Снимка Анелия Николова
След като министър Божидар Лукарски при поредицата гафове изключително ниското доверие, непристоен език, необоснована критика към инвеститори и преса, неподходящи изказвания, разследване от прокуратурата за нарушение на закона във връзка със злоупотреба със служебно положение, неоспорими статистически факти, пропуски в образователния ценз, както и дискриминационното отношение към китайски инвеститори с одобрен клас А инвестиционен проект, очевидна подкрепа на определени не български фирми, които с негова подкрепа са получили сладки концесии а България е загубила, прословутото изказване за завод за полу автомобили, и убедителното твърдение, че не трябва да се вярва на българската статистика а на увеличения трафик на „Бизнесмени от Турция“ (от един станали 2 ма в бизнес класа), „усещането за стабилност“ от чуждите инвеститори, липсата на разбиране за елементарни икономически икономически понятия, неподходящи изказвания пред журналисти, активна самореклама, уникални съвети към българския бизнес без да се поинтересува от състоянието на съответния бранш, отказ да помага на българските износители неговия директор на Агенцията за инвестиции Стамен Янев иска китайците да дойдат в България
Вестник Капитал Пише:
България иска да привлича китайски инвестиции, но разчита повече на двустранни договори с Пекин, отколкото на това ЕС да сключи инвестиционно споразумение с Китай. В момента обаче страната ни привлича най-малко китайски инвестиции в сравнение с другите членки на общността, защото сме малък пазар. Стойността на китайските инвестиции през 2014 г. в страната е била едва 400 хил. евро, показват данните на БНБ. Китайският интерес към нас е предимно в областта на инфраструктурни проекти, земеделие и ползването на страната като хъб за влизане на китайски туристи в Европа. Това бяха основните изводи при представянето на доклада „Има ли ЕС нужда от инвестиционно споразумение с Китай: българската гледна точка“, организирано от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и Българската агенция за инвестиции в сряда.
Шансовете за инвестиционно споразумение между ЕС и Китай
Ангела Щанцел от ЕСВП представи на какъв етап са преговорите между ЕС и Китай за инвестиционно споразумение. Докато от ЕС настояват именно за инвестиционно споразумение, Китай предпочита да се сключи такова за свободна търговия. Въпреки това Пекин може и да стане по-склонен на отстъпки, защото заради забавянето на икономическия ръст се нуждае от повече инвестиции, достъп до ресурси и по-евтина транспортна мрежа, които да създават работни места и повече възможности за бизнеса. За да бъдат обаче преговорите успешни, европейските страни трябва да се обединят около обща позиция какво искат точно от такова споразумение с Китай, вместо да се конкурират коя да спечели повече инвестиции, както е сега.
България може да разчита на географското си положение
Българските участници в дискусията бяха по-фокусирани върху шансовете конкретно на България за привличане на интереса на Китай. Всички бяха единодушни, че китайски интерес има, но той е в определени сектори, като Пекин има свой план за всяка страна от Централна и Източна Европа. Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, посочи, че България не е достатъчно голям пазар и интересът на Китай от инвестиране у нас е провокиран от възможността да ползват марката „Направено в ЕС“, за да излязат на по-големия европейски пазар. Затова България трябва да се възползва от участието си в създадения по инициатива на азиатската страна Механизъм за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, или т.нар. формат 16+1. Той допълни, че трябва да се възползваме и от географското си положение, като това преминава през инвестиране в културно-приятелски отношения с Китай и наблягане на това, че старият път на коприната е минавал през наши земи. Даниел Вълчев, член на ЕСВП и бивш министър на образованието, подчерта, че в България не се обръща много внимание на възможността за такова споразумение между ЕС и Китай, защото се възприемаме повече като обект на въздействие, отколкото като активен играч в тези важни процеси. Бившият заместник-министър на туризма Бранимир Ботев посочи, че обща позиция на ЕС по въпроса не се очертава, а Китай води политика страна по страна. Според него интересите на Китай към България са в областта на инфраструктурните проекти, земеделието на база научноизследователски разработки и на туризма – но не като дестинация за китайски туристи, а като плацдарм за тяхното навлизане в ЕС. Според Валентина Александрова, съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски, „идеята ЕС да бъде като цял един партньор на Китай е добра, защото като част от ЕС България има повече тежест“.
Дискусията обаче остави впечатлението, че въпреки желанието на България да привлича китайски инвестиции тя не е достатъчно активна. Както обобщи Даниел Вълчев в края на форума, българската позиция е: „Хубаво, че нещо се прави в Брюксел, но нас това не ни засяга, ние си имаме двустранни споразумения с Китай и дори от тях не можем да се възползваме максимално.“