Продължете към съдържанието

Лабораторният модул „Уънтиен“ се скачи с китайската космическа станция

  • от
Лабораторният модул Уънтиен се скачи с китайската космическа станция

Китайската космическа станция добива все по използваем вид. Лабораторният модул „Уънтиен“ влезе успешно в орбита. В 3:13 часа на 25 юли, пекинско време се скачи успешно с основната част на китайската космическа станция „Тиенхъ“. Цялата операция бе осъществена в рамките на 13 часа. Съобщението е от Управлението на китайската програма за пилотирани космически полети. Дзоу Сюемей, ръководител на мисията към Центъра за управление на космическите полети, каза.

„Това е първото подобно скачване на големи модули на космическата станция в орбита, което е осъществено полуавтономно.“

Тя уточни, че по време на процеса е нямало проблеми и той е протекъл гладко. Очаква се тайконавтите от мисията „Шънджоу-14“, които в момента са в орбита, да влязат скоро в новия модул. Ракетата с тримата астронавти на мисия до новата китайска космическа станция беше изстреляна преди месец. Екипажът пристигна по-късно в същия ден. Съобщението бе на китайската космическа агенция.

Посещението се сочи като най-новата стъпка от програмата на Пекин да се превърне в голяма космическа сила.

Екипът е натоварен със задачата да „завърши сглобяването в орбита и изграждането на космическата станция“, както и да се занимае с „въвеждането в експлоатация на оборудването“ и провеждането на научни експерименти, съобщи държавният канал CGTN. Планирани са множество излизания в открития Космос, където астронавтите, които в Китай са наричани тайконавти, ще тестват важни функции на основния модул и ще проведат множество научни експерименти. Тримата мъже ще останат в Космоса в продължение на три месеца. Това е най-дългата досега мисия на китайски астронавти.

Модулът-лаборатория „Вънтян“ е дълъг почти 18 м, а диаметърът му е 4,2 м. Тежи около 20 тона.

Модулът-лаборатория Вънтян е дълъг почти 18 м

Модулът-лаборатория Вънтян е дълъг почти 18 м

Изстрелян е без тайконавт в него. Той би трябвало да се скачи с модула „Тянхъ“ – първия от космическата станция, който е на орбита от април. „Вънтян“ има три спални зони, тоалетна и кухня. Той има и секция за научни опити. Ще служи също за резервна платформа за контрол на станцията при инцидент. Очаква се китайската космическа станция „Тянгун“ (Небесен дворец) да започне работа до края на годината. След „Вънтян“, тримата тайконавти от мисията „Шънчжоу-14“, които са на орбита, ще посрещнат още един модул – „Мънтян“, вероятно през октомври. Тогава станцията ще придобие Т-образна форма. За да бъде достроена китайската космическа станция, което е предвидено да стане до края на 2022 година, е нужно да бъдат пренесени още два лабораторни модула от по 20 тона. През 2022 ще има още два транспортно-товарни полета, както и две пилотирани мисии до „Тянгун“.

По размер ще прилича на бившата станция МИР.

Китайската космическа станция ще е значително по-малка от Международната космическа станция (МКС). Китайският вариант, според експерти, прилича много на съветската космическа станция „Мир“= Тя беше в експлоатация между 1986 и 2001 година. Ако МКС прекрати работата си в следващите няколко години, както е предвидено, Китай ще е единствената държава, която разполага с постоянна станция в Космоса. Очаква се да остане в действие поне 10 години.  Вчера бе съобщено, че Русия ще се оттегли от Международна космическа станция след 2024 г. Те също ще започнат разработването на своя национална орбитална станция.

Китай инвестира милиарди евро в космическата си програма от няколко десетилетия.

Страната изпрати първия си тайконавт в космоса през 2003 г.  През 2019 г. приземи космически апарат на обратната страна на Луната, което беше първото такова кацане в света. През 2020 г. Китай донесе проби от Луната, а през следващата година приземи малък робот на Марс. Китай също така планира да изпрати хора на Луната до 2030 г.

Етикети: