Учредяването на Стипендия на посланика на КНР в България ще мотивира и подпомага студентите по китайски език и култура в страната

  • от
Учредяването на Стипендия на посланика на КНР в България ще мотивира и подпомага студентите по китайски език и култура в страната

По повод наскоро подписаното Споразумение между Посолството на Китайската народна република в България и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за учредяването на „Стипендия на посланика на КНР”, за сътрудничеството на едно от най-престижните висши учебни заведения в България, в които се изучава китайски език и култура, за някои съвместни с Китай и други страни от ЦИЕ дейности и инициативи по мащабния проект „Един пояс, един път”, за работата на създадения към ВТУ Институт „Конфуций”, както и за други интересни събития, особено в тази трудна за всички година, специално за Радио Китай, разговаряме с доц. д-р Искра Гeнчева Мандова. Тя е преподавател по китайски език и култура в Катедра „Класически и източни езици и култура” на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Директор на Институт „Конфуций” към същия университет и съветник в Международния център за обучение и квалификация на преподаватели по китайски език, който се помещава в Пекинския университет за езици и култура. Автор е на 3 монографии и близо 40 статии, свързани с историята, културата и съвременната геополитика на Китай. В периода от 2004 до 2012 г. е била Ръководител на Центъра по китайски език и култура, а от 2012 г. до момента е Директор на Институт „Конфуций.

В. Моля да ни разкажете повече за учредената наскоро „Стипендия на китайския посланик”, в контекста на подписаното Споразумение между Великотърновския университет и посланика на КНР в България – какви са условията за кандидатстване, какви специалности включва, за какъв срок се учредява стипендията и други подробности?

О. Стипендията на Посланика на КНР в Република България цели да подпомогне български студенти с отлични академични постижения и семейни затруднения, обучаващи се в специалности с изучаване на китайски език и култура. Могат да кандидатстват български студенти от I до III курс, обучаващи се в бакалавърски програми с изучаване на китайски език във Великотърновския университет. През академичната 2020/21 година се отпускат до 5 стипендии, като размерът на всяка стипендия е по 1000 лева на човек годишно. По текста на споразумението са работили г-н Мао Йенчън – Завеждащ отдел „Образование“ в Посолството на КНР у нас и деканът на Филологическия факултет – проф. Ценка Иванова и то е достъпно на интернет-страницата на Великотърновския университет.

Аз лично смятам, че това е чудесна инициатива на Н. Пр. Дун Сяодзюн – Посланик на КНР в България, която в условията на икономическа криза, предизвикана от COVID-пандемията, ще подпомогне финансово и мотивира още повече студентите, изучаващи китайски език в нашата страна и в същото време е доказателство за високата оценка на Посолството за качеството на обучение по езика във Великотърновския университет.

В. Какви са международните контакти на Великотърновския университет, и по-специално на Вашия департамент, с китайската страна, с кои китайски висши учебни заведения имате подписани споразумения за двустранно сътрудничство? Как се развиват те? Бихте ли ни дали някои конкретни примери за обмен и други форми на сътрудничество?

О. Великотърновският университет си сътрудничи с няколко елитни китайски университета. За създаването и съществуването на Институт „Конфуций“ си партнираме с Китайския университет по геонауки в гр. Ухан (China University of Geosciences), а иначе имаме подписани двустранни договори с Китайската академия за обучение на ръководни кадри в Пудун, Шанхай (CELAP – China Executive Leadership Academy in Pudong), Пекинския университет за езици и култура (Beijing language and Culture University), Тиендзинския университет за чужди езици (Tianjin Foreign Studies University) и още един университет в Сиан. С голяма гордост споделям, че имаме спечелени проекти по програма „Еразъм +“ с Китайския университет по геонауки (Ухан) и Пекинския университет за езици и култура, които се надявам скоро да можем да реализираме, тъй като към настоящия момент е осъществена мобилност само с един от университетите (1 китайски преподавател), заради невъзможността за пътуване покрай Ковид-19. Със същите два университета си сътрудничим изключително ползотворно и са много и разнообразни съвместните ни инициативи. Само като пример ще дам отбелязването на 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай във Велико Търново. Дойдоха големи делегации и от двата университета, за да направим едно наистина мащабно мероприятие, включващо редица културни събития: изложба за китайска калиграфия и живопис в Художествена галерия „Борис Денев“, озаглавена „Огледало на цивилизациите“, в която бяха подредени 60 картини и калиграфии на 12 изявени художници, начело с Лиу Уънси, автор на известния портрет на Мао Дзедун от 100-юановата бакнота; концерт, в който взеха участие китайски изпълнители, музиканти, майстори по бойни изкуства и т.н. – успяхме да пренесем част от духа на китайската култура в старата столица на България.

