператор е Рали Ралчев. Музиката във филма е композирана от Теодосий Спасов.
По действителен случай, проект от „София Мийтингс“ 2011. Тематично продължение на филма „Разследване“ (2006 г.). Филмът е заснет в Босна и Херцеговина, Холандия (Амстердам и Хага) и Швеция (Малмьо и с декор на Хагския трибунал в студиото в Истад).
В деня на премиерата в Амстердам /24 март 2016/ излиза присъдата на Радован Караджич. На прожекцията в Хага присъства самият главен адвокат на Караджич – Питър Робинсън, който изчаква да сподели лично своите впечатления с режисьорката Иглика Трифинова.
В съдебната зала на Международния съд в Хага Главният прокурор по дело от войната в бивша Югославия, Катрин Лагранж, призовава за свидетел сръбското момче Деян от село Глогова. Той вече има присъда в Босна за участие във военни престъпления, но в Хага се явява като ключов свидетел срещу високопоставен сръбски военен, обвинен в геноцид – командир на четниците от „Гвардия“. Показанията на Деян са важни и конкретни, защото са лични. За всички изглежда, че делото ще завърши със справедлива присъда за военнопрестъпника и това ще бъде първата голяма победа за Трибунала.
Но адвокатът на обвиняемия – известният шведски юрист Михаил Фин, воден от професионалната си амбиция да участва в едно от големите дела на „новия правов ред”, усеща, че има нещо нередно и предприема лично разследване в Босна.
Той открива родителите на Деян, който всъщност се казва Миро. Баща му е християнин, майка му – мюсюлманка. Адвокатът води бащата на процеса и Деян се огъва.
Прокурорката се проваля. Миро признава, че в затвора са го избрали да даде лъжливи показания в Хага. Не става ясно кой го е ангажирал. Той е екстрадиран обратно в Босна. Бащата е щастлив, че синът му е жив, но не може да го види, защото вече е качен на самолета.
Съдбата на Миро е неизвестна, а село Голгова е обезлюдено. Незавършената история се разказва от преводачката в Швеция.
„3/4“ е български игрален филм от 2017 година на режисьора Илиян Метев. Сценарий – Илиян Метев и Бетина Айпи, оператор Юлиан Атанасов.
Филмът разказва историята на обикновено тричленно семейство, живеещо в покрайнините на София. Тодор е астрофизик и самотен баща. Той е обсебен от наблюдението и изучаването на пръстените на Сатурн, така че пренебрегва грижите за двете си деца. Мила е талантлива пианистка с бъдеще. Баща ѝ обръща повече внимание на пръстените на Сатурн, отколкото на нейните цели, докато брат ѝ неуморно я разсейва. Мира е на път да замине за Германия, за да участва във важно прослушване за пиано. Това лято е последният път, когато семейството й ще прекара заедно, преди да замине. Малко по малко бащите и децата се мъчеха да намерят смисъла на семейството.
„Белгийският крал“ е пародия на документален роуд муви, в който един спящ крал се събужда за реалния свят. Крал Николас III е самотник и има чувството, че не живее собствения си живот. Той заминава на официално посещение в Истанбул с британския кинорежисьор Дънкан Лойд, назначен от двореца да заснеме документален филм с цел да се поосвежи скучният публичен образ на монарха. Идва новината, че Валония, южната половина на Белгия, е обявила независимост.
Кралят трябва веднага да се върне у дома и да спаси царството си. И този път по изключение ще напише сам проклетата си реч. Докато бързат да отпътуват, слънчева буря връхлита Земята и причинява срив в комуникациите и затваряне на въздушното пространство. Няма телефони. Няма самолети. За да утежни положението още повече, турската охрана категорично отхвърля предложението на краля да се завърнат у дома по земя. Но кралят няма намерение да изчака бурята да отмине. Лойд, усетил шанс от историческа значимост, скроява съмнителен план за бягство, включващ живописни костюми и пеещи българки. Така започва тяхната одисея през Балканите под прикритие. Пътешествие, изпълнено с драматични обрати, смайващи срещи и мигове на мимолетна радост.
Филмът „Mon cochon et moi” „Аз и моето прасе“, в който звезди са френската легенда Жерар Депардийо и родната актриса Деси Тенекеджиева, взе елитна фестивална награда преди дни на RIIFF, Rhode Island International Film Festival в Роуд Айлънд, Щатите.
След няколко годишно забавяне продукцията, която бе снимана в селата около Пловдив, пое към кината и направи фестивална премиера на един от десетте най-важни форуми в САЩ, считан за квалификация на академичните награди Оскар. „Mon cochon et moi” е селектиран измежду над 6000 филмови заглавия от 60 страни в света и се проведе в периода от 7 до 12 август 2019 година.
