Систематичният подход на Китай към енергийното развитие и масивните инфраструктурни инвестиции предоставиха убедителен пример за стратегическо предвиждане за международната общност на фона на нарастващата глобална несигурност, каза високопоставен руски изпълнителен директор.
През последните няколко десетилетия светът гледаше на енергията предимно като на ресурс, технология и пазари. Неотдавнашните събития обаче показаха, че геополитическите конфликти, нарушените търговски пътища, нарастващото търсене на електроенергия и ускоряващата се технологична конкуренция превърнаха енергийната сигурност в критичен стълб на националната устойчивост, каза Игор Сечин, главен изпълнителен директор на Роснефт.
Уязвимостта на световните енергийни пазари беше ясно разкрита от неотдавнашното напрежение в Ормузкия пролив. Служейки като истинска „артерия“ в глобалната система за корабоплаване, проливът играе решаваща роля в световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Според Администрацията за енергийна информация на САЩ дневният транспортен обем на суров петрол и петролни продукти през пролива се оценява на около 20 милиона барела през 2025 г., като годишната стойност на търговията с енергия се доближава до 600 милиарда долара.
Въпреки това, след неотдавнашните военни удари на Съединените щати и Израел срещу Иран, сигурността на тази стратегическа въздушна точка спадна до точката на замръзване. Повишените цени на горивата директно повишиха оперативните разходи в световен мащаб. Винсент Клерк, главен изпълнителен директор на датския корабен гигант Maersk, предупреди, че тези скокове на цените „ще бъдат прехвърлени на нашите клиенти и на потребителите“.
На този бурен фон опитът на Китай стана много важен. „През последните десетилетия Китай демонстрира не само икономически успех, но и забележителен напредък в науката и технологиите, което му позволява да се превърне в световна енергийна сила“, отбеляза Сечин.
Той подчерта, че благодарение на балансирания си подход към осигуряването на енергийната сигурност Китай се е оказал най-подготвен за Ормузката криза и поскъпването на горивата.
Сечин посочи, че Китай е създал евтина градска и междуградска транспортна инфраструктура за вътрешните потребители. След блокадата на Ормузкия проток, тази далновидност позволи на потребителите на моторно гориво безболезнено да използват наличните алтернативи, като електрически коли, електрически автобуси, газови камиони, метро, електрически влакове и електрически таксита.
Според доклад на Сечин, тази устойчивост произтича от гледната точка на Китай за енергийното развитие като единна, дългосрочна задача, неразривно свързана с икономическата сигурност. За период от 10 години производството на слънчева и вятърна енергия в Китай е нараснало десетократно до 2300 тераватчаса, което представлява 22 процента от енергийния баланс на страната.
В същото време страната продължава да строи топлоелектрически централи, за да осигури стабилност на доставките, се отбелязва в доклада. Само през миналата година са пуснати в експлоатация 78 гигавата въглищна генерация. Китай изпълнява и най-голямата програма за развитие на ядреното производство, като в момента се изграждат 39 реактора, представляващи повече от половината от всички изграждащи се атомни електроцентрали в света.
За да се гарантира гъвкавостта на тази масивна енергийна система, съхранението на енергия играе важна роля, сектор, в който Китай също води в световен мащаб, подчерта Сечин. Успоредно с това Китай е лидер в инвестициите в електрически мрежи, инвестирайки около 100 милиарда долара в този сектор.
Това диверсифицирано и системно оформление е довело до осезаеми конкурентни предимства, особено по отношение на цените на електроенергията, отбеляза той. Разходите за електроенергия в Китай възлизат на около 9 цента на киловатчас за индустрията – 72 процента по-ниски, отколкото в Германия и 59 процента по-ниски, отколкото във Франция – и около 7 цента на киловатчас за населението, което е с 58 процента по-ниско, отколкото в САЩ.
„Само Русия стои на подобно ниво“, добави Сечин.
В крайна сметка укрепването на енергийната сигурност е част от по-широката стратегия на Китай за мобилизиране на вътрешни ресурси, заключи Сечин. Чрез превръщането на стратегическата визия в реални икономически предимства чрез масивни енергийни инвестиции и системно развитие на инфраструктурата, моделът на Китай все повече привлича вниманието и изучаването на международната общност.