Най-големият китайски кредитор – Индустриалната и търговска банка на Китай (ICBC) обяви, че е подписал инфраструктурен договор за $2 милиарда с богатата на петрол африканска държава Екваториална Гвинея.
Сделката ще включва предоставяне на финансова подкрепа за правителството на Екваториална Гвинея, както и работа на китайски компании там. Китай се стреми да разшири финансовата подкрепа за компаниите си, които инвестират в чужбина, като част от политиката на страната, наречена „Излизане навън“.
„Между нашите страни има все повече области на сътрудничество, а перспективите са ярки. Двете държави трябва да задълбочат дългогодишното си приятелство“, каза премиерът на Китай Ли Къцян по време на срещата си с Обианг. ICBC определи Африка като „сърце на стратегията за инвестиции в чужбина“ за фирмите, подкрепяни от банката.
„Екваториална Гвинея е страна от Централна Африка, която се развива сравнително добре. През последните години правителството подкрепи разширяването на инвестициите в инфраструктурното развитие, а нуждата от инфраструктурни проекти е огромна“, се казва в изявление на китайското правителство.
Много китайски проекти за подпомагане и развитие са критикувани от правозащитни организации, тъй като китайските власти подкрепят страни, чиито правителства не защитават човешките права. Примери за това са заемите за Зимбабве, Судан и Ангола.
Китай отговаря, че няма да следва пътя на „западните колонизатори“ в Африка, като жертва дългосрочния интерес на страните там – или застраши тяхната природа. Пекин твърди, че следва политика на ненамеса във вътрешните дела на страните, което се приема добре в Африка.
Екваториална Гвинея е малка държава в Субсахарския регион, но с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението – главно заради бума на петролния добив в последните години. Страната обаче е известна с корупцията си и заема 144-о място от 187 държави в Индекса за човешко развитие на ООН.
През 2004 г. разследване на американския Сенат показа, че Обианг и семейството му са изнесли милиони долари в западни банки. Президентът е най-дългогодишният държавен глава в Африка и управлява от 1979 г. Правозащитни организации често го обвиняват, че е забогатял, докато голяма част от населението на страната гладува.
Китай е най-големият търговски партньор на африканските страни и опитва да обхване част от ресурсите на континента, за да насърчи икономическия му бум. Критиците на политиката на азиатската суперсила, сред които са и редица африкански лидери, казват, че китайските проекти носят малко ползи за африканците, тъй като материалите и работниците се внасят от Китай.
Източник: ЮРепорт