Приетия НПВУ остава пълна мистерия. Защо правителството не иска процедурата да е прозрачна можем само да гадаем. Фактите са доста ясни.
Правителството на Борисов създаде план как да се откраднат някакви 20 827 045 000 лева.
Неговата министърка Везиева пък направи симулация на обсъждане тип 24 часа.
Същата Везиева, която беше назначена и при второ правителство на Борисов за съветник в КФН (Касичката за Финансови Награди) на ГЕРБ.
Коя е г-жа Везиева и защо не публикува нито данни за някакво обсъждане или решение за плана?
Това е човекът, който естествено съветваше и г-н Кирил Петков как да не пипа плана. Естествено сега г-н Кирил Петков е спокоен, че след неговото „управление“ министерството е в сигурни ръце. Всичко това както писахме си е едно театро при платени билети за 20 827 045 000 лева и спуснати завеси.
Естествено за тази цена е интересен спектакъл където зад пердето нито знаем кой, нито как, нито кога, нито защо изобщо играе.
Не искаме ние и нашите деца да хранят няколко компании на ГЕРБ, искаме възстановяване на икономиката.
По слухове само можем да гадаем къде ще потънат парите в Приетия НПВУ. Ние хората от бизнеса неколкократно заявихме, че по добре без план отколкото с план да задължим нацията да плаща на няколко човека. Вестник сега има някаква информация, че прословутият Национален план за възстановяване и устойчивост (наричан накратко НПВУ) най-сетне ще замине за Брюксел. Служебният кабинет вчера одобри документа на заседание и още днес при пълна тайна, ще го изпрати за одобрение в Европейската комисия.
Планът, наченат още по времето на кабинета „Борисов“, получи много критики и претърпя доста козметични редакции.
Финалната версия на НПВУ естествено още не е публикувана, но отговорният за европарите вицепремиер Атанас Пеканов спомена някои новости. Сред тях е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищната индустрия“, чийто замисъл е да намери работа на „миньорите“ от Маришкия басейн след закриването на въгледобива.
Както знаем става дума за онези трима миньори които обслужват копаещата машина в комплекса.
Самите мини в Маришкия басейн са от открит тип и там всичко е автоматизирано. Външните фирми, които обслужват техниката си вършат работата и остава въпроса какво работят „хилядите миньори“ там? Ако беше рудник от закрит тип ок, но е понятно защо хората разхождащи се по лунния пейзаж могат да се наричат миньори.
Може би трябва един по задълбочен анализ как се става миньор?
Дали е нужно да платиш 18 000 лева, може би повече или по-малко за да станеш такъв „миньор“? Но най важното е да се отговори какво точно работи „миньор“ във въпросния открит изкоп. С какво въпросният „миньор“ се отличава от един берач на краставици, кофражист или работник в кулокран в подобена равнина на няколко стотин метра от там? Защо трябва агронома да се пенсионира на 70 години, а разхождащите се по лунния пейзаж „миньори“ на 45? Не е ли малко странно, че за тази схема плащаме всички ние и то много пари? Може би не трябва да се наричат не миньори а „гласоподаватели“. Най-добре е да ги наречем пътници в луксозни автобуси, които развяват байраци пред министерски съвет, когато трябва. За това също се изискват умения и ранно пенсиониране. Това явно е основното в Приетия НПВУ