Към Сектор Икономика и Министерството на икономиката (МИ) имаме няколко писма. Те са с номера 92-00-258/18.11.2020 г. Чрез тях искаме откриване на повече СТИВ (Службата по търговско-икономически въпроси) в Китай и по-тясно сътрудничество с МИ.
Предлагаме и ПЧП на МИ както е във Виетнам. Идеята е да се постигне ефект без да се утежнява бюджета на МИ.
За съжаление имаме две писма от тях 92-00-258/10.03.2020 г. и 92-00-258/18.11.2020 г. където ни се отговаря от зам. Министър Яна Топалова. Тя предлага за всички въпроси да се обръщаме към СТИВ Пекин и СТИВ Шанхай.
Последното писмо от 92-00-258/28.06.2021 г. е от зам. министър Калина Константинова, което е копи пейст на предишните писма. Очакваме и среща с министъра на икономиката, защото не разбираме отговора.
Явно този странен отговор е във връзка с това, че имаме отрицателното салдо при търговията с Китай. Очевидно при този задълбочаващ се проблем според МИ нямаме нужда от износ и подкрепа на българските предприятия при работата с Китай. До момента 90% от износа е само суровини.
Предложението ни е неприемливо и ние не разбираме защо.
Китай е с население от близо 1.5 милиарда души и за да се отиде до въпросните търговсики в Пекин и Шанхай инвеститорите или бизнесмените се нуждаят от полет до 4 часа без да броим отиването и връщането от съответното летище.
Освен това двама СТИВ явно са недостатъчни за Сектор Икономика ако видим каква е ситуацията с другите страни от ЕС.
За сравнение в ОАЕ имаме двама СТИВ един в Дубай и Един в Абу Даби на 80 километра един от друг при 4 милиона местно население.
Холандия (страна с по-малка територия и само два пъти населението на България) има 5 дипломатически представителства в Китай. Те имат и 6 Изнесени офиса на търговските им служби където работят над 20 служители в общо 11 провинции.
Резултата че Холандия са третия по големина износител след Франция и Германия от ЕС за Китай.
Това са и нашите проблеми и въпроси, които искаме да обсъдим :
Сектор Икономика
1. Най-важното за да работим нормално е да има предвидимост в нашия бизнес.
За това най-важното е да се определи стратегията на България към Китай в Сектор Икономика. Искаме да е ясно какви са целите които си поставяме като нация и как те ще бъдат постигнати. Тази стратегия трябва да бъде подложена на обществено обсъждане и да се избере най-доброто за България.
Стратегията трябва да има ясна времева рамка с определени задачи.
– Краткосрочна до 1 година,
– Средносрочна до 5 години и
– Дългосрочна до 50 години.
Твърдо не желаем както до сега всеки министър, депутат или обикновен служител да говори и да предоставя различно виждане за отношенията ни с Китай, което в очите на представителите в Китай изглежда несериозно.
Тези ни хаотични действия в Сектор Икономика водят до проблеми с бизнеса и представянето на нашите продукти и услуги в Китай.
2. Постоянство в законодателството. Това изискване е задължително, защото некачественото законодателство плаши чуждестраните инвеститори. Промяната на един закон до 20 пъти годишно е несериозно и неприемливо.
3. Трябва да се прецизира ЗМИП така, че да бъде възможно чужденци от трети страни да откриват сметки в това число и набирателни сметки в България и в последствие да регистрират компании както беше преди 2018 година, и както е в другите страни от ЕС. Един от основните проблеми с инвестициите е че те дори не могат да стартират ако са от трети страни заради неподходящо законодателство. За съжаление в момента се закриват сметки на чужденци работили 10 години в България без обяснение.
Може би заради невъзможност на софтуера на банките да поддържа едновременно и сметките на многобройните физически и юридически лица санкционирани по закона „Магнитски“ и на обикновенните граждани и фирми.
4. Необходима е промяна в законодателството за регистрирани в България компании на собственици от 3 ти страни, които вече повече от 10 години правят бизнес да не им се закриват сметките по същия този закон. В момента сме изправени пред казуса санкционирани от САЩ компании да продължават да работят и да имат сметки, а обикновенните компании да се тормозят. Тези данъкоплатци вмомента дори няма как легално да си плащат данъците и таксите за ДМА към общините по ЗМДТ и към НАП.
