Защо е важно българският бизнес да има достъп до китайския пазар?

  • от
българският бизнес

Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско промишлена палата пред economy.bg разяснява педимствата на китайския пазар пред българският бизнес.

Каква е мисията на БКТПП?
Накратко – опитваме се да помагаме на бизнеса от двете държави да работи по-успешно, като ги съветваме да не правят погрешни стъпки и им даваме необходимата информация за навлизане на пазара.

Защо е важно българският бизнес да има достъп до китайския пазар?


За мен като българин е изключително обидно, че като държава нямаме стратегия за този икономически гигант, от което идват всичките ни проблеми при износа и вноса към Китай. България е изключително непозната на китайския пазар и това се отразява на стокооборота ни, където имаме едно огромно отрицателно търговско салдо. Ако българската държава подпомага бизнеса по-активно при износа му към Китай, това нямаше да е така. Другият проблем е че износът ни към Китай се концентрира предимно в суровини и силно субсидирана селскостопанска продукция вместо високотехнологични продукти.

Китай е (почти) необятен пазар. Но не е ли твърде далеч, за да има българският бизнес полза от него?

Този въпрос трябва да го зададете на Франция, която е още по-далече от Китай, но износът само на храни и напитки се измерва в милиарди евро или на втората по значимост износна икономика от ЕС в областта на храните в случая Холандия, която има подобно на нашето население, но в пъти по-голям износ, или Ирландия, която изнася точно 9 пъти повече продукти от България. Транспортът до Китай е 5 пъти по-евтин от транспорта на стоки от Китай до България, но това не ни пречи да купуваме почти всичко оттам, като почнем от чесън, круши и се стигне до автомобили.
Същият е и въпросът за туристите. Преди пандемията туристите от Китай в Чехия гонеха един милион годишно, а в България имахме едва 20 000, и то силно преувеличено.

Какви са настоящите търговски отношения на българския бизнес с Китай?

В момента изнасяме почти всичко за Китай, но както казах, основното над 80% е медни катоди с чистота 99,99% за $92 милиона месечно или близо $1,5 милиарда годишно, от които в хазната влизат смешните около 2 милиона, и то лева приходи, т.е. с всяка изминала секунда обедняваме откъм ресурси.
За ноември вторият по значимост износ е на царевица за около $22 милиона. Това е продукт, който ние усърдно субсидираме. Аз не обвинявам Китай за това, че купуват нашите продукти на ниски цени, а за това, че в бюджета от това не влиза нищо, а при царевицата де факто излиза, и то много.

Как се отразява пандемията на българо-китайските икономически отношения?

От 2019 след посещението на президента Румен Радев в Китай отношенията ни бяха издигнати на ниво стратегическо партньорство. Относно търговията засега ръстът на износа на суровини за Китай е значителен, което обясних по-горе няма защо да ни радва. Общият износ поради тази причина е с около 14% повече в сравнение с 2019 година. Вносът от Китай се задържа на нивата отпреди една година, което не може да заличи огромното негативно търговско салдо с Китай.

Какво може да предложи България на втората по големина икономика в света?

Всъщност ние предлагаме много качествени продукти, в това число луксозни дамски чанти за около $2 милиона месечно, термостати отново за около $2 милиона месечно, софтуер и т.н. Много са продуктите и услугите, с които можем да се похвалим, но те са крайно недостатъчни в сравнение с това, което правят Франция или Германия и тук отново идва проблемът с липсата на стратегия.

В чисто културно отношение България и Китай са много различни. В този смисъл как ще се случи пазарът на някои специфични стоки като храни, напитки, козметика?

Ние провеждаме тези семинари с единствената цел да обучим българските предприятия как да продават по-успешно в Китай и даваме примери с други български предприятия, които вече са рискували.
Създаваме основата на нова хибридна платформа за търговия, в която се включват нашите офиси в България и Китай. Създаваме виртуално посекторно изложение на български продукти и реалното им представяне в нашите офиси в България и Китай. Крайната ни цел е създаването на основа за електронна търговия с качествени продукти.
След няколко седмици ще се концентрираме в свързването на български и китайски фирми с цел увеличаване на търговията и в двете посоки.

Как изглежда пазарът на образование – кой какво предлага?

Тук имаме много да наваксваме. Там пример ни беше Великобритания, където китайските студенти допринасят с 4,5 милиарда паунда годишно в икономиката на острова.
Ние искаме да включим нашите преподаватели и софтуерни специалисти в изграждането и развитието на виртуална образователна платформа за обучение на студенти и ученици. Следващата седмица ще запознаем нашите фирми с тези възможности.