Имаме нов рекорд от -8421.6 милиона отрицателно търговско салдо. Може ли от трагичното ни управление да се извлекат дивиденти?

Имаме отрицателно търговско салдо според НСИ с нов рекорд и размер от -8421.6 милиона. Ръста спрямо 2020 година е 4,2 пъти, а спрямо миналата година само 2,6 пъти. Откакто министър на икономиката стана Кирил Петков, а министър на финансите Асен Василев са изминали само една година и два месеца. Впоследствие първия даже временно и случайно стана премиер на родината ни. Какво успяха да сътворят за този период от малко над година се вижда от националната ни статистика.

Ако въпросните двама са завършили Харвард и не са научили икономиката нека да разгледаме и обясним всъщност какво се случва и какво ни чака заради това отрицателно търговско салдо.

Този път ще се опитаме да обясним на български език ясно и точно икономическите показатели, които публикуваме. За тези, които твърдят, че публикуването на данни и тяхното тълкуване е политическо и тенденциозно ще отговорим с банални обяснения и прогнози. Умишленото правене на погрешни политики е престъпление спрямо нацията ни и да това е варварски политически акт. Слугуването на чужди държави освен, че е престъпление се класифицира и като родоотстъпничество.

Какво означава търговския дефицит и може ли това отрицателно търговско салдо да се окаже в крайна сметка полезно за икономиката ни.

Търговският дефицит възниква, когато вносът в страната е по-висок от износа и. Това е ситуация, при която страната купува повече от други страни и продава по-малко на други държави. Обикновено изчисляването на търговския дефицит се извършва на годишна база, но може да бъде и за по-краткосрочен период. Сметката за международните транзакции (известна още като платежен баланс) записва всички икономически транзакции между резиденти и нерезиденти на страната.Другото име на търговския дефицит е отрицателен търговски баланс (OTБ).

Разяснение на търговския дефицит или т.н. отрицателно търговско салдо

Всички международни транзакции на стоки, услуги и комбинация от стоки и услуги се вземат предвид при изчисляването на търговския дефицит. Платежният баланс на страната се състои основно от текуща сметка, капиталова сметка и финансова сметка. Текущата сметка записва всички материални и нематериални транзакции между държавите. Ако текущата сметка показва отрицателен баланс, тогава има отрицателен търговски баланс в текущата сметка. По подобен начин капиталовата сметка записва всички капиталови разходи. Тя измерва входящите и изходящите потоци на средства под формата на капиталови разходи от една страна в друга. Дефицитът в капиталовата сметка показва, че в икономиката има повече изтичане на капитали, отколкото входящи.

За сега е ясно, че според БНБ преките чужди инвестиции от януари до юни 2022 са намалели 52,3%

При управлението на „успешният“ бивш премиер Кирил Петков и вицето му и финансов министър Асен Василев чуждите инвестиции в страната са намалени наполовина. Преди тях те просто си бяха трагични заради управлението на минискус Председателя ни. Преките чужди инвестиции от януари до юни 2022 г. са в размер на 289,2 млн. евро, като намаляват с 317,1 млн. евро, или с 52,3% спрямо същия период на миналата година. Всичко това е заради индикаторите както и въпросното отрицателно търговско салдо
През всеки от последните три месеца чуждестранните капитали, които излизат от страната, са повече от инвестициите в България.

Въпросните транзакции не могат да се нарекат паническо, но са си чисто бягство на капитали от България.

Това е най-добрата независима оценка на икономическата политика на въпросните разрушитери на икономиката ни. През април нетният поток на чуждите инвестиции е отрицателен в размер на минус 234 млн. евро, през май е минус 221 млн. евро, а през юни – минус 138,6 млн. евро. Явно напускането на „успешните“ управляващи е успокоило малко но не достатъчно инвеститорите.

Причините и последиците от нашето отрицателно търговско салдо.

В дебелите учебници, които явно не са познати в Харвард или горепосочените не са се запознали с тях има ясна дефиниция. Търговският дефицит възниква главно при две ситуации изброени по долу както следва:

Първата ситуация е, когато местната държава не произвежда достатъчно стоки и/или услуги в границите на страната. Следователно, за да отговори на вътрешното търсене, страната е принудена да внася всякакви  стоки и/или услуги от други страни.  При това положение вносът винаги ще надвишава износа на страната. За малка част от тези проблеми вече писахме с данни и наименования на редица стоки.

