На пръв поглед най-модерният технологичен сектор на Китай – от алгоритмичните пробиви на DeepSeek и Zhipu AI до хардуера на Unitree Robotics и ChangXin Memory Technologies (CXMT) – отразява екосистемата на Силиконовата долина, подкрепена от рисков капитал.
Но по-внимателен поглед върху историята на тяхното финансиране разкрива общ инвеститор: китайската държава.
Силното присъствие на Пекин подчертава по-дълбока структурна промяна в начина, по който се финансират граничните технологии на Китай. Докато западният рисков капитал и местното частно богатство се оттеглят, правителството непрекъснато разширява ролята си на пазара, изграждайки държавно-капиталистически апарат, който размива границата между публичната политика и частния капитал.
Вместо да работи чрез един субект, този публичен капитал протича през слоеста матрица от национални фондове, местни инвестиционни инструменти, държавни предприятия (SOE) и частно управлявани фондове. Това е система, която преобразува политическите приоритети отгоре надолу в залози на частния пазар, с алтернативна гледна точка за това какво може да се счита за възвръщаемост на инвестицията.
Миналата година свързаните с държавата инвеститори предоставиха повече от 90 процента от ангажирания капитал, проследен на пазара на частни капитали в Китай, скок от малко под 79 процента през 2021 г., според вътрешния доставчик на данни Zerone.
Този мандат идва директно от върха. На национална среща на високо ниво в областта на науката и технологиите в Пекин на 8 юли президентът Си Дзинпин призова фирмите за финансов капитал да „инвестират рано, да инвестират малко, да инвестират дългосрочно и да инвестират в твърди технологии“.
Начинът, по който този капитал ще бъде разгърнат, може да определи дали Китай ще успее в амбициите си да се превърне в самостоятелна технологична суперсила – или ще задуши икономиката си под тежестта на държавно създадения свръхкапацитет.