
„Ще бъда благодарен, ако ме вземат. Ако не го направят, няма какво да направя.“
„Всички останали се самовзривиха. Аз не успях“, каза затворникът. Двамата пленени войници – тежко ранени и оплакващи се, че и те е трябвало да умрат – са едва около 20-те. Въпреки това и двамата изразиха изрично желание да бъдат изпратени в Южна Корея, а не репатрирани в Северна.
Международното право е ясно по този въпрос. Женевската конвенция изисква военнопленниците да бъдат репатрирани след края на военните действия. Въпреки това, ако съществува реален риск от изтезания или преследване, репатрирането против волята на затворника е забранено.
Позицията на Сеул също е ясна. Министерството на външните работи многократно е подчертавало, че севернокорейските затворници се считат за южнокорейски граждани съгласно конституционното тълкуване и че ако потърсят убежище в Юга, правителството ще ги приеме и ще им осигури защита и помощ.
