Когато скромен филм на чаошански диалект за задлъжнял внук, изчезнал дядо и пакет пожълтели писма с парични преводи започна тихо в Китай в края на април, малцина очакваха той да се превърне в един от най-големите филми на годината. все пак
Скъпи ти е спечелил повече от 1,8 милиарда юана (265,75 милиона щатски долара) в китайския бокс офис. Направи го без големи звезди или тежка промоция – ан
малко вероятен триумф за филм, разказан предимно на Teochew или Chiu Chow.
Тъй като филмът е пуснат в Югоизточна Азия обаче, той също подтикна към размисъл как китайските общности помнят миграцията.
Филмът се развива между поколенията. Млад мъж от региона Чаошан пътува до Тайланд, за да открие дълго отсъстващия съпруг на баба си. Търсенето му се пресича със сцени от по-ранна вълна на миграция, когато китайци заминават за Югоизточна Азия и изпращат по пощата у дома
qiaopi – писма с пари и откъси от новини, извинение и надежда. Много от тези писма са сега
архивиран в Регистъра на паметта на света на ЮНЕСКО, но за публиката в Китай и Югоизточна Азия те предизвикват спомени за това как семействата са издържали години разделени.
Това признание придава на филма неговата емоционална сила. Qiaopi бяха спасителни въжета, пликове с няколко банкноти, понякога малък жетон – доказателство, че някой отвъд океана не е забравил.
Част от въздействието на филма произтича от неговия език. Скъпи ти се говори почти изцяло на Teochew, диалекта на Chaoshan и някои китайски общности в Хонконг и в Югоизточна Азия. С актьори аматьори и обикновен селски фон, разговорите се чувстват истински и неподправени.
За по-младите зрители, израснали в елегантни продукции, тази грубост се е чувствала лична – като да слушат своите баби и дядовци или да гледат улиците на родния си град, прожектирани на голям екран.