Втората ситуация е, когато заради технологични, капиталови изисквания, местни правила и разпоредби и други фактори, готовите стоки се произвеждат и доставят от чужди страни. В конкретния случай суровините за тези готови стоки се изнася от местната страна на безценица. В такава ситуация страната изнася суровини, но в същото време внася готови стоки. Тъй като добавянето на стойност се извършва върху готовите стоки, стойността на вноса има тенденция да бъде по-висока от стойността на износа. В България положението е още по трагично и се задълбочи при управлението на последните правителства. Последвайте линковете за да разберете смисъла на писаните до момента повече от 10 години анализи от нас.

Тези причини (които не са изчерпателни по своята същност) увеличават и въпросното отрицателно търговско салдо на страната.

Има и други фактори, които оказват влияние, но те са несъществени. Ако държавата ни през последните години не се управляваше от Пожарникари и набедени финансисти и икономисти завършили някъде си и имащи бизнес със затихващи функции това нямаше как да стане. Проблема се усложнява силно и заради натиска и намесата на чужди държави в икономиката и управлението на страната ни.

Какви са ефектите от отрицателното търговско салдо.

Има много резултати или ефекти от търговския дефицит. Те могат да се систематизират както следва:
Държава с отрицателен търговски баланс изисква много чуждестранна валута. Това е необходимо, за да запълни празнините между износа и вноса на страната. В резултат на голямото търсене на чуждестранна валута местната валута отслабва за определен период от време. Това се случи в Турция през последната година. 

Тъй като в страната има голям внос, гражданите на страната получават разнообразие от продукти на конкурентни цени.

Прекомерната зависимост от вносни стоки води до по-малко търсене на местни стоки. Всички тези предпоставки в крайна сметка водят до по-малко вътрешно производство и по-малко индустриализация. Такава ситуация от своя страна води до различни финансови аномалии и неблагоприятни ефекти върху местната икономика и обществото като цяло. Това може да бъде по-слабо използване на местни ресурси – суровини, минерали. За съжаление при нас ефекта е очевиден. Ресурсите са отдадени на концеси на чуждестранни компании. Те от своя страна не са заинтересовани да ги предоставят на местния бизнес и ги изнасят на безсмислено ниски цени. Основната им цел е да се скрият или намалят, концесионните такси към бюджета. Крайният резултат от дейността на концесионерите е минимален за бюджета на България, но вредата която и нанасят е огромна.

Огромен проблем са човешките ресурси, които мигрират в по-развитите икономики на запад.

Хората се интересуват от тяхното лично благосъстояние и напускат страната ни. Така те подхранват икономиките на други страни въпреки вложените огромни средства от нашето общество за тяхното образование и здравеопазване. Получават се и проблеми с безработицата, проблеми със закона и реда и т.н. Всичко това бе утежнено от зверското затваряне за години на цели бизнеси без компенсация заради COVID-19. Поради по-ниското производство и по-малките възможности за данъчно облагане за правителството в крайна сметка неизбежно се стига и до по-високо данъчно облагане на обществото и индустрията. По отношение на данъчното облагане на стоки и доходи се получава и друг ефект. Правителството има все по-малко разходи за инфраструктура и развитие на страната. Това естествено първо рефлектира върху поддържането и строителството на пътища и друг вид инфраструктура.

При указването на тези фактори трябва да се отбележат редица специфики характерни за България.

У нас местната валута не може да „отслабне“, защото е фиксирана към еврото. Общото отслабване на Еврото и сгромолясването му дори към долара в случая не може да помогне. Поради високия натиск и необходимост от валута правителството ни е принудено да увеличава външния дълг. Вторият ефект е доста забележими и  бе забелязан от Евростат и за него също писахме. Става дума за увеличение на дефицита като процент от БВП. Нашата страна стана рекордьор в това отношение както през Q4 на 2021 така и през Q1 на 2022 година. Огромните масови протести през 2020 година също бяха част от проблемите свързани с търговското салдо и корупцията. Задаващите се зимни месеци при тези обстоятелства и добавяйки и кризата с енергоносителите също може да предизвикат още по-масови протести.

Както и при всички държави с подобни проблеми най-големия от тях си остава корупцията.

У нас проблема с корупцията е огромен. Неспазването на законите започва от самото правителство. Още помним пресните случаи със заповедите за Covid-19. Те се издаваха всеки месец като отменяха предишната заповед, но по същество това бе съща заповед. Целта на тази маневра бе една – да не може тези заповеди да се обжалват. Процедурата по обжалването трае повече от месец. Така никога не може да се приключи делото поради липса на предмет, защото се издава същата, но нова  и очевидно пак незаконна заповед.

Същото се случва и на общинско ниво.

