Тридневното посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Китай, започнало днес, се разглежда в някои кръгове като шанс за рестарт на отношенията между двата гиганта на Азия.
Склонните към ентусиазъм отбелязват, че от всички индийски лидери в последно време Моди е този, който проявява най-голям интерес към Китай. Той първи пресече китайската граница преди много години, за да посети свещено за хиндуистки поклонници място. След това ходи няколко пъти в Китай, за да проучва неговото бързо икономическо развитие.
Когато беше главен министър на щата Гуджарат, Моди бе посрещнат с изключителна сърдечност в Китай. По онова време политици и дипломати от повечето западни страни, включително и Америка, му обръщаха гръб. Моди не е забравил това гостоприемство.
Той се зарече да посети Китай още през първата си година като премиер и сега изпълнява обещанието си. Той връща визитата на китайския президент Си Цзинпин, който посети Индия през септември. Необичайно бе, че Си спря първо в Гуджарат, преди да продължи към Делхи. На свой ред, преди да пристигне в Пекин, Моди първо ще посети провинция Шенси – родното място на бащата на Си – сподвижник на Мао Цзедун.
И двамата лидери са първите в своите страни, родени след Втората световна война, готови да търсят нови подходи. И двамата обичат да градят имидж на мъжествена сила, склонни са към смели удари в политиката и са готови да правят бизнес. У дома и двамата лидери държат юздите на външната политика заедно с много други неща. Затова някои анализатори се опитват да видят признаци за пробив между двата гиганта, които с подозрение гледат един на друг през 4000-километровата спорна граница помежду им в Хималаите, станала арена на кратка, но мръсна война през 1962 г.
В този контекст името на Ричард Никсън е често в устите на индийските стратези. Подобно на Никсън, Моди е политик от десния спектър, изявен националист – той например обеща да бъде твърд към Китай (а също и с Пакистан – съюзник на Китай в Южна Азия).
С други думи, той вероятно е в по-добра позиция, отколкото предишни индийски лидери, да намери компромис, чрез който да уреди граничния спор, и да го представи като приемлив у дома. В разговори Моди не престава да набляга на мащаба на своята изборна победа миналата година. Това, според него, му дава необичайна свобода на действие в сферата на международните работи.
От китайска страна някои анализатори също виждат потенциал за подобряване на двустранните отношения. Главните грижи на Китай са “морски”: за спорните претенции в Южнокитайско море и продължаващите спорове с Япония по въпроса. Китай може би предпочита да държи Индия – надигаща се военноморска сила, настрана от тези конфронтации. През януари Моди и американският президент Барак Обама излязоха с изненадващо общо изявление, декларирайки интерес към гарантиране на свободата на корабоплаването в Южнокитайско море, което е далече на изток от Индия. Високопоставен индийски служител каза, че Индия проявява законен интерес, защото китайската “примка” около нейните приятели и търговски партньори в района на Южнокитайско море се затяга.
Съсредоточаването на Китай върху морските проблеми подчертава склонността му да се притеснява по-малко за сухоземните си граници – поне това е аргументът, с който някои в Пекин оправдават стремежа да се търси споразумение по спорната граница. През последните месеци индийското правителство говори за удвояване на броя на индийските войници близо до китайската граница, за изграждане на железопътни линии и нови летища в щата Аруначал Прадеш (който някои в Китай наричат Южен Тибет). Китай не желае да отвлича вниманието си с военни предизвикателства в планините. Това поражда надежди, че може да се мисли за споразумение.
Въпреки това реалността вероятно е не така насърчителна. Висши индийски политици и дипломати не дават признаци да се готви нещо необичайно като подготовка за преговори по същество за границата или за предлагането на нови механизми за разрешаване на спора. Пътуването на Моди, което включва още Монголия и Южна Корея, поставя ударението върху икономическото сътрудничество. Това, което се очаква, е разширяване на търговията и известни китайски инвестиции в индийската промишленост.
Освен това, визитата не може да подмине и изглаждането на проблемите, довели до конфузния край на визитата на Си миналата година. Докато той се намираше в Индия, китайски войници пресякоха спорен сектор на границата и си устроиха лагер в труднодостъпна планинска територия, която според индийските войници е безспорно тяхна. В частни разговори Моди не скри гнева си, че е бил унижен по този начин от госта си. Любопитно е обаче, че и Си може да се е почувствал унижен.
Някои военни наблюдатели са получили информация, че командващият офицер на въпросните граничари е бил незабавно уволнен. Затова при сегашната визита ще бъде достатъчно да се избегне конфронтация и злощастни инциденти. Импулсът “Никсън”, ако има такъв, ще трябва да дойде по-късно.
БТА