През по-голямата част от 20-ти век мнозина бяха свикнали да мислят за хората като за постоянно разрастващ се ресурс. С нарастването на броя на хората нарастваха и пазарите на труда, потребителските пазари, научните общности, производствените системи и армиите. През 1950 г. населението на света е около 2,5 милиарда души. През 2026 г. той достига 8,3 милиарда. Само за 75 години населението се е увеличило над 3,3 пъти.
В този смисъл сегашното човешко население може да се окаже не постоянна норма, а историческа аномалия, породена от демографския скок през последните два века. Дийн Спиърс и Майкъл Джерусо са развили подобна логика в своята книга След Шипа: ако ниската плодовитост се утвърди като нов модел, населението на света може да започне да намалява естествено поради ежедневните решения на хората.
Хората остават основният източник на икономическо, технологично и военно развитие за почти всяка страна. Нарастването на населението през последните два века съвпадна с безпрецедентно ускорение на науката, технологиите и производителността. Появи се проста вероятностна логика: повече хора означават повече потенциални идеи и по-висок шанс за създаване на човешки капитал, способен да създава пробивни решения.
Но само цифрите не са достатъчни. Това, което има значение, е качеството на човешкия капитал: способността на страната да обучава инженери, учени, квалифицирани работници и специалисти в областта на изкуствения интелект (AI) и роботиката.
Това се превръща в ново измерение на международната конкуренция. Докато страните все още имат големи поколения в трудоспособна възраст, те могат да използват този демографски прозорец, за да направят технологичен скок.
В средата на 20-ти век общият коефициент на раждаемост е около пет деца на жена. Днес тя е около 2.2. Но ако глобалната плодовитост се установи на 1,4-1,5, световното население ще започне стабилно да намалява, след като достигне своя връх. Някои изчисления показват, че световното население може да падне до 1 милиард за приблизително 150-200 години. Това не е най-екстремният сценарий, а по-скоро продължение на вече оформящите се тенденции.