Наредбите за местните такси се обжалват и още на първа инстанция съответната община отменя жалената наредба и приема абсолютно същата. Това не може да се нарече несъвършенство на законодателството, а си е просто злоупотреба с власт. Тук стигаме и до такива колективно безотговорни органи като народното събрание, министерски или общински съвет, които според НПК са недосегаеми. Срещу които не може да се заведе дело, защото наказателната отговорност е персонална. 

Всички тези  ефекти (които не изчерпват всички възможни случаи) са резултат от отрицателния търговски баланс на страната.

Какви са предимствата на търговския дефицит и може ли те да се използват в България?

• Основното предимство на търговския дефицит е предоставянето на разнообразие от продукти и услуги на конкурентни цени на гражданите на страната. Това или прави местната икономика по-конкурентноспособна или просто унищожава локалното производство.
• В началните етапи на отрицателния търговски баланс стандартът на живот на гражданите на страната се подобрява. Наливането на заемни средства и „подпомагането“ на бизнеса често са мечешка услуга и за бизнеса и за населението. Всичко е прекрасно в краткосрочен план и огромен проблем в дългосрочен. Най-добрия пример за това е Гърция, при която външния дълг достигна до колосални размери. При тях също имаше фиксирана валута в случая еврото.
• В краткосрочен план отрицателният търговски баланс помага на компаниите да преодолеят недостига на стоки и услуги. От друга страна ги прави зависими от съответните чуждестранни доставчици и лесно могат да бъдат изхвърлени от пазара при сътресение при веригите за доставки. Не бива да се пренебрегва и факта, че убивайки местното производство цените на вноса в крайна сметка се увеличават. За съжаление това става с помощта на ЕК, за което също писахме.
• Поради конкурентните цени рискът от инфлация в страната е по-малък. По-принцип това е така, но в момента в България и без това инфлацията е прекалено висока. Намаляването на цените у нас на база конкуренция е почти незабележимо на фона на гигантския скок на инфлацията.
• С помощта на вноса местната индустрия и населението получава възможност да потребяват повече от нормалния производствен капацитет на страната. Това е точно ефекта от „раздаването“ на пари през последните близо три години. И тук спецификата у нас е интересна и в полза на определени групи бизнесмени и физически лица.
• В повечето случаи отрицателният търговски баланс насърчава допълнителни преки чуждестранни инвестиции в страната. За съжаление поради плашещото неумение на „успешните“ управляващи, да се справят с проблемите  инвеститорите обаче бягат от България както писахме по-горе.

Това са само част от основните предимства заедно с българската специфика, но не са всички възможни.

Недостатъци на търговския дефицит

• Тъй като вносът на страната е по-висок от износа на страната, има намаляване на вътрешното производство. По-малкото вътрешно производство води до ситуация на безработица. Както вече споменахме в България този ефект е минимален на този етап поради силната миграция на населението в трудоспособна възраст в посока Европа. За съжаление в дългосрочен етап ще се окаже огромен проблем.
• Отрицателният търговски баланс (OTБ) може да доведе до по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) поради по-ниско ниво на производство. В момента е очевидно, защото ръста за Q1 на 2022 спрямо предишното четиримесечие Q4 на 2021 година е само 0.8%, което е даеч от лидерите в ЕС. При Румъния ръста е 5.1%, а при Ирландия 6.3%, което е нормално при възстановяването на икономиките им.

Други недостатъци при търговски дефицит са.

• Търговският дефицит води до отслабване на националната валута. Това в България не може да се каже еднозначно. В момента нашата валута е свързана с еврото, което от своя страна се обзеценява спрямо основните валути. Една от причините да се бърза с приемането ни в Еврозоната е че в деня преди влизането ни може да се направи корекция на валутния курс, която може да се окаже неблагоприятна за бизнеса и населението и те да загубят спестяванията си.
• Отрицателният търговски баланс може допълнително да доведе до дефлационна ситуация. За сега в краткосрочен аспект такава ситуация не се очаква проди ръста на горивата. За съжаление в дългосрочен аспект това е напълно възможно.
• Отрицателният търговски баланс изнася работни места в други страни. Това се дължи на намаляването на местното производство. Затварянето на производства и усиления внос вече довеждат до отлив на инвестиции и закриването на цели индустрии, за което вече писахме.
• В разгара на привличането на повече чуждестранни инвестиции в страната, правителството може да заложи на риск своите активи и ресурси. Правителството привлича ПЧИ, за да преодолее търговския дефицит. Унас такава опасност за сега няма, защото имаме огромен спад на и без това мижавите чуждестрани инвестиции.

