Държавната политика по отношение на българската търговия с Китай се нуждае от драстична промяна

  • от
Държавната политика по отношение на българската търговия с Китай се нуждае от драстична промяна

Държавната политика по отношение на българската търговия с Китай се нуждае от драстична промяна. „При отрицателно търговско салдо, няма никаква помощ за бизнеса за експорт. Никой от България не подпомага нашите изложения в Китай. Естествено не се помага и на китайците, които искат да ни помагат да участваме в техни изложения. На тях пък им се отказват визи за България. Това е извън всякакви норми. “ Разказва Лъчезар Динев от Българо-китайска търговско-промишлена палата. Това се случи в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Курсът на юана спрямо лева в момента варира между 3,2 – 3,3 юана за лев.

Това е най-високото ниво на юана от може би над пет години. Сега българският износ към Китай , точно в този момент е изключително целесъобразен. Думите са на г-н Динев. „Еврото е евтино и ние имаме шанс да изнасяме повече продукция“.

„Тази година очаквам да е около 3 млрд. стокообменът между България и Китай. Имаме предварителни данни, до ноември месец 1,8 млрд. долара е износа, а вносът е близо 3 млрд. долара. Голяма е разликата и ръстът на отрицателното търговско салдо с Китай за пет години се е удвоил“.

Износът на царевица е много показателен.

Например, от САЩ за Китай през 2020 година износа е около 900 хиляди тона. През 2021 година той вече е 20 млн. тона. Това е увеличение от 20 пъти, каза гостът. “ България е изнесла 400 млн. тона царевица през 2020 година. През миналата година – нула. Тоест, това че САЩ и Китай си решават проблемите с отрицателното търговско салдо, рефлектира директно върху България. Украйна – от 1 млн. тона са стигнали до 7,5 млн. тона, а ние не фигурираме. Има и други продукти, при които ние сме много назад. Миналата година завършваме с близо милиард отрицателно търговско салдо. Китай имат 678 милиарда долара положително търговско салдо миналата година. От тези 678 млрд. долара положително търговско салдо – един милиард е от нас – от България“.

Какви са конкретните предложения и стъпки, които бизнесът предприема за стимулиране на износа към Китай?

Кои са болезнените точки на сблъсък с държавната администрация до момента? – вижте във видеото.

Китай много внимателно таргетира къде са проблемите й, за да ги решава, каза Динев. „Има една много подробна стратегия за развитието на малкия и средния бизнес. До момента голяма част от корпорациите, които са по-мощни, правеха и по-голямата част от оборота в Китай. Това не даваше възможност за развитието на средна класа, а тя е изключително важна за едно общество. Новите стратегии на партията целят подпомагане именно на този тип бизнес“.

Повече от половината от населението на Китай получава доста ниски заплати.

Това е въпреки че в крайбрежните градове заплащането е доста високо. Много хора работят в тези т.нар. големи корпорации, но концентрацията крие огромен риск. Да сега от големите корпорации не им беше дадено да си развият бизнеса си. Видяхме проблемите с делистването в NASDAQ и в New York Stock Exchange. Големият проблем с Evergrande. Колкото по-голяма става една корпорация, толкова по-голям проблем става тя за държавата“.

Бедността е нож с две остриета, подчерта събеседникът.

„Първо, тези хора не са доволни и второ, имайки малко средства, те малко харчат. Нагласите са през следващите години да се развива вътрешното потребление. Държавната политика е да се стимулират МСП. Те по всякакъв начин ще увеличат доходите на населението с цел стимулиране на вътрешното потребление, което ще стимулира икономиката“.

По отношение на целите, които Китай си поставя с проекта за дигиталния юан

Гостът каза, че те са няколко. „Още през 2014 година Китай въведе дигиталния юан като идея за разплащане и веднага се заговори за влизане в кошницата от валути на Международния валутен фонд. Беше приет и самият юан като валута, въпреки че той има много забележки“.

„Идеята на дигиталния юан е различна. Той не е като криптовалутите, които ние познаваме. Криптовалутите са децентрализирани валути, а това е абсолютно централизирана валута. По-скоро това представлява електронна версия на обикновения юан. Държавната политика за налагането му, тъй като има известно неразбиране в населението, те прилагат доста агресивна политика. В Шънджън наляха около 10 млн юана като бонуси за хората, които използват дигитални портфейли. Същото нещо направиха в Ханджоу, в Чънду, където даже стигнаха до 40 млн. юана“.

Другата основна цел, свързана с електронния юан е да се намали печатането на пари.

Печатането на хартиени банкноти и сеченето на монети представляват разходи за централната банка. Това обясни гостът. „Ако всичко мине в електронната кошница, тези разходи отпадат и управлението на самите пари става по-лесно. Освен това, когато всичко е електронно и се знае кой юан от къде идва и къде отива. Много трудно може да се налагат подкупи и всички други порочни практики, познати на съвременния свят. “

Как работи програмата за нулев ковид на Китай?

Интересно е какви заплати получават хората от различните прослойки на китайското население? Защо бедността е нож с две остриета? Каква е сумата, която ти е нужна за живот, в различните части на страната? Политиката, която Китай води, за да изравни благосъстоянието на различните региони в страната? Държавната политика и информация за актуалните цени за превоз на контейнери до България и до вътрешността на Европа – какъв е седмичният ръст на цените?

Вижте целия коментар във видеото.