За съжаление по банков път от България към тези институции е невъзможно да си плащат данъците по направените инвестиции.
5. Промяна на законодателството в данъчната и осигурителната тежест. Неприемливо е управителите на компаниите да се осигуряват на максимален осигурителен праг от 3000 лева когато става дума и управляват няколко компании, но при отпуск по болест да получават до 2 пъти по малко от вноската, която внасят реално ежемесечно в социалната ни система, защото реалната им заплата е по-ниска. По времето на пандемията често даже не получават каквато и да е заплата, но са длъжни да декларират и плащат данъци върху минималната.
Резултата е бягстово от регистрация на фирми в България и регистрация в ЕС, където данъците са по-ниски, но пък им признават разходите.
6. Необходимо е да има политика за стимулиране на реални иновации и конкурентоспособността на българските предприятия особено в сектор износ.
За сега по тази програма се плащат само реклами на точно определени медии, което не стимулира иновациите.
Ние не можем да разберем къде точно е иновацията тук, а за конкурентоспособността не може и да се мисли.
Ще споменем само един доста неприятен пример на последните изложения в Китай. Не зависимо от сектора дали става дума за туризъм, храни и напитки, козметика или инвестиции такива иконмически колоси като Молдова, РС Македония и Сърбия имат щандове от по 300 квадрата а България даже не бе представена на национално ниво. Ние от бизнеса смятаме, че няма реална подкрепа от държавата българските предприятия да бъдат конкурентноспособни.
7. Относно Българска Банка за Развитие – или по скоро тя да се преименува в Банка за развитие на Малта.
Необходимо е спешно да се промени закона за ББР така, че да се кредитират предприятия, които ще подпомагат българската икономика. Ако това не се случва кредитите да стават предсрочно изискуеми.
Най-пресният пример е дружеството БМФ АД свързано с г-н Домусчиев, което е взело кредит от ББР в нарушение на чл.2 ал. 1 от закона за ББР за закупуване на кораби. Целта е очевидна. Въпросното дружество явно подпомага икономиката на Малта като регистрира получени с кредит от ББР кораби и плащат такси там. Естествено самите корабите плуват под Малтийски флаг.
За съжаление държавата има цели 30% от акциите на това дружество, което е още по неприятно за данъкоплатците.
7. Изключително важен момент е начина и изкривяването на фактите при представянето на България. Това директно отблъсква инвеститорите.
– В документите при представянето на инвестиционният климат трябва да се коригират следните параметри:
8. Документите трябва да са актуални и да се обновяват на всеки 3 или 6 месеца. В момента БАИ имат актуални материали от 2009 до 2013 година.
2. Да не се подчертава, че имаме най-ниските данъци в Европа. Това освен, че не е вярно създава проблем с доверието. Лъжите винаги отблъскват инвеститорите в Сектор Икономика.
– Бизнеса искаме направените разходите на компаниите да се уважават и отчетат както е в другите държави от ЕС.
Ако държавата реши, че е правилно и в бъдеще разходите на предприятията не се приспадат да се запише в документите, че реалният корпоративен данък е един от най-високите в ЕС. Това ще бъде частно към бъдещите и настоящи инвеститори.
В Унгария данъка е 9% процента, но им признават както разходите за гориво така и разходите за закупуване на МПС, разходите за закупуване на електроника не се облагат с данък „Уикенд“ и т.н.
В България огромна част от служителите работят от вкъщи, но за улеснение плащането на този данък „Уикенд“ отнема ресурси на компаниите времеви и парични.
Закупените ДМА и ДНМА в Унгария се признават при по-ниски данъци от България.
Ако една компания в момента закупи 4 имота в една сграда и иска да плаща на база реално генерирани отпадъци не може да го направи. Ще трябва да си поръча 4 отделни съда за всеки един имот и и по този начин такса битови отпадъци може да достигне до 10% от стойността на имота годишно.
Това води и до парадокса при 150 имота в 6 упита би трябвало пред сградата да има 900 съда за отпадъци, което очевидно не е така и показва несъстоятелността на тези противозаконни такси.