Всъщност идеална ситуация в икономическата реалност не съществува.

Връзката между въпросното отрицателно търговско салдо и националеният дълг

Дефицитът и дългът са макрофинансови терминологии, които често се бъркат като еднакви. Националният дълг са парите, дължими от държавата на някаква финансова институция или друга държава съответно законов орган. Дефицитът показва промените в платежния баланс. Националният дълг е предимно дългосрочен, а дефицитът е сравнително краткосрочен. 

Търговският дефицит обикновено изобразява слаби икономически условия, докато националният дълг не означава директно слаби икономически условия.

За пример могат да се посочат САЩ или Япония, които имат най-високите нива на национален дълг, а икономическите условия са сравнително добри. Друг пример е Германия, където успяха да натрупат огромни дългове, но при отрицатени лихви, което стимулира икономиката им, защото дефакто кредиторите плащат.

През този период на отрицателни лихви минискус Председателя ни се хвалеше, че не е взел дълг при суперизгодните отрицателни лихви.

Лошото и безотговорно управление през последните години дава своя ефект. За наше съжаление обаче най-често дефицитът в продължение на години се комбинира, за да образува национален дълг.  Огромният дефцит, който имаме до момента може да надхвърли 20% до края на календарната година. В момента се оказва, че ние не взехме дълг при отрицателни лихви, но се натискаме да вземем при положителни.

Заключение

В общия случай търговският дефицит е полезен само в краткосрочен план. В краткосрочен план отрицателният търговски баланс помага на страната да преодолее високата инфлацията. Той осигурява на гражданите на страната разнообразие от продукти. В близка бъдеще стандартът на живот на гражданите на страната се подобрява или задържа на текущото ниво. Хората и индустрията получават достъп до конкурентни продукти на конкурентни цени. За съжаление отрицателния търговски баланс не е от полза в дългосрочен план. В дългосрочен план отрицателният търговски баланс възпрепятства вътрешния производствен капацитет на страната. По този начин възпрепятства осигуряването на заетост. В крайна сметка това води до обезценяване на валутата и сценарият с инфлацията се мултиплицира в съответната страна.

Извода е, че това отрицателно търговско салдо е благоприятено само за по-кратък период.

В повечето случаи чрез него се преодолява всички ограничения в разнообразието на стоки. В последващата обезценка на валутата се увеличава износа и производството. За съжаление поради валутния борд ние не може да се възползваме от този положителен ефект. Най-добре се вижда ползата от обезценката при съседна Турция. За три години от положително ни търговско салдо към съседната ни страна днес имаме отрицателно от -1820 милиона. Само ръста от миналата година за същия период е 4.17 пъти. Подобно е положението с Русия, където ръста на отрицателното ни салдо достигана абсолютен рекорд за полугодието от  -5628.1 милиона. При Китай той е -2259,2 милиона и т.н.

При нас няма как да хвърлим вината изцяло на COVID-19. Явно при същите условия е видно, че Турция е увеличила износа си а ние не. 

Истината е че износа ни към трети страни се е увеличил, но не може да компенсира тоталния ръст на вноса. Ефекта от липсата на адекватни стимули за обновяване на икономиката ни ще го усетим всички ние и то много скоро. Раздаването на пари явно не е решение и задълбочава дисбалансите.

Можете да прочетете и за други „успехи“ на бившето правителството. Част 1ва,  2 ра, 3 та, 4 та, 5 та  , 6 ма ,  7 ма,  8 ма, 9та, 10 та, 11 та, 12 та, 13 та, 14 та, 15 та, 16 та, 17 та, 18 та, 19 та, 20 та, 21 ва, 22 ра  както и за най-голямото предателство извършено от ПП заедно с ГЕРБ и ДПС.

Както знаете господарите от САЩ на тези национални предатели в духа на Гьобелс забраняват свободното слово. Цензурираните от Linkedin статии може да прочетете тук. За да не достига информацията от нас до 30 000 ръководители и вземащи решения бизнесмени Linkedin деактивира акаунта на председателя на БКТПП г-н Лъчезар Динев за 2 месеца. Според правилата на „свободния свят“ хората не трябва да мислят, публикуват данни и да ги анализират и най-вече не бива да се предоставя каквато и да е алтернативна информация от или вътре в страната ни, която е в разрез със смешната пропаганда на печатащите зелени хартийки за купуване на български депутати. Свобода на словото, свобода на изразяването и мисълта желание за справедливост докато САЩ управляват в България няма как да има. Мислете за кого гласувате!