В ход, който може да разтърси световните пазари на зърно, Китай и съседен Казахстан – най-големият производител на зърно в Централна Азия и ключов партньор на инициативата „Един пояс, един път“ – се споразумяха миналата седмица да създадат съвместна платформа за търговия със зърно през преговори в Астана. Двете страни обсъдиха и дългосрочни договори за доставки, логистични хъбове, сухи пристанища и технологично сътрудничество при съхранение и обработка.
Въпреки че пълните подробности остават ограничени, докладите показват, че платформата ще бъде моделирана на управляваната от държавата национална платформа за търговия със зърно в Китай. Това ще позволи на фирмите да търгуват чрез конкурентно наддаване и директно договаряне с онлайн уреждане и акредитирано разрешаване на спорове. Основният му фокус е соята и други маслодайни култури, критичен китайски внос че маслодайният сектор на Казахстан е все по-позициониран за доставки.
Времето е забележимо. Сред задаващ се световна хранителна криза предизвикана от несигурността около Ормузкия пролив и само дни след президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин посети Пекинспоразумението сигнализира за ускоряване на преминаването към регионални вериги за доставки, за да се намали излагането на външни смущения.
Двупосочната селскостопанска търговия процъфтява, като скочи с 36,8 процента до близо 2 милиарда щатски долара миналата година. Износът на селскостопански продукти от Казахстан за Китай е нараснал с 35,3% през 2025 г. до над 1,4 милиарда щатски долара. През първите няколко месеца на 2026 г. двустранната селскостопанска търговия скочи с 61,7% до 697 милиона щатски долара. Казахстан изнася маслодайни семена, растителни масла и зърнени храни за Китай, докато внася промишлени стоки и промишлено оборудване.
За Пекин ползите са ясни. Хранителна сигурност и самодостатъчността остават основни стратегически приоритети, но това е трудна битка. Китай трябва да изхранва огромно население с ограничена обработваема земя и сладководни ресурси, като същевременно се бори с опасения като климатични шокове и намаляваща раждаемост.
Пекин преследва двупосочна стратегия за поддържане на самозадоволяване с основни продукти като ориз, като същевременно разчита на световните пазари за неосновни продукти, особено соевите зърна. Въпреки натиска на президента Си Дзинпин за укрепване на местното производство, структурните ограничения продължават да налагат диверсифициран внос на храни.