Плана на Китай за възстановяване на икономиката минава през засилване на ролята на малките и средни предприятия. Както винаги това е добре планирана стъпка от тяхното правителство. В България естествено всичко се прави с цел „Всичката пара в свирката“. Още от 2020 година се подчерта, че от ББР ще се финансират само наши фирми. Те естествено изобщо не отговарят на понятието МСП. За тях обаче се предлага финансиране на 10%, което е само 4 пъти над пазарните нива. Връщаме се в Китай, където се създава система за съхранение на данни. Чрез тези ресурси банките и държавата ще може да имат директен достъп до данните от предприятията. Целта е да се намали бумащината и да се улесни кредитирането.
Какво се предлага на МСП в Китай и какво на Българските предприятия.
В Китай се предлага част от лихвите по улеснените процедури по кредитиране да се поемат от държавата. Идеята е да се стимулират предприятия с добър кредитен статус. Важно е и те да отговарят на ориентацията на индустриалната политика. Не е планирано да се стимулират производства, които генерират лоши кредити. Ще се засили и важната роля на Националния фонд за гарантиране на финансирането.
За следващите 3 години в България ще се разчита на НПВУ.
Този план се криеше усърдно от управляващите и не бе обсъден до внасянето му в ЕС с работодателите и синдикатите. Нека се концентрираме какво той предлага на МСП в нашата страна. За разлика от Китай в него не е планирано да има насърчаване на кредитирането във високо технологични дейности. За държавата е удобно кредитирането на банките да се концентрира в строителството на жилища. Не е ясно кой ще ползва тези жилища при значително намаление на населението през следващите години. И в момента огромна част от жилищния фонд е е празна. Явно не сме си научили урока от 2008 година и повтаряме същите грешки.
Според плана средният годишен брой нови малки и средни фирми е с около 50% по-нисък в сравнение с годините преди финансовата криза през 2008 година.
Въпреки, че изрично е споменато в плана не се предвижда да се стимулират МСП. В плана са дефинирани и целите по отношение на възстановяването от кризата, породена от пандемията от COVID-19. Съгласно НПВУ прогнозите при непроменени национални политики сочат, че икономиката ще възстанови загубените си позиции едва през втората половина на 2022 г. Също там се казва че заетостта ще достигне пред кризисните си нива едва през 2023 г. За непросветените ще уточним през 2018 година безработицата е 5.2%, а през 2019 година безработицата е 4.2%. Безработицата през декември 2021 година е 4.8%. За тези, които са писали плана като г-н Дончев искаме да подчертаем, че въпреки войната заетостта е достигнала предкризисните нива. Не можем нищо да кажем за екипа на Канадеца, който го е преписвал и го криеше усърдно от всички нас.
НПВУ по документи трябва да рационализира и да ускори процедурите за предоставяне на ефективна подкрепа за малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица.
Гарантирането на подкрепа на МСП и непрекъснат достъп до финансиране е залегнало в НПВУ. Всичко това ще се осъществява чрез гъвкави условия за плащане. За целта ще се използва Компонент 3 от НПВУ. Това е Интелигентна индустрия, ИНВЕСТИЦИЯ и Програмата за икономическа трансформация.
Финансирането по Интелигентна индустрия е в размер на 216.5 милиона лева. То ще си използва изцяло за индустриални паркове.
Въпроса е защо са намесени МСП след като не става дума за тях?
В другия компонент на интелигентната индустрия отново са споменати МСП. Програма за икономическа трансформация е планирана с 1 349.5 милиона лева. Тази програма ще се изпълнява от министерството на г-н Лорер за когото писахме многократно. В бизнес начинанията си е доказал, че няма капацитета и възможностите да управлява МСП. Историята и дейността му се виждат най-добре от отчетите и ликвидираните фирми в Търговския Регистър.
От кои програми се състои въпросната интелигентна индустрия?
Програмата се състои от три фонда: Фонд 1 – „Растеж и иновации“, Фонд 2 – „Зелен преход и кръгова икономика“ и фонд 3 „Инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация“. Направлението предвижда обособяването на една мащабна грантова процедура на конкурентен подбор за технологична модернизация (260 млн. лв.). Втората грантова схема за ИКТ решения и киберсигурност в МСП (30.6 млн. лв.). Да го преведем на български според търговския регистър в България има 1.1 милиона фирми. Да всяка една ще се падне по 236.36 лева. Поради това, че става дума за 5 годишен период значи на година се пада по 47,27 лева. С тези пари всяка от тях ще може да си купи 10 бутилки олио. Или общо 0.5 Мв/ч електроенергия за всичките 5 години. Ако се предположи, че само 25% от фирмите са активни то това означава 4 пъти повече средства.
Грантовата схема ИКТ решения и киберсигурност в МСП.
При тази схема се падат по 27,82 лв на предприятие, което е цената на протектора за телефон. За самия телефон пари ще трябва да търсят от друго място. Иначе по научно му Грантовата схема за технологична модернизация цели повишаване на ефективността на производствените процеси. При тази схема се цели постигане на по-висока производителност, намаляване на производствените разходи. Основната цел е оптимизирането на производствената верига. Тук ще се финансира закупуване на ново технологично оборудване В него акцента е върху дигитализацията на производствените процеси. Грантовата схема за ИКТ решения ще подпомага внедряване на цифрови технологии в предприятията. Основно постигайки първо ниво „Компютризация“ и второ ниво „Свързаност“ на дигитализация на МСП. Естествено да не забравяме въвеждането на мерки за осигуряване на киберсигурност на предприятията.
Ключовете малки дружества със средна пазарна капитализация и дружества със средна пазарна капитализация!?!?
Геният който е писал плана и Харварда, който го е преписвал тук са стигнали висотата на слабоумието. Когато едно дружество е дефинирано със средна пазарна капитализация означава, че то е листнато на БФБ. Ако то е борсово дружество въпроса е каква е връзката между НПВУ, МСП и пазарната капитализация? Да се върнем на темата „Зелен преход и кръгова икономика“. Този фонд също е структуриран в две направления. Първото цели подкрепа на прехода към климатична неутралност чрез подобряване на енергийната ефективност. Второто цели независимост на ниво предприятие. За тази цел е предвидена грантова схема в подкрепа на МСП в размер на 200 млн. лв..Тук вече сумата за 5 години е 181.82 Лева. на предприятие. С тези пари може да се купят от всяко предприятие 181 вата панели, за инвертор и инсталация трябва да се измислят пари от някъде другаде.
Ключови финансови ресурси за МСП и големи предприятия в подкрепа на прехода към кръгова икономика.
В този фонд може да се разчита на 180 милиона лева за рециклиране на отпадъци. Да правилно сте разбрали. Става дума за насърчаване на технологии, свързани с рециклиране и повторна употреба на отпадъци. Те МСП имат огромна нужда от това. Хем ще си плащат на съответната община за извозването на отпадъците и това естествено не е свързано с генерирането им хем ще инвестират 80% от средствата по тази схема. Най-важното при българския модел е че след получаването на средствата трябва да се платят и данъци за тях.
Всъщност това е всичко за МСП и тяхното развитие на фона на война, висока инфлация и тежки последици от управлението на Ковид.