Защо от българските студенти само 5% работят, а българските работодатели се оплакват от липса на работници?

Българските студенти изобщо нямат стимул да работят както техните колеги на запад. Проблемът не е само в работата. Проблемът е в стажовете, взаимодействието с бизнеса и тяхното бъдещо развитие  Съгласно  проучване направено от Eвростат голяма част в случая над 75% от учащите се  в западна Европа работят. Излиза, че обучението там е по добро и то след  или може би защото студентите там учат и работят.

Каква е ситуацията в България и може ли това да бъде променено.

В момента Българските студенти са около 230 хиляди.  Това е една огромна армия. Може да прибавим и учениците от горните класове които имат право да работят според кодекса на труда. В този случай общия брой на учащите се, които са изключени от пазара на труда може да достигне до 500 хиляди. Тази огромна маса може да реши почти всички проблеми при недостига на работна ръка. Причината за поговорката вода гази жаден ходи си е наша. Ние всички сме си виновни за това положение.

Въпросът за работа и образование виси със страшна сила!

Защо тези млади хора Българските студенти учат и не добиват житейски опит? Те всички имат глави на раменете си. Абсолютно всички могат, както да копаят картофи, така и да пишат софтуер, не те не работят. Не мисля, че варианта тип социализъм и хайде всички на бригада ще е от полза в случая. Но да бъдем реалисти те могат да са и мениджъри и в същото време да управляват проекти. Но заради нашето безхаберие резултата е че те са изключени от пазара на труда.

Да направим анализ на пазара на труда на учащите се в университети и горните класове на училищата.

Трябва да разберем и е необходимо да вникнем в психологията на българския студент. Най-важното естествено е да разберем, защо тези хора не искат да се включат на пазара на труда и по този начин не допринасят за икономиката на страната ни. При текущата ситуация те се оказват потребители на услуги без принос. Крайният резултат при по-голяма част от тях е плачевен за държавата ни. Те дори не остават в България и заминават да подхранват други икономики по света.

Въпроса не е труден но е жизнено важен.

Защо дори Българските студенти както и всички останали повтарят едно и също. Когато Той замина за Англия започна да работи усърдно. Докато беше в България обясняваше, че те го лъжат че му плащат а той ги лъже че работи. Това беше изключително гордо обяснение.
В момента имаме два проблема.
Първи проблем. Завършилите български учебни заведения не са подготвени да започнат веднага работа. Втори проблем. За тях всеки работодател трябва да отдели време и средства за да ги обучи.
Това са ресурси, които тежат на родната ни икономика. По-трагичното обаче е че тези млади хора ги обучаваме ние с наши средства. Когато си вложил толкова много и средства и време в тях си е чист мазохизъм да ги подаряваме на пазара на труда извън България.

Защо е необходима спеша промяна, но не тип Канадец дошъл да унищожи България?

Най-важното е студентите да са подготвени а не да са продукт на ширпотребата наречена Българско образование. Втория но не и по-малко важен въпрос е те да допринесат за обществото ни преди да ги харижем на други нации безплатно. За целта след всеки семестър обучение трябва да следват стаж и то не от два месеца. Този стаж както е практика на запад е безплатен или при символично заплащане. Плюса е и за икономиката и за самите студенти.

Всичко това трябва да се постави на законова база.

Трябва да има държавническо мислене. Не трябва да допускаме, това което направиха онези чужденци от Канада заедно с онзи дето управлява България 11 години. Те поканиха „бежанци“, които са вече по 1000 на ден да стават Български Граждани по ускорена процедура за три години, за което писахме подробно. Последната поправка на Закона за Българското Гражданство е внесена в парламента на 26.03.2022 година с подписа на Кирил Петков и гласувана в купом от всички, които не мислят за България. Очевидно тяхната цел и на техните ментори от САЩ е да се смени и заличи генофонда на България.

Всъщност всичко започва от едно друго изследване на Евростат.

В този документ се казва, че мъжете в България остават в жилище на родителите си до 35 години. При жените е съвсем малко по-малко. В тази класация сме на 4 то място в ЕС. На запад и най-вече на север тази възраст на напускане на семейното гнездо е около 20 години.

