Докато повечето деца в Хонконг намират убежище у дома, Бобо* прекарва годините си в началното и средното си училище постоянно в повишена готовност, винаги търсейки ново място, където да се скрие в апартамента си.
„Всеки ден трябваше да измислям как да избегна този човек, как да намеря друго безопасно място в апартамента“, каза младата жена, която е претърпяла многократно сексуално насилие от член на семейството.
Друго момиче, Муи*, каза, че нощите и училищните ваканции са най-ужасните моменти. Често се събуждаше рязко с осъзнаването, че останалата част от семейството или спи, или е навън, оставяйки я сама с втория й баща.
Освен че я малтретираше сексуално от 13-годишна възраст, вторият баща на Муи я караше и биеше, а понякога дори я изгонваше насила от дома като наказание за неподчинение.
„Чувствах се така, сякаш напълно бях загубила свободата си“, каза 25-годишната жена, която запази мълчание в по-младите си години от страх, че проговарянето може да коства дома на нея и майка й.
Преживелите сексуално насилие, като Бобо и Муи, призовават Хонконг да въведе ново престъпление за продължително сексуално насилие над деца, което ще се справи с повтарящото се насилие за продължителен период от време. Техният призив идва, когато Бюрото по сигурността се подготвя да започне обществена консултация за реформиране на законите за сексуални престъпления, които са останали до голяма степен непроменени от 50-те години на миналия век.