Голям пробив в безжичното предаване на енергия доведе мечтата за базирана в космоса слънчева енергия една стъпка по-близо до реалността. Екипът на академик Дуан Баоян от университета Сидиан обяви нов крайъгълен камък в "Проект Джу Ри" (Chasing the Sun Project), успешно предавайки 1180 вата мощност в обхват от 100 метра и завършвайки първите в света наземни експерименти за динамично безжично предаване на микровълнова мощност едно към много.
Постижението бележи значителен скок от фаза 1.0 на проекта през 2022 г., която поддържаше само едно предаване с фиксирана цел. Новата система вече може да проследява и доставя захранване към множество движещи се цели едновременно, като се справя с едно от най-трудните препятствия в безжичния пренос на енергия.
В основата на този напредък е романът "двупосочен механизъм за повикване." Когато дрон с изтощена батерия се нуждае от зареждане, той изпраща сигнал за позициониране към наземния предавател. Системата изчислява точното местоположение на целта в рамките на милисекунди и излъчва микровълнова енергия директно към нея – ефективно "хранене" захранване при поискване с изключителна точност.
Изходната мощност достигна 1180 W на 100 метра, достатъчна за работа на домашен климатик. По-важното е, че общата ефективност на преобразуване от DC към DC се подобри от приблизително 15% на 20,8%, докато ефективността на събиране на лъчи достигна 88%. Тези показатели показват, че технологията непрекъснато напредва към търговска жизнеспособност.
Крайната визия на проекта Zhu Ri не е нищо друго освен революционна: орбитални космически слънчеви електроцентрали, които събират слънчева светлина 24 часа в денонощието и излъчват енергия на хиляди километри към приемни станции на Земята. Обосновката е убедителна – в геосинхронна орбита плътността на слънчевата енергия достига приблизително 1360 W/m2, в сравнение с едва 200-300 W/m2 на земната повърхност, където атмосферното поглъщане, облачната покривка и цикълът ден-нощ драстично намаляват наличността.
Технологията работи, като преобразува постоянния ток в микровълни, предава ги насочено към приемащите антени на земята и ги преобразува обратно в използваема постоянна мощност. Този безжичен тръбопровод от край до край елиминира нуждата от физически кабели и може един ден да доставя чиста базова енергия навсякъде на планетата.
Пътната карта на проекта е амбициозна, но методична: орбиталните тестове на мегаватово ниво са насочени към около 2030 г., като първата търговска космическа електроцентрала с гигаватов мащаб е предвидена до 2050 г. Ако бъде реализирана, такава станция може да осигури непрекъснато електричество без въглеродни емисии в мащаб, сравним с традиционна атомна електроцентрала – без гориво, отпадъци или географски ограничения.
Въпреки че остават значителни инженерни предизвикателства — включително разполагането на километрични антенни решетки в орбита и осигуряване на ефективност на атмосферното предаване — всеки наземен експеримент доближава проекта Zhu Ri до трансформирането на начина, по който човечеството захранва своето бъдеще.