Седейки до плажа Танджунг Ару в Кота Кинабалу, Малайзия, гледайки един от най-зашеметяващите залези в света, размишлявах какво би било необходимо, за да се даде приоритет на Целите на ООН за устойчиво развитие.
Току-що бях завършил интензивни три дни със 170 местни и глобални организации, като природозащитната организация WWF, фирми, инвеститори и политици за това как светът трябва да разшири мащаба на въздействието, инвестирайки в Целите за устойчиво развитие в Сабах и извън него.
ООН постигна съгласие относно своите 17 цели за устойчиво развитие през 2015 г. и повече от 10 години по-късно само 18 процента от целите изглеждат постижими до 2030 г. Досега напредъкът е слаб – недостатъчно въздействие, далеч от достатъчно пари и липса на политическа воля.
Ако предоставянето на екологична и социална справедливост е поставената задача, трябва да дадем приоритет на проблемите, да ги коригираме и след това да покажем на всички резултатите. Оплакването не води до никъде. Хората вярват на резултатите. Но трябва да започнем с малко, да мислим мащабно и да действаме мащабно. Къде трябва да бъде фокусът, ако искаме да въздействаме върху биоразнообразието, водата, храната и енергията?
Амазонка, Борнео и Хималаите Хиндукуш не са просто очарователни екосистеми; те формират планетарната граница за експерименти и действия по отношение на стабилността на климата, биоразнообразието и човешкото оцеляване.
Взети заедно, тези региони съдържат огромни части от земния въглерод на Земята. Амазонка, Хималаите Хиндукуш и Борнео поддържат поне една четвърт от всички известни видове. Тези региони също така осигуряват вода, храна и енергия за милиарди хора. Но заплахите са плашещи: обезлесяването, унищожаването на торф, топенето на ледниците и късогледото некоординирано развитие рискуват да предизвикат необратими повратни точки, които ще навредят на хората по целия свят.