Научното сътрудничество между България и Китай има добри перспективи

  • от
Научното сътрудничество между България и Китай има добри перспективи

По повод започналата разработка на българска ваксина срещу вируса SARS-CoV-2 от Института по микробиология към Българската академия на науките, както и за перспективите на сътрудничеството между академичните институции и общности на Китай и България, разговаряме с проф.д-р на науките Пенка Петрова – директор на Института по микробиология към БАН.

Въпрос: Проф. Петрова, как се роди идеята за разработването на българска ваксина срещу вируса SARS-Cov-2 и какво е по-характерното за нея?

Отговор: Още след началото на пандемията от COVID-19 и обявяването на противоепидемичните мерки в България, през м.март 2020г., Българската академия на науките реши да предприеме конкретни действия срещу опасния вирус. В тази връзка, четири научни института към БАН обединихме усилията си в мащабен проект, като потърсиха държавно финансиране за него. Всъщност така се роди и идеята за създаването на българска ваксина, в рамките на този проект. Но не успяхме да получим държавно финансиране. Тогава се обърнахме към Институт „Пастьор”-Париж, тъй като Институтът по микробиология към БАН е част от международната мрежа на Институт„Пастьор”. Получихме съгласие за финансирането със 70 хиляди евро. Това бяха средствата, необходими за стартирането на Пилотен проект за разработването на българска протеинова ваксина срещу коронавируса и различни негови варианти. Тя се състои от т.нар. „къси пептиди”, парченца от спайковия протеин на коронавируса. Интересен факт тук е, че ние не залагаме само на мутиращите части , но и на немутиращите. Тези „къси пептиди” са част от спайк-протеините, но същевременно са част и от други протеини от коронавируса, които могат да доведат до комплексен имунен отговор на вирусите SARS-CoV-2 и на различните му варианти.

Въпрос: Какви са предимствата на новата българска ваксина срещу SARS-CoV-2, в сравнение с някои други разработки?

Отговор: Разработваната от Института ваксина има няколко предимства, в сравнение с други ваксини – първо, условията на съхранение са много по-облекчени – ваксината ще може да се съхранява в обикновен хладилник, при температура между 4 и 8 градуса. Второ, ваксината е ефективна, както срещу известния вече щам на SARS-CoV-2, така и срещу всички мутанти на вируса, защото освен спайк, познава и другите видове протеини. Трето, ефективността и безопасността на ваксината ще бъдат тествани на „миши модели”. Това са хуманизирани мишки, които притежават клетки на човешката имунна система. Използването на такива мишки разкрива действието на ваксината върху човека, именно защото тези мишки са „хуманизирани”.За да бъде регистрирана българската ваксина, обаче, първо трябва да излязат резултатите от изпитанията върху мишки. Тъй като в България няма възможност да се проведат експерименти с реална коронавирусна инфекция, ще се работи в тясно сътрудничество с Институт „Пастьор” в Шанхай, който е част от Китайската академия на науките.

Ние сме благодарни на китайските партньори за това сътрудничество,, което би осигурило анализ на ефективността на българската ваксина.

На настоящия етап, ваксината може да се нарече само „прототип”, тъй като все още не са получени всички резултати от изследванията върху животни и все още не са проведени изследвания върху хора.

Въпрос/ Разкажете ни повече за Института по микробиология към БАН, неговата структура и дейност?

Отговор: Институтът по микробиология е един от най-големите институти към Българската академия на науките, който има 70-годишна история. В Института действат активно няколко основни департамента: Департамент по Обща микробиология, Департамент по Инфекциозна микробиология, по Технологии, по Вирусология и по Имунология. Във всички тях работят изключително опитни и компетентни експерти и научни работници. Имаме също така и Лабораторен Център „Пастьор”. Именно в Департамента по Обща микробиология се разработва новата българска ваксина срещу SARS-Cov-2, под ръководството на проф.д-р Андрей Чорбанов.

Въпрос: Като директор на Института по микробиология към БАН, как оценявате настоящото сътрудничеството между ръководения от Вас Институт с китайските ви колеги и каква е тяхната перспектива? Дайте ни някои конкретни примери?

Отговор: Институтът по микробиология към БАН има много добри дългогодишни отношения с Китайската академия на науките, както и с различни китайски компании. Много добро е сътрудничеството ни в областта на биотехнологиите, като разработваме съвместни проекти за производството на биогаз от отпадни продукти.

Като един от добрите примери мога да дам успешно завършения четири-годишен проект между Департамента по обща микробиология към нашия Институт, съвместно с китайска компания, ситуирана в Шанхай, посветен на качествата на българското кисело мляко. В резултат на този проект, между нашите две страни бяха установени много добри контакти и партньорство. Мога с гордост да добавя, че в момента с български закваси се произвеждат много висококачествени китайски млечни продукти с полезни свойства. Предвиждаме сътрудничеството ни в тази насока да продължи и в бъдеще, и по-специално по проекти, свързани с инициативата на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път”, в която Българската академия на науките участва активно. Имаме сключени на държавно ниво няколко Споразумения с колеги от Китайската академия на науките. Сигурна съм, че това сътрудничество ще бъде благоприятно и ползотворно и за двете страни и ще продължи да се развива успешно и в бъдеще.

Източник CRI