Товарен влак Китай-Европа потегля бавно, след като е бил наблюдаван от митницата в Джинхуа, провинция Джъдзян, на 1 април. ХУ СЯОФЕЙ/ЗА КИТАЙ ДАЙЛИ
Тъй като търговското напрежение между Китай и Европейския съюз показва признаци на ескалация, икономисти и изпълнителни директори призовават Брюксел да се откаже от стратегията си за „намаляване на риска“, да засили диалога с Пекин и да подобри своята конкурентоспособност и устойчивост на веригата за доставки чрез по-задълбочено сътрудничество – ход, който според тях би осигурил така необходимата сигурност за глобалната икономика.
Призивът идва, след като от началото на годината Брюксел разширява своя арсенал за търговска защита, разкривайки серия от ограничителни мерки, насочени към китайски предприятия и продукти.
Съвсем наскоро стремежът му да принуди компаниите от ЕС да диверсифицират доставчиците съгласно предложеното от блока преразглеждане на Закона за киберсигурността натрупва още повече инвестиционни бариери и институционална дискриминация, като Китай понася основната тежест.
„Икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЕС произтича от споделени интереси и същността му е резултат от сравнителни предимства и пазарна конкуренция“, каза Уанг Сюекун, ръководител на Китайската академия за международна търговия и икономическо сътрудничество.
„Допълването не е риск и интегрирането на интереси не е заплаха“, добави Уанг, подчертавайки, че стремежът на ЕС да принуди компаниите да диверсифицират веригите за доставки в името на намаляване на „прекомерната зависимост“ от Китай не е нищо повече от протекционизъм, облечен на нов език.
Съвместен доклад на Китайската търговска камара до ЕС и KPMG през май изчисли, че принудителната подмяна на китайски доставчици може да струва на ЕС близо 367,8 милиарда евро (417,9 милиарда долара) за пет години, като Германия поема най-тежкото бреме от 170,8 милиарда евро.
Докладът отбелязва задължителната подмяна на китайските доставчици като „малко вероятно да постигне значими печалби в сигурността“. Вместо това той предупреждава за системни отрицателни ефекти: бюджетите за иновации могат да бъдат изтласкани, фискалното бреме върху държавите-членки да се увеличи и доходите на домакинствата да ерозират.
„Протекционизмът едва ли ще се справи с предизвикателствата пред конкурентоспособността, пред които е изправен ЕС“, каза Сун Яуен, асистент научен сътрудник в Института за европейски изследвания, Китайската академия за социални науки.
Sun отбеляза, че основните проблеми на намаляващата й конкурентоспособност се крият в дълбоко вкоренени структурни предизвикателства, включително нейната крехка енергийна система, високи разходи за труд, твърди и тромави регулаторни рамки и трудности в координацията между държавите-членки.
„Все по-затвореният вътрешен пазар на ЕС възпрепятства способността му да се учи от и да усвоява авангардни технологии, като по този начин ограничава потенциалните пътища за индустриално наваксване“, каза Сън.
Междувременно непрекъснатата ескалация на протекционистичните мерки е малко вероятно да стимулира иновациите сред компаниите в ЕС, хващайки ЕС в порочен кръг, в който повече защита води до изоставане, добави Сън.