При жените е съвсем малко по-малко.  На запад тази възраст на напускане на семейното гнездо е около 20 години. Когато навършат пълнолетие или  няколко години по-късно е обичайно децата да напуснат родната къща. Тук трябва да отбележим и друг важен момент. Този дом обикновено е под наем и да родителите също нямат собствено жилище.

Като резултат от посочените нерешени въпроси в образованието имаме трагичен ефект.

Когато тези „обучени“ студенти завършат голяма част бягат от България. Тези които остават се смесват с тези, които не са преминали обучение във висши училища. Като финален резултат сме на второ място в ЕС като процент на риск от бедност, процент на тежки материални и социални лишения и дял на домакинствата с много нисък интензитет на работа при младите хора от 15 до 29 години.

Защо Нещата в България изобщо не стоят по този начин?

Има един фактор, който е в основата на проблема. В България има огромен жилищен фонд. Вече имаме цели региони абсолютно обезлюдени. Този жилищен фонд изобщо не е в прекрасно състояние, но го има. В същото време като капак на всичко населението на България стремително намалява. През последните години като важна добавка имаме усиленото производство на жилища. В резултат се оказва, че дори и Българските студенти притежават по няколко жилища. Изобщо за нормална практика се приема всяко едно дете от семейството да притежава собствено жилище.

Когато въпросните деца замина да учат или работят в чужбина нещата коренно се променят.

Във Великобритания трябва да платиш наема си който е минимум 700 паунда седмично. Това те кара да работиш за да може да покриеш този и още редица неотложни разходи най-вече обикновените разходи за живот.

в България това не ти е необходимо.

Както вече споменахме голяма част на семействата притежават собствено жилище. Българските студенти живеят при родителите си или близко до тях. Те не изпитват нуждата да плаща наем или да се грижи за прехраната си. Обикновено родителите ще се постараят да допринесат за семейния бюджет на „детето“. Това бива в парично изражение или просто те доставят храна на своите деца. Тук се включват и така наречените „буркани“.

Тогава у детето възниква съвсем резонния въпрос, ами аз защо да работя?

При тези обстоятелства е изключително трудно работодателите да стимулират своите работници. Те винаги си повтарят „Ами аз мога и да работя мога и да не работя“. Проблема с допълнителните разходи за обучение също тежи на работодателите.

Може би става банално, но за да се реши проблема всъщност няма политическа воля.

В повечето държави данък сгради е не съизмерим с плащаните в момента в България данъци. Данъка за жилището в България обикновено варира от 50 до 200 лв. Това е в зависимост от големината на жилището. Местоположението на жилището. За съжаление цената която се плаща за поддържането на обществената инфраструктура наоколо нямат пряка връзка с положението на имота. Примерно цената на данъците в Банско надхвърля тази в София, защото бил национален курорт.

Има други два огромни проблема единия от тях е разделянето на данъците за физически и юридически лица.

Няма никаква логика физическите лица които генерират доста повече боклук да плащат такса битови отпадъци по-ниска от офис в който няма генериран какъвто и да е битов отпадък. Няма абсолютно никаква логика данък сгради при юридически лица да се различава в пъти от данъка който плащат физическите лица. Разликата пак я плащат физическите лица в продуктите и услугите, които създават. Важното е да се отбележи, че тези недомислици създават по-големи проблеми, за които пишем в момента. Те изкривяват пазара на труда и необходимостта от „запазване“ на имота при неплащане на данъците.

Всичко това недомислие и липсата на политическа воля водят до следните резултати.

Когато данъка е много нисък говорим за 100 лв или 200 лв на година той не е проблем да бъде плащан. Говорим за 10 тина лева на месец. В този случай резонно възниква въпрос у младия човек. След като данък е толкова нисък, а аз притежавам жилище нямам нужда да работя. Аз не плащам никакъв наем и това ме устройва. Когато започна работа Аз няма да настоявам да продължавам тази си работа. При най-малкото усилие напускам, Защото мога да работя мога и да не работи.

Ако данъците за физически лица бяха по-високи щяха да са постигнат два ефекта.

