При рекламата на бизнеса в Китай правителството трябва да помага.

  • от
При рекламата на бизнеса в Китай правителството трябва да помага

При рекламата на бизнеса в Китай правителството трябва да помага на малките, микро и средните предприятия. Това каза Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Неприемливо е Българска Банка за Развитие да бъде буфер и да обира негативите в частни сделки на Български Морски Флот.
Кораби на въпросното дружество БМФ свързано с г-н Домусчиев са взети с кредит от ББР. За наше учудване те плащат такси на Малта и самите корабите плуват под Малтийски флаг.

             Има предложение ББР  да се преименува в „Банка за развитие на Малта с Български данъци“.

Българските производители имат в момента уникален шанс на китайския пазар заради ниските транспортни такси. Нужна е рекламата на бизнеса в Китай от страна на държавата за да може качествените стоки от България да станат разпознаваеми в Китай.
Недостигът на контейнери за различни стоки отчасти се дължи на големия брой, които не могат да бъдат върнати от САЩ. Това се случва заради спрения износ за Китай и високите мита за Американски стоки.
„Контейнерите от Европа към Китай са на много ниска цена. Не имаме почти изключителната опция да продаваме нашите стоки в Китай с почти безплатен транспорт. Китай има липса на контейнери и те са съгласни, ако може почти безплатно да ги натоварим. Това е уникален шанс“, каза Динев.

             За тази година България има 30% ръст на годишна база на износа за Китай.

Износа се дължи почти изцяло на износа на суровини (цветни метали, зърно и дървесина в големи количества).  Това не са на продукти с добавена стойност, коментира Динев. Ръста се далжи на увеличението на цените на суровините както и на курсовите разлики EUR USD.
Ние нямаме протоколи за износа на много стоки допълни той.  Той призова за бърза реакция от страна на служебното правителство.
Гостът подчерта, че България продължава да няма стратегия относно китайския пазар.
Проблем за бизнеса са неприсъствените търговски изложения, каза Динев. Страната ни не присъства с национални щандове на най-големите изложения в Китай, докато това се прави например от Северна Македония и Молдова.

                Търговската война

Идват смесени новини от Щатите, коментира Динев. Администрацията във Вашингтон поднови търговските преговори, а президентът Джо Байдън поиска проверка дали вирусът, който причини световната пандемия, не е тръгнал от лаборатория в Ухан.
„Истината е, че инфлацията в САЩ е над 4% за април, което е доста високо. В същото време има някакво виждане, че Китай ще започне да купува повече продукти от Америка. В момента имаме тригодишен връх на юана спрямо долара. Индексите на транспорта от Китай в момента са в пъти повече от ноември месец миналата година. Така един контейнер до Европа е от 7000 до 8000 евро, а до САЩ около 6000 долара. Това нещо оскъпява стоките, особено тези с ниска стойност“, каза Динев.

                    Отношенията с Китай са пострадали и от замразеното от Европейския парламент търговско споразумение

Така смята Динев, но изрази съмнение дали целите на споразумението не са били „проформа“. „То нямаше да помогне за развитието на търговията тъй като се отнасяше за инвестиции. Спирането на споразумението възпря европейските компании да правят инвестиции в Китай, но не и обратното.“

                   Промяна на веригите на доставки

В момента няма процес за изтеглянето на производства и инвестиции от Китай. С две думи не се вижда намаляване на зависимостта на Европа и САЩ от китайски ресурси, коментира Динев. Като пример той даде големите инвестиции направени в началото на миналото десетилетие за нови транспортни коридори, включително влакове от Китай към Европа. „По време на пандемията, когато имаше огромен недостиг от бързо доставяне на стоки, един 40-футов контейнер от Китай беше около 3000-3500 долара, а в момента са над 10500 долара. Само за последната година са превозени над 88000 контейнера и Китай печели само от ЖП транспорт по милиард на година.“

                 Според Динев все пак ще има преосмисляне на зависимостта що се отнася до суровини и медицински материали.

Китай вече има план за проследяване и закупуване на стратегически суровини, допълни той. Промени ще настъпят и заради настъпването на безвъглеродна икономика. Китай ускорява производството на електрически коли и автобуси и не се отказва от политиката си към намаляване на въглеродните емисии.  Напълно преустановен в страната е и вносът на отпадъци.

                   Китайската дигитална революция

Китай е започнал голяма промяна в криптовалутите със своя дигитален юан, който не разчита на бързи процесори, а на бързи харддискове. Китайската централна банка се опитва да наложи своята криптовалута и вече има реални разплащания с нея.  Китай като страната преди години вече наложи безкасовото общество, каза Динев. „Това страшно раздвижи икономиката и реално няма черна икономика, което повиши и събирането на данъците.“