Причината за високите данъци и такси е че българските курорти имат завишени коефициенти на данъчните оценки и стойността на имота е в пъти по-малка от самата оценка. Това е причината за отблъскването на инвестициите в имоти през последните години. С пандемията през последната година този проблем стана още по остър.
Ние не може и не бива откровенно да лъжем инвеститорите, че имаме най-ниските данъци е ако те не са. За реални инвеститори, които са изключително добре информирани е сигнал, че ги лъжат и не трябва да инвестират в България.
Резултатите от липсата на инвестиции могат да се видят и от статистиката при БНБ. Почти единствените инвестиции са от Холандия и Германия, които са свързани с Лукойл България и Аурубис с цел легално избягване на плащането на данъци. Тези парични потоци нямат нищо общо с инвестициите.
Има един още по-голям проблем. В момента Компании, които не са партийно обвързани изобщо не им признаваме разходите за закупуване на ДМА и ДНМА и не им се възстановява ДДС, защото при неработеща правна система това си е вид наказание, че не са с управляващите. Естествено това е и идеалната среда за развитие на корупцията.
Бизнеса не трябва да се асоциира с определена партия за да имаме изобщо икономика.
Не бива да се заблуждават инвеститорите че имаме добра инфраструктура.
Какво да обясняваме на инвеститори от Китай когато от София до Варна с влак се стига вместо за един час и петнадесет минути за цели 7 или 8 часа при отва с „бърз“ влак и то естествено ако имате късмет изобщо да пристигнете, ако влака не излезе от релсите, не де запали или напрежението в пантографа не изчезне.
С кола също разстояние е даже още по-трагично, но за 6 часа е възможно да стигнете ако спазвате правилата за движение. Ние се шегувахме, че магистрала „Тракия“ е най-старата в света защото още Траките са започнали да я строят.
За съжаление в момента „нямаме“ пари даже да я ремонтираме.
С цялото ни уважение но ситуацията с „Хемус“ (Името на Стара Планина) е още по-трагична. Това е може би защото по умни от „нашите динозаври“ са започнали нейното строителство. Основният извод е че трудно се строи в равнината и за това не сме стигнали до никъде.
За тези десетки години тя освен че не бе построена, но и ще се окаже и една от най-скъпите в света магистрали строена някога в равнина.
Проблем е и лъжливата теза, че интернета ни е сред 10 те най-бързи в света.
Преди 25 тина години имахме значителни успехи както и свобода на интернета и словото. За съжаление редица правителства успешно изгониха най-добрите ни специалисти в чужбина къде в Китай, къде в Индия къде в САЩ, Канада и т.н. В момента за огромно съжаление скоростта на интернет не е сред най-добрите в Европа, а камо ли в Света. Ние за първите 50 места в света не е възможно да говорим, камоли за първите 10. След упорито въвеждане на „иновации“, като стиропор по сградите имаме населени места където няма телефон, а за интернет естествено не можем и да говорим.
Докато се чудим на кой доставчик на 5G оборудване да забраним да ни предоставя услуги и да поръчваме само от посочени ни от САЩ в редица държави вече започват разработките на 6G.
Умоляваме Ви да ни обясните как на инвеститор от Китай, който ползва 5G от над 5 години да му разясняваме, че и ние това животно го имаме и може да се ползва на всякъде ама друг път. Естествено на същия инвеститор ще му разказваме че сме сред 10 страни с най-бърз интернет.
Огромен проблем е представянето и заблудата на потенциалните инвеститорите че имаме процъфтяваща икономика.
Нашата икономика е толкова процъфтяваща, че масово български предприемачи и работници бягат от нея и са съгласни да разнасят или „произвеждат“ пици само да не са в България.
Само за сравнение съседна Румъния има ръст на БВП през последните години от над 4% всяка година като в отделни години достига до 7%. Ние едва достигаме средно 2,35% за последните 10 години и то само заради средствата, които се усвояваха от близки до управляващите фирми.
В документите по представяне на България се говори за ниски оперативни разходи.
Цената на газта в Турция е 2 пъти по-ниска от България. В Сърбия, които уж ни „плащат“ за транзит на газ, по тръбопровод, който платихме с нашите данъци е доста по-ниска.
Цената на тока е като дискотека и често е най-високата в Европа след въвеждането на „свободния“ пазар, който нито е свободен нито е регулиран.
