Китайско-европейското инвестиционно споразумение принципно подписано или замразено?

  • от
Китайско-европейското инвестиционно споразумение

Китайско-европейското инвестиционно споразумение шумно бе рекламирано от двама немци и един французин и „принципно подписано“ през декември. И за да бъде карето за карти пълно на самото подписване се лепна още един французин. По неясна причина и то в деня на самото подписване.
Става дума за същия този велик френски президент който издигна в култ идеята за дискриминацията към българските шофьори на тирове. Неговата едничка цел бе и унищожението на транспортния бизнес доминиран от българи. Втората но по-важна причина за специалното отношението към България бе да се увеличи максимално замърсяването с изгорели газове в ЕС. Подтекста е ясен. Въздуха в ЕС и България не е достатъчно замърсен. Нужно да мрем по лесно след безполезното разкарване на камиони из ЕС.
Явното послание бе –  Българите не може да имате същите права като немците и французите. Както се казва само тези две държави могат да играят карти от 27 страни членки.

Това е същия този велик президент, който вкара над 30 френски географски указания в споразумението с Китай от 2019 година. Там няма нито едно българско.

Да така се прави в ЕС на едни да им е добре, а на други даже и ваксини да нямат.
Защо са им на българските продукти защита в Китай?
Да се продава гръцко кисело мляко и коняк от Франция е къде по перспективно.
Няма да коментираме и гаврата с „Шенген“ . Защо 14 години след като сме в ЕС трябва да висим на опашки за да идем в Гърция на море. С две думи у нас в ЕС всички имаме еднакви права ама някои са с повечко. То и с такъв бъзлив „Минискус председател“ като бившия ни, какво да очакваме освен да го галят по главата а той да мърка.
Не им стига на тези четиримата, че се изметнаха от правилата на ЕС и всеки американец може да дойде без виза в България, а ние трябва като „приятели“ да платим по 300 Евро и да си губим времето да чакаме за такава. Да някак си не можем да забравим, че само на три държави от ЕС са им нужни визи за САЩ против всяка разумна логика.
Ама то така е с „приятелските“ страни дето си плащаме по няколко милиарда за самолети дето даже не е сигурно че ги има и на хартия. Друг е въпроса, че ако случайно ги произведат вече ще са морално остарели.

               Да ама това е когато тези 4 мата играят карти а на страни като България може да им се дават само указания.

Важно е също и ако може да отделяме още пари за образование на децата си за да ги пратим после да ги ползват същите тези французи и германци. На тях им трябват още обучени студенти и работници за наша сметка. Бизнеса в България кучетата го яли, както се казва кьорав карти не играе, а тези четиримата явно тренират!

                     Да се върнем на „споразумението“ наречено Китайско-европейското инвестиционно споразумение.

Тук става дума не просто за подписване през декември, а на 30 Декември 2020. На всички още тогава бе ясно, че дефекто дали е  обявено от джипката или от бюрото на Меркел това е чиста PR акция. Това което казват няма общо с реалността. Ясно беше, че то е „подписано“, но евентуално реално ще се договоря при френското председателство след години.
Индикациите, че при тази велика „инвестиционна сделка“ с име Китайско-европейското инвестиционно споразумение подготвяна 7 години има огромни проблеми бяха много. Документа който ще даде на европейските компании по-голям достъп до китайските пазари  и щеше да помогне за възстановяване, на това, което Европа смята за небалансирани икономически връзки  си се оказа предизборна пропаганда на един залязващ немски политик. Всъщност след като даже не е ясно дали това споразумение изобщо съществува в правния мир – Европейския Парламент реши да го замрази!

            Въпросът е защо тези двама немци и двама французин се подиграха с бизнесите в Китай и ЕС?

Всички държави в ЕС се надяваха на реално споразумение, но когато то се обяви  очевидно бе, че нещо не е наред. Споразумението бе от едва два – три листа и очевидно не бе дългоочакваното и необходимо решение за бизнеса. Нещата се изясниха само няколко месеца по-късно при „замразяването“ на този колосален труд.
За зла участ на въпросните политици в същия този момент беше публикувано и споразумението с Обединеното Кралство което напусна ЕС по причини споменати по-горе. В споразумението с тях имаше хиляди подробности в хиляди страници търговски практики и процедури. Там също имаше фанфари, но и реално свършена работа и видим резултат.

На 20 май Европейският парламент прие решение, според което изисква от Китай преди ЕП да утвърди китайско-европейското инвестиционно споразумение да отмени санкциите, наложени върху ЕС като реципрочни мерки. Това означава, че инвестиционната сделка, по която се водиха 7-годишни преговори, реално се замразява.

Въпросът е след като нямаме дефакто такова Китайско-европейското инвестиционно споразумение и как го замразяваме?

Всъщност ние европейците ли искаме да продаваме на китайския пазар или китайците те ще продължават да си продават стоките? До момента не виждаме китайските предприятия да имат проблем да си продават стоките в ЕС. Проблема е с достъпа до Европейски стоки в Китай. Примерно България има финализирани  подписани протоколи само – за люцерна, царевица за фураж, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, белен слънчоглед, комбинирани фуражи и фуражни добавки. Не можем да изнасяме месо, жито даже и обикновен слънчоглед.
За съжаление даже не може да изнасяме и биопродукти за Китай, където сме силни.