Преди няколко години във Великотърносвския университет бе създаден Център за обучение и квалификация на преподаватели по китайски език, съвместно с Пекинския университет за езици и култура, който е единствен в Източна Европа. При нормални условия ежегодно организираме ученически лагери в Китай, ВИП-семинари за директори, ректори и университетски ръководни кадри, включващи образователен и културен обмен със съответни институции в КНР. Наистина много може да се говори за това, което се случва между ВТУ и партньорските университети в Китай.

В. В тази връзка, моля разкажете и за дейността на ВТУ, свързана с мащабната интициатива на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път” Работи ли университетът по конкретни проекти, свързани с „Един пояс, един път”?

О. Университетът и в частност Институт „Конфуций“ има потенциала да работи по научни и образователни проекти, свързани с инициативата „Един пояс, един път“. Вече за седма поредна година организираме международна научна конференция на тема: „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“. Целта на научния форум е да се насърчи развитието на политическите, икономическите и културните отношения между Китай и страните от ЦИЕ в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и Формата за регионално сътрудничество „17+1“, за да се проучи настоящото състояние и перспективите на двустранните отношения в различни области, както и да се засили академичнияг обмен. За наша радост конференцията се превърна в престижно академично събитие на Института и освен хора от научните среди, все по-често присъстват и политици, и дипломати.

Бих искала да призная, че след обявяването на инициативата „Един пояс, един път”, България стана още по-атрактивна и за научно-изследователските проекти на Китай. Бях поканена да работя в Пекинския университет за чужди езици като гостуващ преподавател за повече от 2 години и успях да спечеля като ръководител и да финализирам два проекта, а именно изследване на обучението по чужд език и преподаването на китайски език в България, и съставяне на програми по китайски език за средното училище – нива B1.1 и B1. По време на престоя ми в Пекин преподавах и на китайските учители, които бяха изпращани да работят в България.

В. Какви са възможностите за кариерно развитие и реализация на студентите, завършили вашия факултет? Университетът ежегодно провежда Национални дни на кариерата – Добра Кариера, Добър Живот“? Какъв е интересът към тази инициатива?

О. Все още в България има „глад” за кадри с китайски език. Поради ситуацията с COVID-19, през тази година например, не бяха изпратени нови учители-доброволци от Централата на Институт „Конфуций“, които да преподават в българските училища в страната. От миналогодишните ни преподаватели останаха само 7, а нашият Институт предлага обучение по китайски език в 15 града и в близо 50 образователни институции. Можете да си представите в каква сложна ситуация изпаднахме с китайския директор, но тогава от Централата ни казаха да потърсим наши бивши студенти, които са от съответните градове и да им предложим работа като учители със заплата, осигурена от Китай. За голяма наша радост 6 от възпитаниците на Великотърновския университет приеха и работят като доброволци от тази учебна година. Разбира се, другата, по-голяма част от завършилите в специалностите с китайски език работят като преводачи или експерти в частни или държавни компании у нас и в чужбина.

Форумът „Национални дни на кариерата“ се организира във Великотърновския университет ежегодно от компания “Джоб Тайгър” (JobTiger), като целта е да се обединят усилията в създаване на възможности за професионална реализация на студенти и млади специалисти, както и да се подпомогнат работодателите в набирането на стажанти и персонал. Смятам, че това е чудесна инициатива за създаване на благоприятна среда за развитието и запазването на младите специалисти в България, на която Университетът е домакин. От 2005 година във ВТУ функционира и Кариерен център в помощ на студентите и работодателите, като подробна информация за него е публикувана в интернет-сайта на Университета.

Разговорът проведе И.Балевска

Източник CRI