Първи Ефект
Този ефект е изключително важен за икономиката на която и да е страна. Това щеше да принуди голяма част от неработещите да си намерят работа под заплахата да загубят жилището си. При липса на високи и постоянни доходи те няма да мога да платят данъците си. Друг е въпроса защо се плащат компенсации за безработица на лица, които притежават няколко жилища. Те могат да се издържат като ги отдават под наем. В този случай ресурса да се насочи към наистина нуждаещите се, които не притежават имоти.
Втори ефект
Ако вместо 100 се плащаха 7000 лева на година всеки един от тези които плащат тези средства щеше да изисква. Нямаше да е безразличен, когато вместо да се поставят 7 см. асфалт се поставят 1 см. или максимум 2 см. и очевидно някой краде. Той щеше да задава въпроса, защо се прави маркировка по пътищата по няколко пъти в годината, а не веднъж на 5 или 10 години. Щеше се интересува от решенията на Общината и спазването на законодателството. Той лично щеше да бъде контролен орган на всяка дейност която се извършва от общината. Защото той знае, че плаща тези пари и те са собствените му данъци. Никога той не ще иска те да не бъдат откраднати всичките.

Но когато става дума само за 100 лв той казва така – Няма да им се бъркам за да не ми вдигнат данъците.

Така едни ни крадат и не създават Блага за обществото, а другите плащат уж малко и не са принудени да работят. От всичко това губи икономиката на която и да е страна и България не е изключение. Това е една от огромните причини българските учащи да не искат да работят.

Може би е добре да се каже какво се случва в други държави.

Да вземем за пример социалистически Китай. Много хора не разбират че там данъците може да са ниски, но те всъщност не притежаваш собственото си жилище. Ако „купиш“ дом всъщност го вземаш под наем за 70 години от държавата. За това те изключително много обичат държавата си и имат респект към нея. Резултата е че ти е нужно всеки месец да плащаш сума, която е свързана с изплащането на Твоето жилище. То не преминава във владение на твоите деца и внуци.

В този случай и си принуден да работиш.

По същия начин е устроен живота във Великобритания. За разлика от Китай там жилището е „твое“ за цели 99 години. Ефектът който получават е абсолютно същия както и в Китай. Твоите деца и внуци не притежават жилището и трябва отново да го изплащат след нови 99 години. Тук имотите не са на държавата, а на кралския двор, които са олицетворение на държавата и народа лудо ги обича. Така са устроени тези общества. Всичко това стимулира пазара на труда и от там икономиката и този модел дава възможност за развитието на страната.

При тях липсата на работна ръка е в пъти по-малка отколкото при нас в България.

Работната сила, която постъпва на работа от своя страна изпълнява своите задължения абсолютно стриктно. Производителността на труда е много по-висока. Причината за това е проста. В случай че загубят своята работа и доходи те няма да могат да изплащат своето жилище. Няма да имат и нормален стандарт на живот. Относно цената на труда в България трябва да подчертаем, че при този модел заплатите ще бъдат много по-високи. Причината е проста. Всички трудещи се трябва да покрива въпросните разходи, които ще са подобни на тези на запад. Ще имаме и още един ефект. Тогава ще изчезне неистовото желание за миграция на запад. При работодателите няма да се променят нещата. Няма да им е проблем да платят повече за по-висока производителност на труда. Винаги сме давали за пример, че за работодателя е важно да се свърши работата, а не количеството неработещи или полуработещи служители с ниски заплати.

Зад океана положението е още по-тежко.

Там за да завършиш образование взимаш заем който си длъжен да плащаш цял живот. За жилище още един заем и т.н. При Българските студенти това естествено не е така. В САЩ това от своя страна ги стимулира да работят цял живот. Пак ще подчертаем, че САЩ е най-добре устроеният трудов лагер на света. Не е концентрационен, защото е декнцентриран и е повсеместен по цялата територия. За цените на жилищата там няма да коментираме.

Така че причината Българските студенти да не работят и да бъдат изключен от пазара на труда е в нашето си общество.

То трябва да се грижи за Българските студенти, а те да добавят стойност за нашето обществото. Същия е проблема и с нашия си Европейски Съюз, който харчи нашите пари по безумен начин. Проблема е изключително остър и трябва да бъде решен в най-скоро време ако не искаме населението на държавата ни да изчезне, а икономиката да навлезне в един вечен застой.

Абонирайте се за нашите новини в свободната медия Телеграм https://t.me/BulgariaChina