Водата, която е съществена част от производството при различни индустрии много често просто липсва.
Ако някой не е източил язовирите предприятието ще работи и ще произвежда, ако не ще се плаща за безсмислен тръбопровод, който няма да работи но при цени над 10 пъти по-високи от пазарните.
Всъщност цената на водата не е от най-ниските.
Времето за присъединяване към енергийната система може да отнеме до 2 години, а изкупуването на съоръженията, за които сами си плащаме и такса присъединяване отнема до 20 тина години, задължително след плащане на подкуп.
Всъщност изнудването за заплащане на такса включване към собствените ти съоражения е нарушение на ЗЗК но понеже КЗК просто не работи реакция няма.
Освен, че разходите не са ниски за присъединяване към мрежата те често са и доста непредвидими.
Най-голямата заблуда към инвеститорите е че България е място с потенциал и умни хора, хара, които оглавяват световните математически класации.
След като през последните години България успя да прокуди над 3 милиона Българи е трудно да се каже че всъщност може да се намери каквато и да е работна ръка с или без потенциал.
Дали умните Българи в Атланта, Сиатъл или в Лондон оглавяват световните математически класации не е важно за бизнеса в България. Ако тези умни хора не са в България няма как да ги споменаваме. Това, че сме на трето място в света по ИТ специалисти на глава от населението всъщност е изключително спорно.
Ще става и по зле ако бъде решени да се обложи с допълнителен данък точно тези останали в България специалисти. В момента те са същите, които плащат осигуровки до два пъти по-високи от обезщетенията за болест, които получават.
Едно може да се признае в документие представящи България – наистина всеки втори българин говори поне един чужд език. Проблема е че първият език не е българският и от там идва огромен проблем при комуникацията с тези българи.
В документите се обяснява че ИТ индустрията расте с 30%,
Преди да сe каже и изтъква това е важно да се знаят и доста подробности, защото в повечето страни тази индустрия расте с над 100% годишно годишно, а ние злощастно изоставаме от това което се случва по света. За пример дори Майкрософт направиха своя център в Гърция, чиито IT специалисти се обучаваха в България.
Тезата, че за 90% от европейските автомобили частите се правят от България трябва да се прецизира. За съжаление почти няма високотехнологични части, а се концентрираме върху такива изискващи значително количество ръчен труд. България беше един от лидерите в света в производството на електрокари.
За съжаление 40 години по-късно светът преоткри че съществуват електрически коли, но България е един малък протребител на тези продукти.
Огромен проблем в рекламата ни е че в нея се преекспонира производството на медни катоди добити от медна руда от концесионери които не плащат почти нищо в бюджета. Гордостта че изнасяме предимно суровинни пречи на възможността да привличаме инвестиции с висока добавена стойност. Това естествено води до привличане на инвеститори, които в основната си част се занимават с корупционни схеми. При такива природни ресурси други държави произвеждат кабели за автомобили от тях или компютърни, електронни конфигурации, телфери, кари, алтернатори и т.н. както беше и у нас преди 30 – 40 години. В България беше изключително добре развито производството на телфери и подемници, които са и основни потребители на медни проводници.
Това бяха производства, които бяха пряко свързани с природните богатства на страната и износа на продукти с висока добавена стойност.
За съжаление в момента дори едни машини за гласуване, които имат един елементарен термален принтер за 10€, сензорeн дисплeй за 150€ и елементарна платка от типа Raspberry Pi за още 10€, акумулатор за 10€ и красива опаковка за 20€ ни се предлага за цена 20 пъти над себестойността с включен програмен код от 200 реда. Въпросът е какво ние получаваме от това. Защо това не бе направено то български инженери и програмисти в Сектор Икономика.
Видно е едно, че освен че националното ни богатство да намалява то няма и стратегия за развитие.
Компании като Аурубис ни се подиграват и да ни карат да им строим техни газопроводи за наша сметка. Нормално е като видяха какво направихме за Сърбия. Почти нищо друго положително няма?
Не може да се отрече, че големи производители на компоненти започнаха производство в България в Сектор Икономика. За съжаление основната си част става дума за производство с ниска добавена стойност, което осигурява препитание на изключително ниско квалифицирани специалисти.