„Аз и моето прасе“ и е забавна драма, комедия, чието действие се разви в едно пловдивско село. Екранната половинка на известния френски актьор е прасето Герганка, което влезе в ролята на Симпи.
“Не си спомням кога бях в България за първи път. Може би първите филми бяха през 2010 г., снимах ги в студио Ню Бояна. Но продукцията „Аз и моето прасе“ я помня много добре, защото беше последният филм, който снимахме в България. Радвам се, че постигна успех, дори спечели награда на един от водещите филмови фестивали в САЩ“, разказва един от продуцентите на филма – германецът Джоузеф Брандмайър, който се занимава с филми повече от 20 години, има зад гърба си над 600 продукции.
Според продуцента Източна Европа е много атрактивна за снимки. „Проблемът е, че ако говорим за по-голяма продукция, хората идват при вас, защото е евтино или има облекчени данъци. Друг проблем на местната продукция е, че историите, които разказвате все още не са на международно ниво. За съжаление така стоят нещата…но това може да се промени чрез съвместни проекти като филма „Аз и моето прасе“, в него имаше голямо българско участие и се получи добре“.
Внучката Елена много харесва дядо си. За да зарадва дядо си, Елена предлага на семейството й да купи куче за дядо си. Въпреки това, поради семейните финансови ограничения, семейството решава вместо това да купи прасе. Когато прасенцето порасне, те ще могат да го заколят и нахранят семейството. Когато Ваня, която смята, че е на път да получи домашно куче, вижда, че семейството носи прасе, той е много разочарован и ядосан. Но с течение на времето старецът и прасето започват да се разбират и са неразделни стават истински приятели. Денят на клането наближава. За да защитят своя четириног стар приятел, Ваня и внучката му Елена се уговарят да избягат в Турция, където не ядат свинско. Стартира сюрреалистично пътешествие …
Филмът Чудо е копродукция на Литва-България-Полша, 2017, 92 мин. режисьор и сценарист – Егле Вертелите
В дебюта на литовската режисьорка Егле Вертелите, собственичката на едва оцеляваща в пост съветските години свинеферма намира изненадващ благодетел в лицето на гостуващ американски инвеститор, чиито „добри” намерения объркват кроткия ритъм на живот в малкото градче. Уместно озаглавен Чудо, този филм е изтънчена трагикомедия, отбелязваща появата на ярък нов талант.
Ирена – жена на средна възраст, води отегчителен живот в малко, сънено литовско градче. Презирана от колегите си в едва оцеляващата свинеферма, която ръководи, бездетната Ирена е още по-потисната от съжителството със своя алкохолизиран съпруг.
Всичко се променя с пристигането на чудат непознат – американец от литовски произход, който заявява намерението си да купи фермата. Въпреки всеобщите подозрения, Бернардас съживява градчето и дори свенливата, затворена Ирена, която скоро е омаяна от харизмата му. Дали тази новооткрита виталност ще бъде за града – а и за Ирена – спасение… или проклятие?
Чудо напомня стила на Аки Каурисмаки, особено в изпълнението на Егле Микульоните, което е очевиден поклон към музата на Аки – Кати Утинен. Носещ се на крилете на тъжно-смешната меланхолия, подчертана от изкусната камера на аса Емил Христов, филмът на Вертелите изследва темите за принадлежността, идентичността и скъсването с историческата предопределеност. Чудо е филмово бижу, което очарова сърцето и духа.
България осмяна във филма „Слава“ Източноевропейското кино е несравнимо, когато става дума за изобличаване на социалната дистанция, която демократичната фасада не може да прикрие. Забележителен филм.
Двама български кинотворци, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, представиха в Локарно филма „Слава“ и откриха, че публиката е покорена от внушението на притчата им. Историята запазва комичен тон, но в нея ясно доловим е и трагизмът на всекидневната идиотщина. Цанко Петров (Стефан Денолюбов), железничар, живеещ със зайците си, открива сак с банкноти на релсите, които поддържа. От гледна точка на колегите си той е най-големият идиот в държавата, защото съобщава на полицията. Служителите на транспортния министър предлагат на бедния човечец награждаване с медал пред камерите и искат да устроят забавление от това, без да знаят, че Цанко заеква. Следват просташки и унизителни шегички, а Юлия Стайкова (Маргита Гошева), шеф на връзките с обществеността на министерството, разкрива целия си цинизъм, преструвайки се, че не осъзнава колко привързан е Цанко към своя съвсем обикновен ръчен часовник.
Поведението на министерството към Цанко, който не е искал нищо, е нелепо, грозно и брутално. Жестокият цинизъм, на който той е подложен, показва поведението на цялото съсловие, въплъщавано от Юлия Стайкова, в диаболична поредица постъпки, диктувани от корупцията и безотговорността на политиците.