Да България произвежда електрически машини, мехатроника даже имаме и машиностроене, електроника, иновации…
За съжаление това производство като обеми е в десетки пъти по ниско от преди 30 или даже 40 години когато колкото и странно да звучи държавата подпомагаше и поддържаше тези иновативни производства.
Споменаването и рекламирането на елементите чиста земя, вода и въздух е огромна грешка за най-замърсената столица в Европа.
Отдавна свикнахме със сметищата които се движат по-реките ни при всеки по-силен дъжд. Преди още да ни накарат да носим маски те бяха задължителни, защото не може да се диша в България през 3 от всичките 4 сезона. Изгарянето на боклуците на цяла Европа за да се препечели още някой лев на гърба на болното българско население е просто извън всякакви норми. Това се забелязва от инвеститорите от България и Чужбина в Сектор Икономика.
Не можем да говорим и за силна институционална подкрепа.
Инвеститори, които са се излъгали да инвестират в България разбират, че даже банковите сметки им се закриват и те даже няма да могат да си плащат данъците. Особенно актуано е когато се атакуват решенията на институциите в съда. Тук най-хубавото е че той все пак определя, че трябва да се изпълнява законодателството но след 3 или 4 години. В съвременния динамичен свят това е немислим срок. Не можем да наречем тази „подкрепа“ силна, по скоро тя е насочена в подкрепа на определени „инвеститори“.
Трябва следващите управляващи да не се оправдават с грешките, които е направил Хан Аспарух, а да се концентрират в това, което те могат да допринесат за успеха на България.
В Един от основните отрасли на България като IT индустрията положението е доста притеснително.
Това се вижда от срива на Търговския регистър, Изтичането на данни от НАП и т.н. и т.н. Тези които останаха се притесняват не без основание. С безпокойство следим плановете за увеличаване данъците на хората, които създават висока добавена стойност. Този тип разсъждения са чисто престъпление. Има достатъчно буфери, които могат да се изполват, не да се гонят и тези висококвалифицирани специалисти от България. Един такъв специалист лесно може да плаща данъците си в друга държава и ще визирам отново Унгария където те са 9% и тогава ние ще загубим и тези 10% които те плащат в момента.
Да не говорим, че в България има ограничение на максималната пенсия и този лимит е смешно нисък.
8. През месец май 2021 изпратихме и едно писмо, което прилагам към текущото писмо до министър Кирил Петков на което все още нямаме отговор. № 92-00-612/27.05.2021 г.
Прилагам писмото към мейла
9. Агенцията за малки и средни предприятия.
Тук също имаме много неща които да направим. Освен, че искахме подписване на меморандум, който така или иначе не се осъществи имахме предложение за изграждане на постоянно хибридно изложение на български продукти с ИАМСП.
Нашата идея е да изградим постоянно изложение за българските компании и да ги представим на международния пазар. За целта нашите офиси по страната ще започнат да работят с предприятията за да им обясним как да се включат.
Изпратихме един проект в Сектор Икономика на 7.12.2020 година по който работим от близо година и сме на финален етап.
Той стана доста актуален и е добра възможност за българските предприятия да използват тази хибридна платформа.
Създаваме за Сектор Икономика софтуер който включва
1. Виртуални изложения и реално представяне на българските предприятия.
2. Специален раздел за B2B срещи
3. Отделен E-Commerce Marketplace където да се предлагат продукти на предприятията.
4. Отдел за представяне на продукти Webinars (Podcasting) – Live & Pre-Recorded
5. Раздел за Видео Конференции
6. Реален чат канал и интеграция на ChatBot.
Идеята е да се създаде виртуална и реална част, където да са представени продуктите пред клиентите
Този софтуер управлява трите части, Реална, Виртуална и Хибридна.
Първия етап в Сектор Икономика е достъп до Китайския пазар но след това се ориентираме към други международни направления.
Стратегията ни е към края на годината да имаме изцяло готова платформа за събития.
Започваме с виртуални обучения за Китайския пазар които проведохме през Януари.
Ще представим нашия нов модел на работа в Сектор Икономика при Експорт за всички страни.
Това е линк с това, което се опитваме да направим.
Така всъщност вече правят значителна част от изложенията по света с подкрепата на съответните правителства.
BIO KOREA 2020 Virtual Exhibition promotional video